Благой Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския комунистически функционер. За спортиста вижте Благой Иванов (спортист).

Благой Иванов
български генерал и политик
Роден: 6 август 1898
Клисура, днес в Сърбия
Починал: 31 октомври 1951 г. (на 53 г.)
София, България
Народен представител в:

I НС   [1]

Благой Евтимов Иванов е участник в прокомунистическото Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Деец на БРП (к). Български политик и държавен деец. Офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | edit source]

Благой Иванов е роден на 6 август 1898 г. в с. Клисура, Трънско, днес в Сърбия. Участва в Първата световна война, а през 1918 г. и в т.н. Войнишко въстание.

Член на Българската комунистическа партия от 1919 г. Активно се включва в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание (1923). След поражението му емигрира в Югославия. В 1925 г. е осъден на задочно смърт, поради което емигрира в СССР. Там завършва университет и военни курсове. Приет е за член на ВКП(б). През 1935 г. се завръща в България и става член на Софийския окръжен комитет на БКП[2].

През 1937-1938 г. е интербригадист в Испанската гражданска война. Участва като доброволец в Отечествената война на Съветския съюз от 1941 до 1943 г.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. По решение на Задграничното бюро на БРП (к) през 1943 г. става член на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Партизанин от Втора софийска народоосвободителна бригада. От м. юли 1944 г. е член на ЦК на БРП (к). Един от основните организатори и ръководители на преврата на 9 септември 1944 г. Бил е член на националния съвет на ОФ. Генерал-майор от септември 1944, а от май 1945 и генерал-лейтенант.

Служи в Българската армия:помощник-министър на народната отбрана, главен директор на трудовата повинност. Министър на строежите и пътищата

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 7
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 195.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия „Септемврийското въстание 1923“
Манол Сакеларов министър на строежите и пътищата (13 август 1949 – 21 ноември 1951) Иван Винаров