Битолчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битолчани (единствено число битолчанец/битолчанка, на македонска литературна норма: битолчани; на албански: manastiras; на гръцки: Μοναστηριώτες, монастириотес) са жителите на град Битоля, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

Иван Илиев

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Вангел Талев, български революционер от ВМОРО, четник[8]
  • Васил Войнов (1876 – ?), български революционер
  • Васил Пешков (1881 – ?), български революционер
  • Васил Попдимитров, български просветен деец
  • Васил Тапанджиев, в 1907 година е приет без изпит като слушател в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун[9]
  • Велко Спирковски (1925 – 1944), югославски партизанин
  • Вангел Алтипармаковски (р. 1988), северномакедонски футболист
  • Вангел Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[10]
  • Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин
  • Вангел Сугарев, български и американски историк
  • Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
  • Вангел Чукалевски (1910 – 1983), югославски партизанин
  • Васил Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[11]
  • Васил Крапчев (1903 – 1979), български лекар, преподавател в Медицинския факултет (днес Медицинска академия)
  • Василиос Агорастос (1864 – 1925), гръцки политик, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Василка Стерева, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1892 година,[12] завършила акушерство в Лозана в 1894 година и в Нанси в 1896 година[2]
  • Вера Маркова (р. 1947), северномакедонска юристка
  • Виолета Кушевич (1908 – Сента, 1939), учи философия, в 1936/37 година играе епизодични роли в Сръбския народен театър в Нови Сад и е касиерка[13]
  • Виолета Томовска (р. 1945), северномакедонска певица
  • Владислав Томов Стойков (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
  • Владимир Кецкаров (1893 – 1960), български военен деец, генерал-майор
  • Владимир Костов (р. 1932), северномакедонски писател
  • Владимир Стояноски (р. 1962), северномакедонски юрист
  • Владо Камбовски (р. 1948), северномакедонски юрист
  • Владо Гьорески (р. 1958), северномакедонски художник

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • архимандрит Евлогий (Спиро Цветков или Светиов) (1878 – 1913), български църковен деец
  • Евтим Иванов Робев (1887 – ?), завършил в 1910 година романска филология в Нанси[26]
  • Елисавета Каранджулова (1878 – ?), българска учителка, завършила професонално девическо училище в Брюксел в 1898 година,[27] преподавала в Орханийското класно училище
  • Елисавета Котева – Занешева (1880 – 1914), българска учителка
  • Елица Манева (р. 1947), северномакедонска археоложка
  • Естрея Овадия (1923 – 1944), югославска партизанка

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Кристина Петкова Ризова

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Ленче Арсова, (1919 – 2002), югославска партизанка и политичка от Социалистическа република Македония
  • Леонид Спасов (1878 – ?), български филолог, просветен деец и литературовед
  • Лука Джеров (1869 – 1948), български революционер и просветен деец
  • Лука Димитров (1866 – ?), български просветен деец
  • Люба Бадева-Христова, завършила Солунската гимназия (1910), една от учредителките на Македонския женски съюз (София, 1926)
  • Любен Димитров (1903 – 1962), български емигрантски деец на МПО, редактор на „Македонска трибуна“
  • Любен Крапчев (1904 – 1992), български журналист от Македония.
  • Любица Сокич, (1914 – 2009), сръбска художничка
  • Любиша Георгиевски, (1937 – 2018), режисьор, писател и дипломат от Република Македония

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Янаки Кипров – Шекерджията или Влашето, български революционер от ВМОРО
  • Яни Макрадули (р. 1965), северномакедонски политик, заместник-председател на СДСМ
  • Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[77].

Опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Атанасов, на 2 май 1877 година постъпва в III рота на ІI опълченска дружина, загива на 29 януари 1878 година в село Шехово, погребан е в двора на „Свети Илия“ в Градец, Сливенско[78][79]
  • Василий Костов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[80]
  • Георги Венев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 година[81]
  • Георги Галанопулов (Гапалопулов, Понопупанович), на 23 май 1877 година зачислев в I рота на ІI опълченска дружина, напуска опълчението на 6 юни 1877 година[82] умрял преди 1918 година[83]
  • Георги Дранчев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 година[84]
  • Георги Костов, постъпил на 3 май 1877 година в I рота на I дружина, на 17 ноември 1877 година произведен ефрейтор, за боевете на Шипка през август 1877 година е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 1 юли 1878 година[85]
  • Георги Котов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 година[81]
  • Дамян Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 година[86]
  • Димитър Василев, ІІI опълченска дружина, IV рота, постъпил на 28 април 1877 г. Загива на 19 юни 1877 година в битката при Стара Загора [87][80]
  • Димитър Велев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 година[88]
  • Иван Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 година[81]
  • Иван Пройчев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година в София[88]
  • Константин Христов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[83]
  • Лазар Георгиев, на 28 йприл 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина,[89] умрял преди 1918 година[81]
  • Лазар Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 година[86]
  • Панто Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[88]
  • Спиро (Спиридон) Христов (около 1846 – 1912). Баща Христо Костов или Кузманов, майка Ана Ицова. Среща се като роден в Битоля, другаде в Прилеп, но в заявление, подадено от него, пише от Битоля. Редник в V опълченска дружина, III рота.[90][91]
  • Ставри Лазаров, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[80]
  • Стоян Златов (Златев) (около 1846 – ?), доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в бригадата на генерал Черняев, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, уволнен на 11 август 1878 година,[92] умрял преди 1918 година[81][92]
  • Таки Зисо, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 година в София[86]
  • Трайчо Христов, родом от Битолско, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[88]
  • Христо Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 година[84]
  • Янко Георгиев от Елигорово Битолско, на 7 юли 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 28 юли е преведен в I рота на VIII дружина, но на 5 август отново е върнат във II рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година,[93] умрял преди 1918 година[81]

Македоно-одрински опълченци от Битоля[редактиране | редактиране на кода]

  • Божко Вълчев, щаб на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[94]
  • Георги Алексов, 19-годишен, шивач, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[95]
  • Иван Александров, 24-годишен, железар, 4 отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[96]
  • Методи Холиолчев, 25-годишен, студент, нестровеви роти на 3 солунска и 9 велешка дружина[97], през 1925 година съветник в Битолското благотворително братство[98]
  • Мито Айвазов, 25-годишен, 4 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[99]

Починали в Битоля[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски и велешки митрополит
  • Господин Динков Попстефанов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[102]
  • Григорий Пелагонийски (1853 – 1906), български духовник, охридски и битолски митрополит

Д[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Алтъпармаков (Йован Алтипармакович, 1891 – 1853), сръбски политик
  • Иван Ангелов Лалин (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[104]
  • Иван Бойчев Меков (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[105]
  • Иван Станчев Цолов (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[106]
  • Иван Дорев (1866 – 1942), български просветен деец и историк

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Наум Лавчанец (1875 – 1924), български революционер
  • Ненчо Димитров (? – 1916), български военен деец, запасен майор, загинал през Първата световна война[108]
  • Никола Дренски (1898 – 1944), български военен деец, полковник
  • Никола Робев (1831 – 1906), български възрожденец, търговец
  • Никола Стойчев (1845 – 1899), български политик и дипломат

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Павел Йоанович (XVIII век – след 1842), български архитект, автор на църквата в Рилския манастир
  • Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
  • Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, преспански околийски войвода на ВМРО
  • Паню Желев Русев (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[109]
  • Петър Христов (1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
  • Петър Божиновски (1920 – 1971), югославски партизанин

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Сава Кънчев Кънчев (Иванов) (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[110]
  • Светослав Найденов (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[111]
  • Ст. Хубенов Панайотов (? – 1915), български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[112]
  • Стефан Иванов Султанов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[113]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Такис Голнас, гръцки революционер, член на комитета на Гръцката въоръжена пропаганда в Невеска
  • Тачо Василев Попов (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[114]
  • Тодор Ангелов (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[115]
  • Тодор Кръстев (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[116]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

  • Юлиян Константинов Петишев (? – 1917), български военен деец, запасен капитан, загинал през Първата световна война[117]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 193.
  2. ↑ а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  4. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 365.
  5. ↑ Парцел 96 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  6. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  7. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  9. ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  12. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 158.
  13. ↑ Кушевић, Виолета // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 2 юни 2019 г.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
  15. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  18. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  19. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 396.
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  21. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012 
  22. ↑ Даме Груев – Живот и дело, част IV // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 4 ноември 2023.
  23. ↑ Парцел 33 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  24. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 101.
  25. ↑ Панайотов, Любомир, Йордан Шопов. Освободителното движение в Македония и Одринско, Том 2. Наука и изкуство, 1983. с. xxxiii.
  26. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  27. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  28. ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  29. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
  30. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  31. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  32. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
  33. ↑ а б в г д Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  34. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012 
  35. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 73.
  36. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 27.
  37. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  38. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  39. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 3.
  40. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  41. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50 – 51.
  42. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  43. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  44. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 27
  45. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  46. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  47. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 404.
  48. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  49. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67
  50. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  51. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  52. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  53. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 403.
  54. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  55. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  56. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  57. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  58. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  59. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  60. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  61. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  62. ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 65. (на гръцки)
  63. ↑ Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизам
  64. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 105.
  65. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  66. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012 
  67. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  68. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  69. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  70. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  71. ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 1., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 15 септември 2011 
  72. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  73. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  74. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  75. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  76. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  77. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012 
  78. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 229.
  79. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  80. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  81. ↑ а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  82. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 250.
  83. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  84. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  85. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 105.
  86. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  87. ↑ Българско опълчение 1877-1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-692-001-0. с. 379, № III.102.21.
  88. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  89. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 63.
  90. ↑ БИА-НБКМ, п. д. 1930 (Спиро Христов), кол. 47-I, а.е. 926, л. 1-113.
  91. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 544 (№ 10144).
  92. ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 85.
  93. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 66.
  94. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 132.
  95. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  96. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  97. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
  98. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (136). София, СМЕО, 20 ноември 1925. с. 3.
  99. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  100. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 41, 42
  101. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  102. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 2, а.е. 275, л. 25
  103. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 7
  104. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 1а, 2
  105. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 7
  106. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 13
  107. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
  108. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 57
  109. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 55
  110. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 35, 36; а.е. 534, л. 65
  111. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212; 308, л. 64; 84
  112. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 395, л. 64
  113. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18
  114. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 274, л. 74
  115. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
  116. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16
  117. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 25; а.е. 170, л. 57
  118. ↑ Биолчевъ, Илия Н. Въстанието въ Костурско (спомени) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 7–8 (47–48)). София, Илинденска организация, 1933. с. 18.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битолчани&oldid=12192564“.