Блатен елен
| Блатен елен | |||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Уязвим[1] |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
(Gray, 1850) |
|||||||||||||||||||||||
(Illiger, 1815) |
|||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||
Ареал на разпространение |
|||||||||||||||||||||||
Блатен елен (Blastocerus dichotomus) е най-едрият вид елен, обитаващ Южна Америка, единствен представител на рода Blastocerus.
Съдържание |
Описание [редактиране]
Дължината на тялото е от 153 до 195 cm, височината при холката от 110 до 127 cm, тежат от 80 до 150 kg. През време на размножителния период космената покривка е ярко червеникавокафява, а през останалото време е по-бледа. Краката са тъмнокафяви до черни. Рогата са разклонени на две като имат общо 4 върха. Копитата са силно разширени, което им позволява да обитават блатистите местности. Като добавка към това имат и добре развита еластична междукопитна мемрана. Подобно на своя далечен северноамерикански роднина Вирджинския елен, ушите му са силно уголемени.
Разпространение и местообитание [редактиране]
Блатният елен обитава крайбрежията на реки и езера обрасли с камъш. Срещат се и в сезонно наводнявани савани. Подобни местообитания са характерни в Северна Аржентина, Парагвай, Боливия, Перу и югоизточните части на Бразилия. Видът не се среща в джунглата на Амазонка. Макар и огромен ареал днес популациите на блатистия елен са разпокъсани и ограничени. Около две трети от всички известни днес представители на вида се срещат в Пантанал. Видът е изчезнал от Уругвай.
Начин на живот [редактиране]
Блатните елени са нощни животни. Живеят на групи от по 5 индивида оглавявани от един мъжки. Не са териториални и не са наблюдавани борби между мъжките индивиди. Бременността продължава около 200 дни. Раждат по едно малко през октомври или ноември. То остава с родителите си около една година. Хранят се с водорасли и различни водни растения включително водни лилии и камъш. Основните хищници, които представляват опасност за тях са ягуарите и пумите. От здравно естество за тях представлява опасност възможното заразяване с бруцелоза от домашния добитък.
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Duarte, J.M.B., Varela, D., Piovezan, U., Beccaceci, M.D. & Garcia, J.E.. Blastocerus dichotomus. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 10 April 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of vulnerable.