Блатска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блатска
Общи данни
Население666 души[1] (15 март 2024 г.)
64,6 души/km²
Землище1033 km²
Надм. височина532 m
Пощ. код2941
Тел. код07528
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ04399
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)
Кметство
   кмет
Блатска
Иляз Ибишев
(ДПС)

Бла̀тска е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 618
Българи 38
Турци 195
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 382

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Блатска се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Над селото е античната и средновековна крепост Хисар.[3]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Блатска (Бласка) е посочено като село, в което живеят 15 немюсюлмански семейства.[4]

В XIX век Блатска е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Истанбул през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Блатска (Blatska) е посочено като село с 40 домакинства и 100 жители мюсюлмани.[5] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към края на XIX век в Блатска има 50 турски къщи.[6]

През 1899 година селото има население 215 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[7] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. С. Блатска - крепост Исар тепе // Български крепости. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 29 ноември 2015.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  6. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  7. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.