Блез Сандрар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Блез Сандрар
швейцарски писател и поет
Блез Сандрар 

портрет от Амедео Модилиани
Роден: 1 септември 1887
Ла Шо дьо Фон, Швейцария
Починал: 21 януари 1961
Париж, Франция

Блез Сандрар на френски Blaise Cendrars), псевдоним на швейцарския писател и поет Фредерик-Луи Созе, роден на 1 септември 1887 г. в буржоазно-протестантско семейство в Ла Шо дьо Фон, Швейцария. Той описва майка си като затворена жена, с неврастеничен характер, отдалечена в свой собствен свят, което я прави недостижима. Все пак тя е тази, която открива за него света на книгите, които се превръщат в своеобразна дрога, компенсираща болезнената липса на отсъстващата. Бащата притежава хотел в Ла Шо дьо Фон. Синът го описва едновременно като наивен щедър дарител, който никога в нищо не успява, лош предприемач и силно сантиментален човек.

На 16 години Фредерик бяга от къщи и се качва на първия срещнат влак, който го отвежда в Москва. От там той се качва на Транссибирския влак и отива в Китай. За известно време той пътува с някой си Роговин и живее с него от продажбата на дребни вещи - отвертки, джобни ножчета, тирбушони и др. На 20 години Блез Сандрар, който впоследствие ще стане натурализиран французин, за първи път пристига във Франция. Първото му начинание се оказва безуспешно, но началото на неговото богатство е отглеждането на пчели. После заминава за Брюксел и Лондон. В Лондон той е жонгльор в мюзикхол. Живее в една стая с един млад студент - Чарли Чаплин, който по това време също се е подвизавал с празни джобове. Влюбен във Франция, Блез Сандрар се включва в Чуждестранния легион по време на Първата световна война - губи едната си ръка. Изпълненият с дързост и новаторство език на Сандрар описва зараждащия се свят на машините, гарите ( които той сравнява с катедрали), притеснените или непознати лица, които среща по времето на един век, в който се открива пространството и скоростта.

"В Имперската библиотека на Санкт Петербург един млад бижутер чирак открива вълнуващата формула, която Жерар дьо Нервал, малко преди смъртта си, е написал под портрета от художника Жерве. В това отказване от собствената личност, дали Фреди Созе не е очаквал точно това вдъхновение? Другият за него, самият друг - това ще бъде поетът. Когато отива в Ню Йорк в края на 1911 година, решението му е вече взето - той ще пише. В един от онези лични импулси, които често го връхлитат, той рисува автопортрета си , като отдолу преписва формулата на дьо Нервал. За да му остане спомен, той пише датата - 5 май, и се подписва с ФС, инициали, които скоро ще захвърли , измисляйки псевдонима си - Блез Сандрар. През повече от 40 години, от текст на текст, тази формула ще се появява като девиз, понякога като повик към ред. В никакъв случай не спира да бъде другия както в живота си, така и в книгите." - Клод Льороа

"Да пишеш значи да изгориш жив, но също и да се възродиш от пепелта си" - Блез Сандрар.


Външни препратки[редактиране | edit source]