Благоевград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Благоевград | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 76 614 [1] | ||
| Надм. височина: | 410 m | ||
| Пощ. код: | 2700 | ||
| Тел. код: | 073 | ||
| МПС код: | Е (Бл) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Благоевград | ||
| Община: - кмет |
Благоевград Костадин Паскалев (БСП) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е град в Югозападна България, център на област Благоевград и на община Благоевград. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата Пиринско пиво и двата университета — Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.
Съдържание |
[редактиране] География
Благоевград е разположен в долината на река Струма и през него преминава по-малката река Благоевградска Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина, на 310 метра надморска височина. На югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина. Градът се намира в близост до границите с Гърция, Република Македония и Сърбия, и има лесен достъп до столицата на България — София, която е разположена на 101 километра в северна посока. Покрай Благоевград минава международен път Е-79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция. Благоевград се намира на 80 км от столицата на Република Македония Скопие и е свързан с автобусни линии до всички големи градове в страната.
Климатът е сравнително мек континенталносредиземноморски. В района има множество минерални извори и планински гори.
[редактиране] История
Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпратили прошение до римския император Гордиан III. От текста му научаваме, че на две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци. С идването на славяните животът тук замрял, а за следващите векове липсват данни.
След османското нашествие, от 15 век нататък градът мнoгoкратно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. Но нeзависимо как го наричали, в него живеело мнoгoчислено мюсюлманско население. Името Джумая („джумая“ е арабска дума - звучи малко по различно от турското произношение - джамаа и означава „множество от хора“) означава – Петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен. За настаняването на християните тук се носи легенда, която разказва как селянин от село Марулево намерил тук болния си кон, който оздравял от минералните извори.[източник?]
По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата „Въведение Богородично“ е осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения.
През 1866 г. е основано и читалището на града. На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата и Първата световна война в града се заселват големи маси българи бежанци от Егейска Македония и Вардарска Македония. Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1919 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.
През 1919 г. излиза първия вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електифицират в следващите 10 години.
На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.
Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийния Дом (днес Американския Университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“, пускат се фонтаните.
[редактиране] Религия
Благоевград принадлежи в църковно-административно отношение към Неврокопска епархия и е нейно седалище.
Православни храмове:
"Въведение Богородично" - кв. Вароша
"Св. Димитър" - кв. Струмско
"Св. Архангел Михаил" - кв. Еленово
[редактиране] Икономика
[редактиране] Образование и наука
- Природо-математическа гимназия "Академик Сергей Павлович Корольов" (МГ)
- Езикова гимназия "Академик Людмил Стоянов" (ЕГ)
- Американски университет в България[2]
- Колеж по туризъм [3]
- Медицински колеж[4] към МУ, София
- Югозападен университет „Неофит Рилски“ (ЮЗУ)
- Технически колеж[5] към ЮЗУ
- Национална хуманитарна гимназия "Св.св. Кирил и Методий" (НХГ)
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Вестници
[редактиране] Културни и природни забележителности
Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал „Вароша“ с неговата уникална архитектура. Той представлява също така културният център на града. В близост до града се намира ски-писта Бодрост.
Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди. И не на последно место по значимост е и футболният тим Пирин Благоевград.
[редактиране] Театри
- Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ (архитект В. Габровски)
[редактиране] Музеи
- Благоевградски областен исторически музей (създаден 1957)
[редактиране] Строежи
Градът е много привлекателен за инвеститори, както чужди така и родни, неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж.Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите Еленово и Струмско и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години беше направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новата сграда, която превърна сергийния пазар в съвременен бизнес център.
В момента в града има 4 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа и Мосю Бриколаж. В момента се строи Кауфланд на мястото на старата спортна зала. През 2007 г. в жк Запад отвори врати и новата спортна зала „Скаптопара“, а също и първият мол Mall of Blagoevgrad. Очаква се и откриването на супермаркет „Била“ в жк Еленово.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Вижте още
- Известни благоевградчани.
[редактиране] Побратимени градове
Сяр, Гърция
Солун, Гърция
Делчево, Република Македония
Скопие, Република Македония
Секешфехервар, Унгария
Обърн, Алабама, САЩ
Нагасаки, Япония
Батуми, Грузия
[редактиране] Външни препратки
- Информационен портал Благоевград
- Снимки на Благоевград
- Югозападен информационен портал
- Информационен портал Благоевград
- Снимки от Благоевград
- Ансамбъл за народни песни и танци Пирин
- Радио и телевизия в Благоевград
- Пирински информационен портал
- Официален сайт на ПФК Пирин Благоевград
[редактиране] Бележки
| В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |


