Благоевград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Благоевград
Герб на Благоевград Карта на България, мястото на Благоевград е отбелязано
Данни *
Население: 76 614 [1]
Надм. височина: 410 m
Пощ. код: 2700
Тел. код: 073
МПС код: Е (Бл)
Администрация
Област: Благоевград
Община:
   - кмет
Благоевград
Костадин Паскалев
(БСП)
Адрес на общината
площад „Георги Измирлиев (Македончето)“
п.к. 2700
промяна на тази таблица

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е град в Югозападна България, център на област Благоевград и на община Благоевград. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата Пиринско пиво и двата университета — Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.

Съдържание

[редактиране] География

Благоевград е разположен в долината на река Струма и през него преминава по-малката река Благоевградска Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина, на 310 метра надморска височина. На югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина. Градът се намира в близост до границите с Гърция, Република Македония и Сърбия, и има лесен достъп до столицата на България — София, която е разположена на 101 километра в северна посока. Покрай Благоевград минава международен път Е-79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция. Благоевград се намира на 80 км от столицата на Република Македония Скопие и е свързан с автобусни линии до всички големи градове в страната.

Климатът е сравнително мек континенталносредиземноморски. В района има множество минерални извори и планински гори.

[редактиране] История

Центърът на града с хотел "Ален Мак"
Центърът на града с хотел "Ален Мак"
Изглед от града
Изглед от града
Паметник на Гоце Делчев, български национален герой
Паметник на Гоце Делчев, български национален герой
Сградата на общината
Сградата на общината
Молбата от Скаптопара с отговора на император Гордиан III, 238 г. сл.н.е.
Молбата от Скаптопара с отговора на император Гордиан III, 238 г. сл.н.е.

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпратили прошение до римския император Гордиан III. От текста му научаваме, че на две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци. С идването на славяните животът тук замрял, а за следващите векове липсват данни.

След османското нашествие, от 15 век нататък градът мнoгoкратно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. Но нeзависимо как го наричали, в него живеело мнoгoчислено мюсюлманско население. Името Джумая („джумая“ е арабска дума - звучи малко по различно от турското произношение - джамаа и означава „множество от хора“) означава – Петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен. За настаняването на християните тук се носи легенда, която разказва как селянин от село Марулево намерил тук болния си кон, който оздравял от минералните извори.[източник?]

По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения.

През 1866 г. е основано и читалището на града. На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата и Първата световна война в града се заселват големи маси българи бежанци от Егейска Македония и Вардарска Македония. Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1919 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първия вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електифицират в следващите 10 години.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийния Дом (днес Американския Университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“, пускат се фонтаните.

[редактиране] Религия

Благоевград принадлежи в църковно-административно отношение към Неврокопска епархия и е нейно седалище.

Православни храмове:

"Въведение Богородично" - кв. Вароша

"Св. Димитър" - кв. Струмско

"Св. Архангел Михаил" - кв. Еленово

[редактиране] Икономика

[редактиране] Образование и наука

Сградата на Американския университет в България
Сградата на Американския университет в България

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Вестници

[редактиране] Културни и природни забележителности

Пейзаж от Благоевград
Пейзаж от Благоевград

Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал „Вароша“ с неговата уникална архитектура. Той представлява също така културният център на града. В близост до града се намира ски-писта Бодрост.

Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди. И не на последно место по значимост е и футболният тим Пирин Благоевград.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

[редактиране] Строежи

Задръстване в Благоевград.‎
Задръстване в Благоевград.‎

Градът е много привлекателен за инвеститори, както чужди така и родни, неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж.Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите Еленово и Струмско и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години беше направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новата сграда, която превърна сергийния пазар в съвременен бизнес център.

В момента в града има 4 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа и Мосю Бриколаж. В момента се строи Кауфланд на мястото на старата спортна зала. През 2007 г. в жк Запад отвори врати и новата спортна зала „Скаптопара“, а също и първият мол Mall of Blagoevgrad. Очаква се и откриването на супермаркет „Била“ в жк Еленово.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки



Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
Лични инструменти