Битоля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битоля
Битола
    Герб
Широк сокак - главната улица на Битоля.
Широк сокак - главната улица на Битоля.
Битоля (Република Македония)
Red pog.png
Битоля
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 615 m
Население (2002) 74 550 души
Пощенски код 7000
Телефонен код (+389) 047
МПС код BT
Битоля в Общомедия

Битоля или Битола (на македонска литературна норма: Битола, на сръбски: Битољ или Bitolj, на гръцки: Μοναστήρι, на турски: Manastır, на албански: Manastiri, на арумънски: Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Република Македония, център е на Община Битоля. Градът е втори по големина в страната с население от 74 550 (2002).

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен на река Драгор в източната част на котловината Пелагония в подножието на планината Баба (Пелистер).

История[редактиране | edit source]

Хераклея[редактиране | edit source]

В Античността днешна Битоля е важен град наречен Хераклея Линкестис (на латински: Heraclea Lyncestis, на гръцки: Ηράκλεια Λυγκηστίς), най-северният град в Древна Македония. (Някои гръцки археолози смятат, че Хераклея Линкестис е била разположена на мястото на днешен Лерин.)

Средновековие[редактиране | edit source]

През 4 и 5 век е седалище на епископи и митрополити, които взимат участие в църковни събори. По-късно градът е населен от славяни. В Битолския надпис на цар Иван Владислав градът е споменат като Битола и от 1016 до 1018 г. е столица на България. За пръв път гръцкото име Манастир, превод на българското Обител, се споменава в документ от 11 век.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Българки на пазар в Битоля, литография от средата на 19 век.
Драгор в Битоля. Гравюра от 19 век.

През 1395 година градът е завладян от Османската империя, която го прави главен военен и търговски център.

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Битоля:

...пристигнахме в Монастерио..., град в България с голямо население. Казват, че има 1 500 къщи, 200 от които са еврейски. Градът няма стени, нито санджакбей. Има тимар на великия везик, който получава от Битоля доход от 20 товара аспри. Има кадия и обилие от зърно. Също така е търговски център за восък, вълна и кожи...[1]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Битоля така:

В Битоля, освен голямото количество войници, разположени в казармите (кишли), построени от българите, живеят българи, македоновласи и албанци. Казаха ми, а и сам видях, че българите са мнозинство, но, ако не бъркам в наблюденията си, власите в този град и в съседното Кичево (на картите Кричево) със своето неутрално отношение са придобили силно влияние.[2]

В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Битоля:

В Пелагония е разположен новият град Битоля, наричан още и Монастир, населен от 20 000 души... Неговите християнски жители говорят главно български език.[3]

През 19 век редица европейските държави откриват в Битоля дипломатически представителства: през 1851 - австрийско вицеконсулство, през май 1852 година - британско консулство, по-късно - гръцко, а през май 1861 година - руско консулство.[4][5] През 1872 година австро-унгарският консул в Битоля Петер Окули отбелязва, че градът е населен от 29 900 жители, от които над 14 300 души са българи, а българският език е най-популярният. Останалите жители са албанци, евреи, турци, власи и цигани.[6] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Битоля (Bitolia) живеят 23400 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Битоля е посочен като град с 6 000 жители мюсюлмани, 17 000 жители българи, 2 800 власи, 1 000 албанци и 2 500 евреи.[8]

Българско възраждане[редактиране | edit source]

Борбата за българско църковно отделяне от Цариградската патриаршия започва около 1864 година с водещи дейци доктор Константин Мишайков и Димитър Робев. Българско училище в града е отворено в учебната 1865/1866 година със съдействието на Васил Манчев, който е и първият учител. Скоро обаче под натиска на митрополит Партений училището е затворено, а Манчев прогонен от града. След това под натиск на битолските българи в гръцкото училище е установен и български учител. Българската община успява да овладее църквата „Света Неделя“, с чиито приходи е издържано българското училище. Учител в училището две години е Райко Жинзифов, по-късно Димитър Македонски, а след него една година Вълко (Лука) Нейчов. В 1880/1881 година българското училище прераства в четирикласно с учители Григор Пърличев, Димитър Узунов, Тодор Танев и Пантелей Баджов.[9] По-късно е открито и българско девическо IV-класно училище.

Манифестация на Младотурската революция в Битоля.

Между 1896-1900 година 55 къщи от града преминават под върховенството на Българската екзархия[10]. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Битоля има 37 000 жители, както следва: 10 000 българи християни, 10 500 турци, 1 500 арнаути мохамедани, 7 000 власи, 5 500 евреи, 2 000 цигани и 500 от други народности.[11] Броят на българското население към началото на века продължава да нараства, благодарение и на зачестилите преселвания от районите на Прилеп, Велес, Ресен, Охрид, Кичево и Дебър[12].

Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Битоля се състои от 8 844 българи екзархисти, 6 300 българи патриаршисти гъркомани, 72 българи патриаршисти сърбомани, 36 българи протестанти, 100 гърци, 7 200 власи, 120 албанци и 120 цигани. В града има 10 основни и 3 средни български училища, 7 основни и 2 средни гръцки, 2 основни и 2 средни румънски и 1 основно и 2 средни сръбски.[13]

През 1903 г. Битоля е център на Илинденското въстание. На Битолския конгрес през 1908 г. албанците решават да въведят латинската азбука. Същата година през месец юли местното население, съставено от българи, гърци, власи, мюсюлмани и евреи, ратифицира новата младотурска конституция[14].

В Сърбия, Югославия и Република Македония[редактиране | edit source]

През ноември 1912 година, по време на Балканската война, северозападно от града се провежда Битолската битка, в която сърбите удържат победа и окончателно изтласкват османските войски от Македония. При избухването на Балканската война сто четиридесет и един човека от Битоля са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

Битоля е в Сърбия от ноември 1912 г. до ноември 1915 г. На 21 ноември 1915 г. е освободен от 2-ра Българска армия. Българските части остават в града точно една година. На 19 ноември 1916 г. Битоля е окупиран от френско-сръбските войски. Българската армия се оттегля на височините северено от града и остава там до края на войната през 1918 г. Като прифронтов град Битоля е силно разрушен.

След войната Битоля е върната на Сърбия. От 1941 до 1944 г. по време на българското управление във Вардарска Македония отново е администриран от българските власти. След войната е в рамките на Югославия, днес в Република Македония. През 2001 година в града има размирици между албанци и македонци.

Според преброяването от 2002 година Битоля има 74 550 жители.[16]

Часовниковата кула.
Националност Всичко
македонци 66 038
албанци 2 360
турци 1 562
роми 2 577
власи 997
сърби 499
бошняци 20
други 497

Кмет на Битоля е Владимир Талески.

Забележителности, култура и образование[редактиране | edit source]

Към началото на ХХ в. в Битоля има 4 православни църкви и един параклис, 37 джамии, католическа и протестантска църква и три еврейски богомолни. От джамиите най-видна е „Исакие джамия" на Бит пазар[17]. Днес често посещавани са църквата „Света Богородица“, строена през 1875 година и католическият храм. От османско време са покритият пазар в центъра, Исак джамия, Бялата джамия и строената от прочутия майстор СинанЯхдар кади джамия — и трите от 16 век.

Най-старият театър в Република Македония от 19 век - Народен театър Битоля.

Университет „Климент Охридски“ с около 5 хил. студенти днес.

Филмов фестивал.

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bernardo, Lorenzo. Journey of the Venetian Ambassador
  2. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.97.
  3. Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 127.
  4. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, т. І (1851-1865), София 1994, с. 17, 20, 41, 43, 143-144./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band I (1851-1865), Sofia 1994, р. 17, 20, 41, 43, 143-144.
  5. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 65./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III, Sofia 2001, p. 65.
  6. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 29 / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band III, Sofia 2001, p. 29.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 57.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.106-107.
  9. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 279-280.
  10. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  11. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.236.
  12. К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 11.
  13. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.166-167.
  14. „Exhibition of Ottoman civilization in the Balkans“, стр.35
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.
  16. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  17. К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 11.
Населени места в Община Битоля Flag of Bitola Municipality.svg
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец

Исторически села: Букри | Мечкарица | Чагор

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.