Благоевград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Благоевград

41.767 N, 23.517 E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

76 977 ^[1]

360 m

2700

073

Е (Бл)

Администрация

Община:
- кмет

Благоевград
Костадин Паскалев
(БСП)

Адрес на общината
площад „Георги Измирлиев (Македончето)“ п.к. 2700

промяна на тази таблица

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е град в Югозападна България, център на област Благоевград и на община Благоевград. Известен е с тютюневия комбинат „Благоевград - БТ“ АД, бирата Пиринско пиво и двата университета — Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.

[редактиране] География

Поглед към града.

Благоевград е разположен в долината на река Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина на 360 метра надморска височина. Заобиколен е от три големи планини - на югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина. Градът притежава важно стратегическо разположение - отдалечен е само на 25 км път от границата с Република Македония и до 100 км от границите с Гърция, Сърбия и столицата на България — София. Разстоянието до Бяло море и пристанище Солун е 200 км. През Благоевград минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4. В процес на изграждане е автомагистрала „Струма“, а в процес на концесиониране автомагистралата Благоевград - Царево село (Делчево) - Щип - Скопие.^[1]^[2]

[редактиране] Климат

Климатът е преходно-континентален със силно средиземноморско влияние, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на р. Бистрица охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секунда. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през Януари е 0,6°С. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4°С а максималната измерена температура в Благоевград е 39,9°С. Средната годишна температура е приблизително 12,6°С.

[редактиране] Квартали

Панорама на града.

[редактиране] История

Молбата от Скаптопара с отговора на император Гордиан III, 238 г. сл.н.е.

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпратили прошение до римския император Гордиан III. От текста му научаваме, че на две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци. С идването на славяните животът тук замрял, а за следващите векове липсват данни.

След османското завоевание на полуострова от 15 век, на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - „Джума Базари“, „Джума“, „Баня“, „Орта Джума“, „Джумая“, „Горна Джумая“. „Джумая“ е арабска дума, звучаща по-различно от турското произношение - „джамаа“, което означава „множество от хора“. Арабският корен в етимологията на името означава „петък“. Петъкът е бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен.

По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише:

„

...оставив село Семитлия, вступил в долину, на которой красуется городок Джумая на реке Струме. Ночь провел я у гостеприимных жителей его. Джумая имеет одну церковь во имя Введения Пресвятыя Богородицы и небольшое болгарское училище. ^[3]

“

Паметник на Гоце Делчев, български национален герой.

Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 г. е основано и читалището на града.

През 1900 г. според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.^[4]

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5] На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата и Първата световна война в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска Македония и Вардарска Македония. Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.

Указ на Президиума на Народното събрание за преименуване на град Горна Джумая в Благоевград.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес Американския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните.

[редактиране] Религия

В църковно-административно отношение Благоевград принадлежи към Неврокопска епархия и е нейно седалище.

Български православни храмове, помещаващи се в града:

„Въведение Богородично“ - кв. Вароша;

„Св. Димитър“ - кв. Струмско;

„Св. Архангел Михаил“ - кв. Еленово.

[редактиране] Икономика

Заради големия брой студенти (отчасти дължащ се на Американския университет в града), кръстопътното си географско положение, природата и редица социални фактори, градът има сравнително добре развиваща се икономика. Открити са много магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета в строителните компании и шивашки цехове.

[редактиране] Строежи

Градът е много привлекателен за инвеститори, както чужди така и родни; неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж. Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите „Еленово“ и „Струмско“ и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години бе направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новото здание, което превърна сергийния пазар в съвременен търговски център.

В момента в града има 5 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж и Кауфланд. През 2007 г. в жк Запад отвори врати и новата спортна зала „Скаптопара“, а също и първият мол Mall of Blagoevgrad. Очаква се откриването на хипермаркет „Била“ в жк Еленово, както и още три мола до 2011 г. - Focus Mall^[6], City Mall^[7] и мол на мястото на старото кино^[8].

Преди 1990 г. функционират заводи за продукция на електронни уреди като „ЗМКЕТ“, „Завод за високоговорители“ и „ЗИИУ“. Заводът на "Благоевград" БТ е бил едно от най-нежеланите места за работа поради нездравословните условия на труд. С началото на приватизационните преговори заплащането там се подобрява и служителите получават заплати над средните за града в продължение на няколко години.

[редактиране] Образование

Сградата на Американския университет в България.

Първи корпус на ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Главният вход на НХГ „Свети свети Кирил и Методий“.

[редактиране] Училища в Благоевград

[редактиране] Висши учебни заведения

Югозападен университет „Неофит Рилски“ [21]
Американски университет в България [22]
Колеж по туризъм [23]
Медицински колеж [24] към Медицински университет - София
Технически колеж [25] към ЮЗУ „Неофит Рилски“

[редактиране] Други

[редактиране] Спорт

Спортът е добре развит като цяло, но традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол са във финансова криза и без представителни отбори в първенствата през последната година; поддържат се само детско-юношеските състави. За сметка на тях, във възход са клубовете по бейзбол (Бизоните) и таекуон-до (Фолкън), които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена.

В града има две многофункционални спортни зали, като втората беше открита през 2007 г., тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. През 2008 г. започна изграждането на новия спортен комплекс към ЮЗУ „Неофит Рилски“ за нуждите на студентите.

[редактиране] Футбол

Благоевград е футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството.

Към момента в Благоевград има четири действащи мъжки футболни клуба, три от които носят името „Пирин“. В „А“ група се подвизава ПФК Пирин Благоевград. Автентичният Пирин, след изхвърлянето му във „В“ група през 2005 г. поради задължения към НОИ, беше узурпиран от групата бизнесмени Г15, след което успя да се завърне в професионалния футбол и през сезон 2008/09 ще играе в Западната „Б“ група. Пирин 2001 - отборът, собственост на бившия национал Ивайло Андонов, се състезава в Югозападната „В“ група. В първенството на Областна футболна група Благоевград (зона „Бистрица“) се отличава още един благоевградски футболен тим - ФК Атлетик.

Женският футбол е представен от футболен клуб Спортика - участник в Държавното първенство за жени.

[редактиране] Обществени институции

Сградата на общината.

[редактиране] Медии

В Благоевград е разположен един от четирите регионални центрове на БНТ - РТВЦ Благоевград, излъчващ собствена продукция от 1975 г. и неговия Канал Пирин, разпространяван ефирно на територията на цяла Югозападна България. Тук е централата и на регионален канал ОКО, който се разпространява по кабел в населениете места на Благоевградска област. Останалите телевизии са КТБ и кабелна ТВ Пирин.

От радиата с регионално значение се откроява Радио Благоевград, поделение на БНР, което вече 35 години звучи в ефира от София до Кулата, Източна Македония и Северна Гърция. Със собствена местна програма са и частните радиомрежи Фокус Пирин и Дарик Благоевград. Благоевградското студентско радио Аура, регионалните Ултра и Вега Плюс, както и множество радиа с национално покритие допълват ефира на Благоевград.

Два са ежедневниците които се издават в Благоевград - „Струма“ и „Вяра“, разпространяват се в цяла Югозападна България. Освен това, излизат „Пирин Труд“ и „Местен 24 часа“, които също се разпространяват в града и региона.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Пейзаж от Благоевград.

Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал „Вароша“ с неговата уникална архитектура. На 200 м западно от него започва природния парк "Бачиново" по поречието на р. Бистрица. По дължината на 2.5 км алея са разположени заведения, детски площадки, "Аквапарк- Благоевград", закрити басейни. В нейния край се намира изкуствено езеро с лодки и водни колела. В близост до града е ски-пистата Бодрост.

Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.

[редактиране] Театри

Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ (архитект Витомир Габровски)

[редактиране] Музеи

Благоевградски областен исторически музей (създаден 1957)

[редактиране] Кина

Кино "Синемакс"

гр. Благоевград 2700 пл. ”Г. Измирлиев - Македончето” № 9 Киното разполага с една зала с 234 места, очаква се откриване на още две зали. Първото кино в страната оборудвало се с дигитална машина Sony Cinealta 4K(най-фобрата технология за дигитални прожекции на пазара). Сайтове: www.cinemaxbg.com , http://www.facebook.com/pages/Kino-CINEMAX/100925492246?ref=ts