Битоля

Битоля Битола
Широк сокак - главната улица на Битоля.
Битоля Битоля на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Пелагонийски
Община:	Битоля
Географска област:	Пелагония
Население:	74 550 (2002)
Надморска височина:	615 м
Геогр. положение:	41° 1' 51" сев. ш. 21° 20' 24" изт. д.
Пощенски код:	7000
Телефонен код:	(+389) 047
Код на МПС:	BT

Битоля (на македонска литературна норма: Битола, на сръбски: Битољ или Bitolj, на гръцки: Μοναστήρι, на турски: Manastır, на албански: Manastiri, на арумънски: Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Република Македония, център е на Община Битоля. Градът е втори по големина в страната с население от 74 550 (2002).

География

Градът е разположен на река Драгор в източната част на котловината Пелагония в подножието на планината Баба (Пелистер).

История

Хераклея

В Античността днешна Битоля е важен град наречен Хераклея Линкестис (на латински: Heraclea Lyncestis, на гръцки: Ηράκλεια Λυγκηστίς), най-северният град в Древна Македония. (Някои гръцки археолози смятат, че Хераклея Линкестис е била разположена на мястото на днешен Лерин.)

Средновековие

През 4 и 5 век е седалище на епископи и митрополити, които взимат участие в църковни събори. По-късно градът е населен от славяни. В Битолския надпис на цар Иван Владислав градът е споменат като Битола и от 1016 до 1018 г. е столица на България. За пръв път гръцкото име Манастир, превод на българското Обител, се споменава в документ от 11 век.

В Османската империя

Българки на пазар в Битоля, литография от средата на 19 век.

Драгор в Битоля. Гравюра от 19 век.

През 1395 година градът е завладян от Османската империя, която го прави главен военен и търговски център.

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Битоля:

„

...пристигнахме в Монастерио..., град в България с голямо население. Казват, че има 1 500 къщи, 200 от които са еврейски. Градът няма стени, нито санджакбей. Има тимар на великия везик, който получава от Битоля доход от 20 товара аспри. Има кадия и обилие от зърно. Също така е търговски център за восък, вълна и кожи...

“

В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Битоля така:

„

В Битоля, освен голямото количество войници, разположени в казармите (кишли), построени от българите, живеят българи, македоновласи и албанци. Казаха ми, а и сам видях, че българите са мнозинство, но, ако не бъркам в наблюденията си, власите в този град и в съседното Кичево (на картите Кричево) със своето неутрално отношение са придобили силно влияние.

“

В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Битоля:

„

В Пелагония е разположен новият град Битоля, наричан още и Монастир, населен от 20 000 души... Неговите християнски жители говорят главно български език.

“

През 19 век редица европейските държави откриват в Битоля дипломатически представителства: през 1851 - австрийско вицеконсулство, през май 1852 година - британско консулство, по-късно - гръцко, а през май 1861 година - руско консулство. През 1872 година австро-унгарският консул в Битоля Петер Окули отбелязва, че градът е населен от 29 900 жители, от които над 14 300 души са българи, а българският език е най-популярният. Останалите жители са албанци, евреи, турци, власи и цигани. А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Битоля (Bitolia) живеят 23400 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Битоля е посочен като град с 6 000 жители мюсюлмани, 17 000 жители българи, 2 800 власи, 1 000 албанци и 2 500 евреи.

Българско възраждане

Борбата за българско църковно отделяне от Цариградската патриаршия започва около 1864 година с водещи дейци доктор Константин Мишайков и Димитър Робев. Българско училище в града е отворено в учебната 1865/1866 година със съдействието на Васил Манчев, който е и първият учител. Скоро обаче под давлението на митрополит Партений училището е затворено, а Манчев прогонен от града. След това под натиск на битолските българи в гръцкото училище е установен и български учител. Българската община успява да овладее църквата „Света Неделя“, с чиито приходи е издържано българското училище. Учител в училището две години е Райко Жинзифов, по-късно Димитър Македонски, а след него една година Вълко Нейчов. В 1880/1881 година българското училище прераства в четирикласно с учители Григор Пърличев, Димитър Узунов, Тодор Танев и Пантелей Баджов. По-късно е открито и българско девическо IV-класно училище.

Между 1896-1900 година 55 къщи от града преминават под върховенството на Българската екзархия. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Битоля има 37 000 жители, както следва: 10 000 българи християни, 10 500 турци, 1 500 арнаути мохамедани, 7 000 власи, 5 500 евреи, 2 000 цигани и 500 от други народности. Броят на българското население към началото на века продължава да нараства, благодарение и на зачестилите преселвания от районите на Прилеп, Велес, Ресен, Охрид, Кичево и Дебър.

Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Битоля се състои от 8 844 българи екзархисти, 6 300 българи патриаршисти гъркомани, 72 българи патриаршисти сърбомани, 36 българи протестанти, 100 гърци, 7 200 власи, 120 албанци и 120 цигани. В града има 10 основни и 3 средни български училища, 7 основни и 2 средни гръцки, 2 основни и 2 средни румънски и 1 основно и 2 средни сръбски.

През 1903 г. Битоля е център на Илинденското въстание. На конгреса в Манастир през 1908 г. албанците решават да въведят латинската азбука. Същата година през месец юли местното население, съставено от българи, гърци, власи, мюсюлмани и евреи, ратифицира новата младотурска конституция.

В Сърбия, Югославия и Република Македония

През ноември 1912 година, по време на Балканската война, северозападно от града се провежда Битолската битка, в която сърбите удържат победа и окончателно изтласкват османските войски от Македония. При избухването на Балканската война сто четиридесет и един човека от Битоля са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Битоля е в Сърбия от ноември 1912 г. до ноември 1915 г. На 21 ноември 1915 г. е освободен от 2-ра Българска армия. Българските части остават в града точно една година. На 19 ноември 1916 г. Битоля е окупиран от френско-сръбските войски. Българската армия се оттегля на височините северено от града и остава там до края на войната през 1918 г. Като прифронтов град Битоля е силно разрушен.

След войната Битоля е върната на Сърбия. От 1941 до 1944 г. по време на българското управление във Вардарска Македония отново е администриран от българските власти. След войната е в рамките на Югославия, днес в Република Македония. През 2001 година в града има размирици между албанци и македонци.

Според преброяването от 2002 година Битоля има 74 550 жители.

Часовниковата кула.

Националност	Всичко
македонци	66 038
албанци	2 360
турци	1 562
роми	2 577
власи	997
сърби	499
бошняци	20
други	497

Кмет на Битоля е Владимир Талески.

Забележителности, култура и образование

Към началото на ХХ в. в Битоля има 4 православни църкви и един параклис, 37 джамии, католическа и протестантска църква и три еврейски богомолни. От джамиите най-видна е „Исакие джамия" на Бит пазар. Днес често посещавани са църквата „Света Богородица“, строена през 1875 година и католическият храм. От османско време са покритият пазар в центъра, Исак джамия, Бялата джамия и строената от прочутия майстор Синан — Яхдар кади джамия — и трите от 16 век.

Най-старият театър в Република Македония от 19 век - Народен театър Битоля.

Университет „Климент Охридски“ с около 5 хил. студенти днес.

Филмов фестивал.

Личности

• Известни битолчани.

Побратимени градове

• Бурса, Турция
• Велико Търново, България
• Епинал, Франция
• Земун, Сърбия
• Кайзерслаутерн, Германия
• Кран (Словения), Словения
• Кременчуг, Украйна
• Перник, България
• Плевен, България
• Призрен, Косово
• Пушкин (град), Русия
• Риека, Хърватия
• Рокдейл, Австралия

Вижте също

• Битолски надпис
• Битолски иконостас
• Битолски триод

Литература

• Описание на Битоля от Васил Кънчов („Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ 1890)
• Предания за гр. Битоля, обнародвани от М. Цепенков, 1892
• Σμυρναίου-Παπαθανασίου, Βιολέττα, "Μοναστήρι. Ιστορική περιπλάνηση στην πάτρια γη", Μαίανδρος Θεσσαλονίκη 1993.
• К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 8-12. (частта за град Битоля).
• Албум за град Битоля (Албум: Битоля / България - 1903-1915-1918-1941]

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.