Благоевград

Благоевград
Благоевград
42° с. ш. 23° и. д.42.01° с. ш. 23.06° и. д. 42.01, 23.06
Общи данни
Население	76 811 (ГРАО, 2010-12-15)* 70 881 (НСИ)
Землище	28,909 km²
Надм. височина	360 m
Пощ. код	2700
Тел. код	073
МПС код	Е (Бл)
ЕКАТТЕ	04279
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    - кмет	Благоевград Атанас Камбитов (ГЕРБ)
Адрес община
площад „Георги Измирлиев (Македончето)“ п.к. 2700

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е икономически, културен и образователен център на Югозападна България и главен град на едноименните област и община. Разположен е в долината на Струма в полите на Рила планина и е в непосредствена близост до Пирин планина. Известен е с трите висши училища — Югозападен университет „Неофит Рилски“, Американски университет в България и Колеж по туризъм - Благоевград.

Преброяването на населението от 2011 г. оценява града с население 70 881 души, което го поставя на 15-то място по големина в България.

География

Местоположение

Благоевград е разположен в средното течение на река Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 метра надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина.

Административно деление

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Релеф и води

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Флора и фауна

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Климат

Поглед към града

Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината. Климатът е преходно-континентален със силно средиземноморско влияние, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на р. Бистрица охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секунда. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през Януари е 0,6°С. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4°С а максималната измерена температура в Благоевград е 39,9°С. Средната годишна температура е приблизително 12,6°С.

Климатични данни за Благоевград (1931-1970 г.) Показатели Ян Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Годишно Средни максимални температури (°C) 4,7 7,9 12,4 18,4 23,2 26,9 30,2 30 26,2 19,4 12,8 7 18,3 Средни температури (°C) 0,5 3 6,7 12,3 16,8 20,3 23 22,8 19 13,3 7,7 2,9 12,4 Средни минимални температури (°C) −3,5 −1,8 1,0 5, 10,0 13,4 15,3 15,1 11,8 7,4 3,8 −0,8 6,4 Средни месечни валежи (мм) 42 37 36 50 58 67 42 31 35 50 63 49 560

История

Молбата от Скаптопара с отговора на император Гордиан III, 238 г. сл.н.е.

Античност

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпратили прошение до римския император Гордиан III. От текста му научаваме, че на две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци. С идването на славяните животът тук замрял, а за следващите векове липсват данни.

В Османската империя

След османското завоевание на полуострова от 15 век, на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - „Джума Базари“, „Джума“, „Баня“, „Орта Джума“, „Джумая“, „Горна Джумая“. „Джумая“ е арабска дума, звучаща по-различно от турското произношение - „джамаа“, което означава „множество от хора“. Арабският корен в етимологията на името означава „петък“. Петъкът е бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен.

В средата на 17 век от тук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че градчето Орта джумаа има 200 покрити с керемиди къщи. Има голяма джамия с много богомолци. Има 80 дюкяна и много минерални извори.

По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. През 30-те години на 19 век от тук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града Шума (от "шума" - гора). Жителите на Джумая издействат султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 година във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише:

„

...оставив село Семитлия, вступил в долину, на которой красуется городок Джумая на реке Струме. Ночь провел я у гостеприимных жителей его. Джумая имеет одну церковь во имя Введения Пресвятыя Богородицы и небольшое болгарское училище.

“

Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 година е основано и читалището на града.

Паметник на Гоце Делчев, български национален герой

Указ на Президиума на Народното събрание за преименуване на град Горна Джумая в град Благоевград

През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Освобождението

На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата война в 1913 година турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска Македония и Вардарска Македония. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни власи и малко евреи и цигани.

Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923] г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 година, но били само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметника на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 година.

Едва през 1934 година се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 година се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 година Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 година към него е присъединено село Грамада, а през 1973 година и село Струмско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес Американския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните.

Население

Характеристика и брой

Година	Брой на населението
1900	6 440
1991	71 476
2001	71 361
2011	70 881

Според данни от преброяването към 1 февруари 2011 година, населението на града е 70 881 души.

Религия

В църковно-административно отношение Благоевград принадлежи към Неврокопска епархия. Православен информационен център към Неврокопска Св. Митрополия - 073/833337

Политика

Сградата на общината

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Общински съвет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Побратимени градове

Благоевград е побратимен град или има сътрудничество с:

• Батуми, Грузия
• Жилина, Словакия
• Нагасаки, Япония
• Оубърн, Алабама, САЩ
• Секешфехервар, Унгария
• Скопие, Република Македония
• Солун, Гърция от 2003 г.
• Сяр, Гърция
• Царево село, Република Македония

Икономика и инфрастуктура

Характеристика

Заради големия брой студенти (отчасти дължащ се на Американския университет в града), кръстопътното си географско положение, природата и редица социални фактори, градът има сравнително добре развиваща се икономика. Открити са много магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета в строителните компании и шивашки цехове.

В момента в града има 6 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж ,Кауфланд, Търговска верига Европа (ТВ Европа) и БИЛЛА (BILLA). През 2007 г. в жк Запад отвори първият мол, Mall of Blagoevgrad.

Преди 1990 г. функционират заводи за продукция на електронни уреди като „ЗМКЕТ“, „Завод за високоговорители“ и „ЗИИУ“. Заводът на "Благоевград" БТ е бил едно от най-нежеланите места за работа поради нездравословните условия на труд. С началото на приватизационните преговори заплащането там се подобрява и служителите получават заплати над средните за града в продължение на няколко години.

Според класациите за икономическо развитие, Благоевград е на седмо място в България.

Градът е привлекателен за инвеститори^{[източник?]}, както чужди така и родни; неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж. Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите „Еленово“ и „Струмско“ и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години бе направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новото здание, което превърна сергийния пазар в съвременен търговски център.

Транспорт

Градът е разположен на транспортен коридор 4, европейски път E79 - отдалечен е на 31 km път от Република Македония, 83 km от Гърция, 88 km от Сърбия. Разстоянието до София е 96 km, до Пловдив - 193 km, до македонската столица Скопие - 183 km и до гръцкия пристанищен град Солун - 199 km. Наблизо са най-големите български зимни центрове - Банско (57 km) и Боровец (83 km), а най-близките курорти по бреговете на Бяло море са на 185 km.

През Благоевград минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4. В процес на изграждане е автомагистрала „Струма“

Медии

В Благоевград е разположен един от четирите регионални центрове на БНТ - РТВЦ Благоевград, излъчващ собствена продукция от 1975 г. и неговия Канал Пирин, разпространяван ефирно на територията на цяла Югозападна България. Тук е централата и на регионален канал ОКО, който се разпространява по кабел в населениете места на Благоевградска област. Има 2 кабелни телевизии Телеком груп и Пирин ТВ.

От радиата с регионално значение се откроява Радио Благоевград, поделение на БНР, което вече 35 години звучи в ефира от София до Кулата, Източна Македония и Северна Гърция. Със собствена местна програма са и частните радиомрежи Фокус Пирин и Дарик Благоевград. Благоевградското студентско радио Аура, регионалните Ултра и Вега Плюс, както и множество радиа с национално покритие допълват ефира на Благоевград.

Два са ежедневниците които се издават в Благоевград - „Струма“ и „Вяра“, разпространяват се в цяла Югозападна България. Освен това, излизат „Пирин Труд“ и „Местен 24 часа“, които също се разпространяват в града и региона.

Здравеопазване

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Образование и наука

Сградата на Американския университет в България

Първи корпус на ЮЗУ „Неофит Рилски“

Главният вход на НХГ „Свети свети Кирил и Методий“

Висши учебни заведения

• Югозападен университет „Неофит Рилски“
• Американски университет в България
• Колеж по туризъм
• Технически колеж към ЮЗУ „Неофит Рилски“

Училища в Благоевград

• Второ ОУ „Димитър Благоев“
• Трето ОУ „Димитър Талев“
• Четвърто ОУ „Димчо Дебелянов“
• Пето СОУ „Георги Измирлиев“
• Шесто СОУ „Иван Вазов“
• Седмо СОУ „Кузман Шапкарев“
• Осмо СОУ „Арсени Костенцев“
• Девето основно училище „Пейо Яворов“
• Десето ОУ „Антон Попстоилов“
• Единадесето ОУ „Христо Ботев“
• СОУ с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“
• Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов“
• Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов“
• Националната хуманитарна гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“
• Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев“
• Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“
• Професионална гимназия по текстил и облекло
• Професионална гимназия по електротехника и електроника „Никола Вапцаров“
• Професионална техническа гимназия „Ичко Бойчев“
• Частна професионална гимназия по предприемачество и нови технологии „Полет“

Други

• Обединен детски комплекс - Благоевград
• Междуучилищен център (МУЦ)

Култура и забавления

Театри, опера и кино

• Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ (архитект Витомир Габровски)
• Общински куклен театър
• Учебен театър "УСЕТ"
• Благоевградски младежки театър (частен театър, Бранимир Митов-Брано)
• Камерна опера Благоевград
• Кино "Синемакс" - Киното разполага с една зала с 234 места, очаква се откриване на още две зали. Първото кино в страната оборудвало се с дигитална машина Sony Cinealta 4K (най-добрата технология за дигитални прожекции на пазара).

Музеи и галерии

• Благоевградски областен исторически музей (създаден 1957)

Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“

Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.

Спорт и спортни съоръжения

Спортът е добре развит като цяло, но традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол са във финансова криза и без представителни отбори в първенствата през последната година; поддържат се само детско-юношеските състави. За сметка на тях, във възход са клубовете по бейзбол (Бизоните) , таекуон-до (Фолкън) и канадска борба (Армспорт клуб - Благоевград), които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена. Шахматен клуб (Виктори) и Шахматен клуб (Пирин)

Съоръжения

В града има две многофункционални спортни зали, като втората, зала „Скаптопара“ в жк Запад беше открита през 2007 година. Тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. През 2008 г. започна изграждането на новия спортен комплекс към ЮЗУ „Неофит Рилски“ за нуждите на студентите.

Футбол

Благоевград е футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството.

След обединение между клубовете „Тича” и „Левски” през 1934 г. в Горна Джумая се ражда Спортен клуб Ботев. През 1937 г. СК Ботев (Горна Джумая) става областен първенец след победа над Македонска Слава с 2-1, а на 17 юни 1945 г. е преименуван на физкултурно дружество Македония. Три години по-късно той се присъединява към новоучреденото ФД Юлий Дерменджиев.

През 1970 г. Ботев Благоевград приема името ДФС Пирин. Най-успешен сезон за отбора в "А" група е през 1985 - 5 място. "Орлетата" са три пъти финалисти за Националната купа - 1981,1992 и 1994 г.. С други думи, голямото отличие още липсва. През сезон 2004/05 Пирин успява да си извоюва позиция в „А“ група, но с началото на новия сезон бива изхвърлен във "В" група заради задължения към НОИ.

В годините между 2006-2008 година в Благоевград се заформят няколко клуба с наименование Пирин, като новосформираният ПФК Пирин Благоевград, който използва лиценза на разформирования ПФК Пирин 1922 и е мажоритарно ръководен от Николай Галчев, се състезава в Б а после и в А група. Отборът изхвърлен във В група също продължава съществуванието си в продължение на две години, подкрепен от група благоевградски бизнесмени – Г15, като успява да влезе в Б група.

В края на 2008 всички отбори, носещи името Пирин се обединяват, като обединеният отбор участва в „А“ група, а с квотата за Западната „Б“ група до края на сезона участва тимът на Пирин Банско, който домакинства на стадиона в Банско. Обединеният тим на Пирин е наследник на автентичния Пирин, който има над 20 сезона в елита на България. Клубът няма мажоритарен собственик, а е собственост на 17 бизнесмена. Няколко месеца след обединението клубът постига и първият си успех - класиране на финала за Купата на България. По пътя към финала Пирин елиминира грандовете ЦСКА и Левски.

Забележителности

Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал Вароша с неговата уникална архитектура. На 200 м западно от него започва природния парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2.5 километровата алея са разположени заведения, детски площадки, "Аквапарк- Благоевград" и закритият басейн. В края на алеята се намира изкуствено направено езеро с дълбочина между 2-4 метра което се пълни с вода от река Бистрица и в което плуват водни колела направени под формата на лебеди. Срещу малка сума, всеки може да кара лодките около обширното езеро. В близост до града е ски-пистата Бодрост.

Традиционно, на 5 октомври, на площад "Македония" се провежда заря-проверка за загиналите над 30 000 български войни в Балканската война.

• 

  Пейзаж от Благоевград

• 

  Църквата „Въведение Богородично“

• 

  Къщи в квартал Вароша

• 

  Панорама на града

• 

  Панорама на града

Храмове

Български православни храмове, намиращи се в града:

• „Въведение Богородично“ в квартал Вароша-073/884794
• „Свети Архангел Михаил“ в квартал Еленово;
• „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в квартал Грамада- 073/833056
• „Свети Димитър“ в квартал Струмско;

Паркове

• Парк "Бачиново"
• Парк "Ловен дом"
• Парк "Скаптопара"
• Градска градина
• Зоопарк Благоевград
• Заева Поляна

Личности

• Известни благоевградчани.

Васко Лазаров-един от създателите на авторската музика в Бьлгария. Съосновател на фестивалите "Пирин-Фест"и "Пирин-Фолк". Носител на всички отличителни награди на Фолклорните фестивали в България и Макдония. Един от най-добрите изпълнители на македонски и авторски песни, с меден и топъл глас. Прославил българския фолклор в Гърция, Германия, Испания, Турция, Америка и др. Димитър Бербатов (футболист в Манчестър Юнайтед, учил в 7 СОУ "Кузман Шапкарев") Ани Салич (водеща на новините по BTV, също учила в 7 СОУ "Кузман Шапкарев").

• Скулпторът Крум Дерменджиев,известен като автор на паметници на борци за освобождението на България.Негово дело са паметникът на Гоце Делчев в Благоевград,Яне Сандански в Мелник, Гоце Делчев в местността Попови ливади,Васил Левски в Благоеврад и други.Обявен е за почетен гражданин на Благоевград през 2001 г.

Външни препратки

• Благоевград Инфо
• Официален сайт на Община Благоевград
• Снимки от Благоевград

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.