Битолски вилает

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Битолския вилает от 1907 г.

Битолският вилает (на османски турски: ولايت مناستر, на турски: Vilâyet-i Manastır)[1] е вилает в Османската империя, създаден в 1874 година. Вилаетът е с център град Битоля.[2][3] Населението на вилаета към 1911 година е 1 069 789.[4]

В началото на 1877 година вилаетът е разпуснат, като част от административна реформа, съвпадаща с обявяването на Османската конституция.[5] Разпускането на вилаета предизвиква буря от протести както от мюсюлманските, така и от християнските му жители.[6] Създаден е нов Битолски санджак, подчинен на Солунския вилает, а санджаците Призрен и Скопие са предадени на новосъздадения Косовски вилает. Това дава по-голяма свобода на албанците от Северна Македония да се занимават с бандитизъм. През март избухва бунт и пред портата са изпратени големи посолства за възстановяне на вилаета и той отново е създаден в 1879 година.[5][7] В 1878 година Призренската лига излиза с предложение Шкодренски, Янински, Косовски и Битолски вилает да се обединят в единен Албански вилает.

Битолският вилает е окупиран по време на Балканската война в 1912 година, а след това територията му е разделена между Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Княжество Албания.

Демография[редактиране | edit source]

Има много оценки на състава на Битолския вилает, като последната е публикувана на 21 декември 1912 година. Според тази публикация общото население на вилаета към 1912 година е около 747 000 жители, от които повечето са българи християни и албанци мюсюлмани:[8]

Етнос Брой
българи християни 331 000
албанци мюсюлмани 219 000
власи 65 000
гърци 62 000
смесени 35 000
българи мюсюлмани 24 000
турци мюсюлмани 11 500
общо 747 000

В началото на 20 век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:[9]

Вилаети  % чифлишки села  % смесени села  % свободни
Солунски вилает 46,10 6,15 47,75
Битолски вилает 14,68 26,30 59,02
Скопски вилает 30,00 20,00 50,00

Административно деление[редактиране | edit source]

Битолски вилает

Първоначално Битолският вилает е разделен на следните санджаци:[10]

След административните реформи в 1877 година някои части от Битолския вилает са отстъпени на новосъздадените Шкодренски (1867) и Косовски вилает.

Административното деление на Битолския вилает в 1880 година е:[5]

  • Битолски санджак
    • Битолска каза
    • Леринска каза
    • Кичевска каза
    • Прилепска каза
    • Охридска каза
    • Преспански мюдюрлук
    • Ресенски мюдюрлук
    • Екшисуйски мюдюрлук
    • Мариовски мюдюрлук
  • Корчански санджак
    • Кочанска каза
    • Старовска каза
    • Колонийска каза
    • Костурска каза
    • Хрупищки мюдюрлук
    • Биглищки мюдюрлук
    • Опарски мюдюрлук

Валии[редактиране | edit source]

Битолски вилает[11]
Име Години
Гюрчю Али Саиб паша юли 1874 - януари 1875
Мехмед Рефет паша Байтар януари 1875 - юни 1875
Мехмед Редиф паша Бурсалъ юни 1875 - септември 1875
Гюрчю Али Саиб паша септември 1875 - май 1876
Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ май 1876 - декември 1876
Абди паша Черкез декември 1876 - април 1877
Асаф паша април 1877 - март 1879
Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу март 1879 - август 1880
Ахмед Еюб паша август 1880 - октомври 1884
Али Кемали паша Сьолемезоглу октомври 1884 - август 1887
Халил Рифат паша август 1887 - юни 1889
Ахмед Еюб паша юни 1889 - октомври 1889
Мехмед Фаик паша Селаникли октомври 1889 - април 1895
Абдулкерим паша Бурсалъ април 1895 - декември 1901
Хасан Едип паша декември 1901 - февруари 1903
Али Ръза паша февруари 1903 - август 1903
Ебубекир Хазъм бей август 1903 - декември 1906
Ахмед Решид бей декември 1906 - февруари 1907
Хъфзъ паша февруари 1907 - ноември 1908[12]
Фахри паша ноември 1908 - октомври 1909
Халил бей октомври 1909 - ноември 1910[13]
Мехмед Решид паша Мектубизаде ноември 1910 - януари 1912[14]
Али Мюниф бей януари 1912 - август 1912
Бехчет Юсуф бей август 1912

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Salname-yi Vilâyet-i Manastır ("Yearbook of the Vilayet of Monastir"), Manastır vilâyet matbaası, Manastır [Macedonia, 1292 [1871]. in the website of Hathi Trust Digital Library.]
  2. Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Macedonia". Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
  3. Енциклопедия Британика
  4. Teaching Modern Southeast European History. Alternative Educational Materials, p. 26.
  5. а б в Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 75.
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 74.
  7. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. с. 71–72.
  8. De Godsdiensten op den Balkan. Gepubliceerd op 21 december 1912.
  9. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941, БАН, 1983, стр. 17.
  10. Gjurmime albanologjike. Pristina: Albanološki institut u Prištini. 1968. p. 177.
  11. World Statesmen — Macedonia
  12. Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 78.
  13. Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 101.
  14. Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 74.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.