Битоля

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битоля Битола
Гравюра от 19 век
Битоля Битоля на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Пелагонийски
Община:	Битоля
Географска област:	Пелагония
Население:	74 550 (2002)
Надморска височина:	615 м
Геогр. положение:	41° 1' 51" сев. ш. 21° 20' 24" изт. д.
Пощенски код:	7000
Телефонен код:	389 047
Код на МПС:	BT

Българска сватба в Битоля в началото на 20 век

Битоля (на македонски книжовен език: Битола, на сръбски: Битољ или Bitolj, на гръцки: Μοναστήρι, Монастири, на турски: Manastır, на албански: Manastiri, на арумънски: Bitule/Bituli) е град в югозападната част на Република Македония, център е на Община Битоля. Градът е втори по-големина в страната с население от 74 550 (2002).

Съдържание

1 География
2 История
3 Забележителности, култура и образование
4 Вижте също
5 Побратимени градове
6 Вижте също
7 Външни препратки
8 Бележки

[редактиране] География

Градът е разположе на река Драгор в източната част на котловината Пелагония в подножието на планината Баба (Пелистер).

[редактиране] История

[редактиране] Хераклея

Основна статия: Хераклея Линкестис

В Античността днешна Битоля е важен град наречен Хераклея Линкестис (на латински: Heraclea Lyncestis, на гръцки: Ηράκλεια Λυγκηστίς), най-северният град в Древна Македония. (Някои гръцки археолози смятат, че Хераклея Линкестис е била разположена на мястото на днешен Лерин.)

[редактиране] Средновековие

През 4 и 5 век е седалище на епископи и метрополити, които взимат участие в църковни събори. По-късно градът е населен от славяни. В Битолския надпис на цар Иван Владислав градът е споменат като Битола. За пръв път гръцкото име Манастир, превод на българското Обител, се споменава в документ от 11 век.

[редактиране] В Османската империя

През 1395 година градът е завладян от Османската империя, която го прави главен военен и търговски център. През 19 век големите европейските сили откриват тук консулства, а турските власти военна академия, където е следвал Кемал Ататюрк.

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Битоля:

„

...пристигнахме в Монастерио..., град в България с голямо население. Казват, че има 1 500 къщи, 200 от които са еврейски. Градът няма стени, нито санджакбей. Има тимар на великия везик, който получава от Битоля доход от 20 товара аспри. Има кадия и обилие от зърно. Също така е търговски център за восък, вълна и кожи...^[1]

“

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Битоля е посочен като град с 6 000 жители мюсюлмани, 17 000 жители българи, 2 800 власи, 1 000 албанци и 2 500 евреи.^[2]

Според българския географ Васил Кънчов в началото на 20 век Битоля има 37 000 жители, както следва: 10 000 българи християни, 10 500 турци, 1 500 арнаути мохамедани, 7 000 власи, 5 500 евреи, 2 000 цигани и 500 от други народности.^[3]

Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Битоля се състои от 8 844 българи екзархисти, 6 300 българи патриаршисти гъркомани, 72 българи патриаршисти сърбомани, 36 българи протестанти, 100 гърци, 7 200 власи, 120 албанци и 120 цигани. В града има 10 основни и 3 средни български училища, 7 основни и 2 средни гръцки, 2 основни и 2 средни румънски и 1 основно и 2 средни сръбски.^[4]

През 1903 г. Битоля е център на Илинденското въстание. На конгреса в Манастир през 1908 г. албанците решават да въведят латинската азбука.

[редактиране] В Сърбия, Югославия и Република Македония

След 1912 г. Битоля е присъединена към Сърбия, от 1941 до 1944 г. към Царство България, след това в рамките на Югославия, днес в Република Македония. През 2001 година в града има размирици между албанци и македонци.

Според преброяването от 2002 година Битоля има 16 559 жители.^[5]

Националност	Всичко
македонци	66 038
албанци	2 360
турци	1 562
роми	2 577
власи	997
сърби	499
бошняци	20
други	497

Кмет на Битоля е Владимир Талески.

[редактиране] Забележителности, култура и образование

Широк сокак - главната улица на Битоля

Няколко църкви, между които църквата „Света Богородица“, строена през 1875 година и католическата църква. От османско време са покритият пазар в центъра, Исак джамия, Бялата джамия и строената от прочутия майстор Синан — Яхдар кади джамия — и трите от 16 век.

Най-старият театър в Република Македония от 19 век.

Университет "Климент Охридски" с около 5 хил. студенти днес.

Филмов фестивал.

[редактиране] Вижте също

Известни битолчани.

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Описание на Битоля от Васил Кънчов („Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ 1890)
Предания за гр. Битоля, обнародвани от М. Цепенков, 1892

[редактиране] Бележки

↑ Lorenzo Bernardo. Journey of the Venetian Ambassador
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.106-107.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.236.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.166-167.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

Населени места в Община Битоля
Битоля \| Барешани \| Бистрица \| Братин дол \| Брусник \| Буково \| Велушина \| Габалавци \| Гопеш \| Горно Егри \| Горно Оризари \| Градешница \| Гявато \| Дихово \| Доленци \| Долно Егри \| Долно Оризари \| Драгарино \| Драгожани \| Драгош \| Древеник \| Жабени \| Злокукяни \| Кажани \| Канино \| Карамани \| Кишава \| Кравари \| Кременица \| Кукуречани \| Кърклино \| Кърстоар \| Лавци \| Лажец \| Лера \| Лисолай \| Логоварди \| Лопатица \| Магарево \| Маловище \| Метимир \| Меджитлия \| Нижеполе \| Ново Змирново \| Облаково \| Олевени \| Оптичари \| Орехово \| Острец \| Поешево \| Породин \| Рамна \| Ращани \| Ротино \| Свинище \| Секирани \| Снегово \| Средно Егри \| Старо Змирново \| Стрежево \| Сърбци \| Трън \| Търново \| Цапари \| Църнобуки \| Църновец