Благой Шклифов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Благой Шклифов
български езиковед
Роден: 30 януари 1935
Черешница, Гърция
Починал: 24 септември 2003
Сяр, Гърция

Благой Стефанов Шклифов е български езиковед и диалектолог, изследовател на крайните югозападни български говори.

Биография[редактиране | edit source]

Шклифов е роден в костурското село Черешница в Егейска Македония, днес Поликерасо, Гърция. Дядо му Кольо (Никола) е участник в Илинденското въстание като куриер на селската чета[1]. Баща му Стефан Шклифов, роден през 1904 година в Черешнища, през 1913 година е записан от гръцките власти на Стефанос Склифас. Майка му, Доста Шамова, също родена през 1904 г. в Черешница, е преименувана на Теодота Сяму.[2]

В края на април 1948 година, по време на гръцката гражданска война Благой Шклифов е изведен от комунистическите сили извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци. След кратък престой във Вардарска Македония е изпратен в Унгария, където завършва средното си, а по-късно и висшето си образование, специалност Руска и българска филология.

През 1964 година се установява в София, където записва докторантура, посветена на българската историческа фонетика с оглед на македонските говори. През 1969 година в София се преселват и родителите на Шклифов. От 1971 година работи в Института за български език при БАН. През 80-те и 90-те години на ХХ век е гост-лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и дисциплините "Историческа граматика на унгарския език" и "Унгарска диалектология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Умира на 24 септември 2003 година в Гърция след катастрофа, при неизяснени докрай обстоятелства, които пораждат съмнения, че е бил убит от гръцките тайни служби или националистически организации.

Научни постановки[редактиране | edit source]

Шклифов изследва югозападните български говори - главно костурския, преспанския и бобощенския говор, старобългарското влияние в унгарския език, езиковата ситуация в Република Македония. Той застъпва гледището, че говорите са основен източник за изучаването на историята на езика. Някои от неговите изводи по отношение на промените на много от фонетичните явления в българския език са нетрадиционни и противоречат на възприети тези от славистиката през XIX век. Разглеждайки югозападните говори в съпоставителен план със старобългарския език, в отличие от други езиковеди той обяснява развитието на редица звукове, например на общославянския ѫ не с външни влияния, а с вътрешните процеси на езика.

Шклифов критикува стесняването на диалектната основа на книжовната норма на българския език и дискриминирането на словното богатство на западните български говори след 1878 година. Правописната реформа от 1945 година, премахването на буквата ят (ѣ) той определя като антинационално решение, основа за национално разединение и противопоставяне на източни и западни български говори. Така според него се улеснява създаването на друга българска книжовна норма - тази в Република Македония, определена от него като „създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи с цел отдалечаването ѝ от българската основа[3].

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Местните названия в с. Черешница, Костурско, Славистичен сборник 1973, с. 269-277
  • Костурският говор, София 1973
  • Акцентната система на долнопреспанския говор, сп. Български език, 1975, кн. I, с. 34-38
  • Речник на костурския говор, Българска диалектология, София 1977, с. кн. VIII, с. 201-328
  • Долнопреспанският говор, София 1979
  • Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, 119 с.
  • Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско - Леринско), София 2000, 144 с.
  • За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, София 2002, 25 с.
  • Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, 287 с., в съавторство с Екатерина Шклифова
  • На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, 399 с.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, с. 100
  2. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 7, 8.
  3. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, София 2002, с. 19
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.