Битолски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битолският говор, според представите на българската диалектология, е български диалект от централната група югозападни говори.

Говори се в рамките на Република Македония – в редица селища от горното течение на река Църна. Името си носи от най-големия град в региона - Битоля. На юг граничи с леринския говор, на изток — с мариовския говор, на запад с охридско-стружкия, а на север с прилепско-мариовския.

Македонската диалектология го систематизира като част от прилепско-битолски диалект на македонския език.

Характерни особености[2][редактиране | редактиране на кода]

  • Праславянските *tj и *dj застъпени
    • предимно като к’ и г’срèк’а (среща), мèг’у (между)
    • а в по-южните райони като шт: гàшти (гащи), шч: плèшчи (плещи), шк’: лèш’ка (леща) и жд: прèжда (прежда), ждж: прèжджа (прежда), жг’: вèжг’а (вежда)
  • Застъпници на старобългарското ѫ са
    • предимно a: йàже (въже), мàка (мъка).
    • но и у: гỳсто (гъсто), пỳпка (пъпка)
  • Застъпници на старобългарското ѧ са
    • в източните краища е: èзик (език), èдер (едър)
    • в останалите региони йа: йàзик (език), йàдер (едър), йàтрва (етърва)
  • Застъпници на стб. ъ и ь са:
    • предимно а: лàжи (лъже), мàгла (мъгла)
    • у, когато е в краесловие пред м : òсум (осем)
    • а или е, когато е в краесловие пред р : бѝстар-бѝстер (бистър)
  • Групата ъл/лъ в средисловие се замества с:
    • олбòлва (бълха), волк (вълк), жолт (жълт)
    • обòва (бълха), дòго (дълго)
    • ъбъа (бълха), вък (вълк), жъ̀то (жълто)
    • ълпъ̀лно (пълно), въ̀лна (вълна)
  • Съчетания чере-, цере-, цре-: чèреша-црèша (череша), цèрево-црèво (черво).
  • Лични местоимения:
    • 1 л. ед.ч.: йа, йас, йàска
    • 3 л. ед.ч. м.р.: той
    • 3 л. мн.ч.: тѝе, тѝйа
  • Троен член -ов, -ен, -от: дèтево, дèтено, дèтето
  • Тройна показателна система: òвай-òвойвой, òнай-òной-ной, той
  • Частица ке за бъдеще време (сравни книжовното ще)
  • Частица ке плюс мин.несв.вр. като средство за образуване на глаголно време бъдеще в миналото (сравни книжовното щях да плюс сег.вр.): ке нòсевме (щяхме да носим)
  • Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: нòсейки, бèгайки.
  • Ударение, падащо на предподследната сричка в основната форма на думата, която се запазва и в производните ѝ думи: брадавѝцабрадавѝцата.

В по-северните райони съществуват някои допълнителни отличия:

  • Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. вр. и при глаголи от I и II спрежение: сèчам (сека), нòсам (нося).
  • Окончание за 3 л. ед. ч. сег. вр.: йàдит (яде), бèрит (бере).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 175 (от сайта „Книги за Македония“, 14.04.2009)
  2. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 175 (от сайта „Книги за Македония“, 14.04.2009)


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.