Битолски говор

Битолският говор, според представите на българската диалектология, е български диалект от централната група югозападни говори.

Говори се в рамките на Република Македония – в редица селища от горното течение на река Църна. Името си носи от най-големия град в региона - Битоля. На юг граничи с леринския говор, на изток — с мариовския говор, на запад с охридско-стружкия, а на север с прилепско-мариовския.

Македонската диалектология го систематизира като част от прилепско-битолски диалект на македонския език.

Характерни особености^[1] [редактиране]

Праславянските *tj и *dj застъпени
- предимно като к’ и г’ — срèк’а (среща), мèг’у (между)
- а в по-южните райони като шт: гàшти (гащи), шч: плèшчи (плещи), шк’: лèш’ка (леща) и жд: прèжда (прежда), ждж: прèжджа (прежда), жг’: вèжг’а (вежда)
Застъпници на старобългарското ѫ са
- предимно a: йàже (въже), мàка (мъка).
- но и у: гỳсто (гъсто), пỳпка (пъпка)
Застъпници на старобългарското ѧ са
- в източните краища е: èзик (език), èдер (едър)
- в останалите региони йа: йàзик (език), йàдер (едър), йàтрва (етърва)
Застъпници на стб. ъ и ь са:
- предимно а: лàжи (лъже), мàгла (мъгла)
- у, когато е в краесловие пред м : òсум (осем)
- а или е, когато е в краесловие пред р : бѝстар-бѝстер (бистър)
Групата ъл/лъ в средисловие се замества с:
- ол — бòлва (бълха), волк (вълк), жолт (жълт)
- о — бòва (бълха), дòго (дълго)
- ъ — бъа (бълха), вък (вълк), жъ̀то (жълто)
- ъл — пъ̀лно (пълно), въ̀лна (вълна)
Съчетания чере-, цере-, цре-: чèреша-црèша (череша), цèрево-црèво (черво).
Лични местоимения:
- 1 л. ед.ч.: йа, йас, йàска
- 3 л. ед.ч. м.р.: той
- 3 л. мн.ч.: тѝе, тѝйа
Троен член -ов, -ен, -от: дèтево, дèтено, дèтето
Тройна показателна система: òвай-òвой–вой, òнай-òной-ной, той
Частица ке за бъдеще време (сравни книжовното ще)
Частица ке плюс мин.несв.вр. като средство за образуване на глаголно време бъдеще в миналото (сравни книжовното щях да плюс сег.вр.): ке нòсевме (щяхме да носим)
Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: нòсейки, бèгайки.
Ударение, падащо на предподследната сричка в основната форма на думата, която се запазва и в производните ѝ думи: брадавѝца — брадавѝцата.

В по-северните райони съществуват някои допълнителни отличия:

Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. вр. и при глаголи от I и II спрежение: сèчам (сека), нòсам (нося).
Окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: йàдит (яде), бèрит (бере).