Блек Сабат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Black Sabbath
Black Sabbath (Logo).png
Black Sabbath 1999-12-16 Stuttgart.jpg
Блек Сабат през 1999 в Щутгарт, Германия
Информация
Създадена Flag of England.svg Бирмингам, Англия
Стил Хард рок
Хеви метъл
Активни години 1968–2006
2011 — до наши дни
Музикален издател Vertigo, Warner Bros., Sanctuary, Castle, I.R.S., EMI, Reprise, Epic, Fontana
Уебсайт официален сайт
Членове Ози Озбърн
Тони Айоми
Гийзър Бътлър
Бивши членове Рони Джеймс Дио
Иън Гилън
Глен Хюз
Тони Мартин
Рей Гилън
Дейв Донато
Дейв Шпиц
Боб Дейзли
Джо Бърт
Лорънс Котъл
Найл Мъри
Вини Епис
Бев Бивън
Ерик Сингър
Тери Химес
Кози Пауъл
Боби Рондинели
Геоф Никълс
Бил Уорд
Black Sabbath в Общомедия

Блек Сабат[1] (на английски: Black Sabbath) е британска хеви метъл група, считана за една от пионерите в този жанр.[2] Бандата е създадена в Бирмингам през 1967 под името Polka Tulk Blues Band. Блек Сабат е първата група, която въвежда типичните за метъла тежко звучене и мрачни настроения, използвайки основите на блуса, като понижава темпото, усилва баса и прибавя изпъкващи китарни сола. Вокалите са по-високи и крещящи, а текстовете обхващат все по-голям диапазон от теми и прекрачват общоприети табута.

История[редактиране | edit source]

Началото (1969–1970)[редактиране | edit source]

Групата е създадена от четирима приятели, родени в английското градче Астън, близо до Бирмингам, — Антъни „Тони“ Айоми (китари), Уилиам „Бил“ Уорд (барабани), Джон „Ози“ Озбърн (вокали) и Терънс „Гийзър“ Бътлър (бас китара). Първите двама се подвизават известно време в успешната по това време ъндърграунд група Mythology и след нейното разпадане решават да сформират своя собствена, като за целта канят свирещия в групата Rare Breed Гийзър Бътлър, където пее и Ози. Бътлър предлага приятеля си за вокалист на бъдещата група, което се приема единодушно. Първоначално момчетата кръщават групата „Polka Tulk Blues Band“ (или просто „Polka Tulk“), като определят стила си като „джаз-блус“.

Блек Сабат през 1970 г.

Името хрумва на вокалиста Ози, който го вижда на опаковка от талкова пудра. Освен Ози, Айоми, Бътлър и Уорд по това време в групата свирят още саксофонистът Алан Кларк и втори китарист на име Джим Филипс. Не след дълго последните двама напускат поради несъвпадане на идеите и стиловите предпочитания. Малко след това името е сменено на Earth и групата започва да изнася концерти не само в Англия, но и в цяла Европа. Оказва се обаче, че е често бъркана с друга, носеща същото име, затова е взето решение да бъде прекръстена.

По това време басистът Бътлър, повлиян от новелите на писателя Денис Уетли, които са с главно окултна и магьосническа тематика, написва песента „Блек Сабат“, чието заглавие е единодушно избрано за ново име на групата. Тази песен води до поредица други парчета с мрачна и окултна тематика, до идеята за която се стига малко случайно, след като, гледайки италианския филм на ужасите „Black Sabbath“ (оригинално озаглавен „I Tre volti della paura“) вокалистът Ози Озбърн се обръща към басиста Бътлър с думите: „Щом хората си плащат да гледат страшни филми, защо да не си плащат да слушат и страшна музика“.

Периодът с Ози (1970–1979)[редактиране | edit source]

През 1970 г. Блек Сабат издава първият си сингъл „Evil Woman (Don't Play Your Games With Me)“, който представлява кавър версия на станалата хит по това време песен на американската група Crow. Месец по-късно е издаден и дебютният едноименен албум на групата — Black Sabbath, който достига до Топ 10 в музикалните класации на Острова. Същата година на пазара се появява и вторият студиен албум — Paranoid, който жъне невероятен успех в Европа и Америка, достигайки до номер 1 в британските класации.

Концерт през 1972 г.

Едноименната песен, която е написана между другото за съвсем кратко време (за което свидетелства изкючително простата ѝ структура) и е замислена просто като „пълнеж“ на албума, се превръща в тотален хит и един от символите на Сабат.

Мнозинството от песни в двата албума са c окултна тематика и тежък саунд. Текстовете са написани главно от басиста Бътлър. Плахи заигравки с подобни теми се забелязват още при Led Zeppelin, Rolling Stones и The Doors, но никоя група до този момент не засяга окултизма и тъмните сили толкова директно и открито, колкото Блек Сабат. В албумите все пак присъстват и някои композиции с типичен рок-характер и мелодика.

През 1971 г. Блек Сабат издава третия си албум, озаглавен Master of Reality. Музиката в него е значително по-сложна от тази в предшествениците му, обогатена с множество акустични моменти, включително соло на флейта, изпълнено от китариста Айоми. В следващия си албум, Black Sabbath, Vol. 4(1972), групата отчасти изоставя окултния си имидж, заменяйки го с хард рок и прогресив влияния. Към саунда са добавени клавири, а вокалите все повече изпъкват.

Тони Айоми, 1978 г.

През 1973 г. излизаSabbath Bloody Sabbath, петият албум на групата, който затвърждава новата стилова ориентация към по-мелодичен, прогресив хард рок, но някои песни, особено едноименната, все още съдържат много музикални елементи, напомнящи за първите две студийни творби. В албума взима участие кийбордистът на лондонската прогресив рок група Yes Рик Уейкман.

Мениджърски и вътрешни проблеми отлагат издаването на планувания за 1974 г. шести албум, но той все пак бива издаден година по-късно под името Sabotage. Последвалият през 1976 г. Technical Ecstasy става причина за разпра в групата относно стиловата насока, като китаристът Тони Айоми настоява за обогатяване на звука с различни непривични за рока инструменти, за разлика от вокалиста Ози Озбърн, апелиращ към придържане към досегашната формула. Двамата музиканти не намират консенсус помежду си, което довежда до напускането на Ози през 1979 г.

Години на промяна (1980–1995)[редактиране | edit source]

На негово място е привикан вокалистът на Rainbow Рони Джеймс Дио, с който групата записва деветия си студиен албум Heaven and Hell, превърнал се може би в най-големия комерсиален успех на Сабат в цялата им историята. Малко преди записването на следващия албум, Mob Rules, дългогодишният барабанист Бил Уорд напуска групата поради лични причини и бива заменен от Вини Епис. Скоро след издаването на албума двамата с Дио също напускат и се захващат с проект, наречен на името на вокалиста („Dio“). На барабаните се завръща Уорд, а новият вокалист става напусналият Deep Purple Иън Гилън. С новите попълнения групата записва албума Born Again, след което Уорд повторно се разделя с Блек Сабат и бива заменен с барабаниста на Electric Light Orchestra Бев Бивън. Албумът достига до номер 4 в британските класации, което не пречи на Гилън на свой ред да напусне групата, само година след като се е присъединил, за да се върне отново в Deep Purple. Празнотата запълва Дейвъд Донато през 1984 г., който бива печално бързо отстранен, след като дава интервю в британско списание, посрещнато с огромно негодувание от останалите членове. Към групата за пореден път се присъединява и барабанистът Уорд.

Рони Джеймс Дио

Непрестанните промени в състава на Блек Сабат изнервят атмосферата в групата и довеждат до множесто конфликти. Паралелно с това успешната солова кариера на бившия вокалист Ози Озбърн кара все повече музикални критици да поставят групата в негова сянка. Вследствие на всичко това напуска басистът Бътлър, като основава своя група на име „Geezer Butler Band“, която обаче така и не записва албум. Китаристът Тони Айоми решава да запише соло албум, като на помощ вика кийбордиста Джеф Никълс (обявен междувременно за официален член на Блек Сабат) и Глен Хюз за вокалист. Следващият албум Seventh Star e издаден 1986 г., като на обложката фигурира пояснението „Black Sabbath featuring Tony Iommi“. Албумът е замислен като солов проект на Айоми, но звукозаписната компания принуждава китариста да използва името на групата. Стилът в него се различава от останалите творби на Сабат, както музикално, така и най-вече текстово.

Гийзър Бътлър

По време на промоционалното турне на албума вокалистът Глен Хюз получава нараняване на гласните струни, след юмручен бой, вследствие на което загубва гласа си и бива заменен от никому неизвестия американски певец Рей Гилън. В следващите години групата претърпява безброй промени в състава си до1988 г., когато за дълго остава вокалистът Тони Мартин, а към групата се присъединява екс-барабанистът на Rainbow, Whitesnake и Emerson, Lake and Powell - Кози Пауъл. Бившият член и основател на групата Бътлър избира да свири за Ози Озбърн и отхвърля предложението да се завърне в Сабат. Така през 1989 г. се появява албумът Headless Cross, песен от който се сдобива с видеоклип и висок процент на излъчване по MTV.

През 1990 г. излиза албумът Tyr, който е последван от първия „реюниън“. През 1992 г. в групата се завръща дългогодишният басист Гийзър Бътлър, последван от Рони Джеймс Дио и Вини Епис на барабаните, като заедно с Айоми записват албума Dehumanizer. Последвалото турне съвпада с това на соловия проект на Ози Озбърн, който предлага на Блек Сабат ролята на откриваща група. Всички са съгласни, с изключение на Дио, който твърди, че група като Сабат не бива да бъде откриваща на никого. Останалите членове все пак обявяват, че ще свирят на концертите на Ози, надявайки се Дио да промени решението си. Вокалистът започва турнето с групата, но впоследствие се отказва и се връща към соловия си проект. По спешност е извикан вокалът на Judas Priest Роб Халфорд, който довършва турнето. Ози обявява желанието си да се завърне в групата, като дори подписва договор и работата по нов албум е започната. В последния момент обаче Озбърн се отказва от тази идея и в групата отново идва Тони Мартин, а на барабаните застава пореден бивш член на Rainbow Боби Рондинели. През 1994 г. е записан албумът Cross Purposes, в който участие за пръв път от 1983 г. взима басистът Бътлър.

Промените в състава на групата така и не престават, след като новодошлият барабанист Рондинели е заменен от за кой ли път завръщащият се Бил Уорд, за да си тръгне отново същата година заедно с Бътлър. Кози Пауъл се завръща през 1995 г., но скоро е заменен от Рондинели. През 1998 г. Пауъл загива в автомобилна катастрофа.

През 1995 г. е и предпоследният студиен албум на Сабат, озаглавен Forbidden, участие като гост-музикант в който взима фронтменът на Bodycount Айс Ти.

Black Sabbath днес (1997–)[редактиране | edit source]

През 1997 г. групата се събира в оригиналния си състав - Айоми, Озбърн, Бътлър и Уорд за пръв път от 18 години, за да издаде концертен албум, в който присъстват и няколко новозаписани песни.

Ози Озбърн

Групата се съсредоточава обаче предимно към концертни изяви, като така и не записва нов албум, идея за какъвто се появява през 2001 г., когато членовете обявяват официално, че започват записи на нов материал, но по различни причини така и не удържат на обещанието си.

След години на затишие и участия в различни проекти, през 2006 г. членовете на Black Sabbath Вини Апис, Рони Джеймс Дио, Тони Айоми и Гийзър Бътлър решават да се съберат отново заедно под името на първият си албум - Heaven and Hell (1980 г.). Името е избрано с цел да се прави разлика между Black Sabbath с Ози Озбърн и формацията на групата през 80-те и 90-те с Dio. Освен това групата се събира с намерението да свири само материал от 3-те албума с Рони Джеймс Дио.

Блек Сабат през 2013 г.

След невероятният си успех по целия свят първоначалният замисъл за едногодишно турне прераства в дългосрочна ангажираност. Heaven and Hell (Black Sabbath) записват 3 нови парчета и издават концертно DVD през 2007 г. Следващата година е отново година на турне (заедно с Джудас Прийст и Моторхед) и подготовка и записи за изцяло нов албум, който излиза през 2009 г. Heaven and Hell прекратява съществуването си поради смъртта на Дио през 2010 г.

На 11.11.2011 г. те отново се събират и през 2013 г. издават новия си дългоочакван албум 13, записан 35 години след последния издаден албум на групата с оригиналния й вокалист Ози Озбърн. През 2014 г. групата печели "Грами" за най-добро метъл изпълнение.

Състав[редактиране | edit source]

Настоящи членове Предишни членове

Името[редактиране | edit source]

В буквален превод „Black Sabbath“ означава „черна събота“. Думата „Sabbath“ (сабат, шабат) е от еврейски произход, като обозначава деня, почитан като почивен в еврейската вяра (еквивалент на нашата неделя).

Дискография[редактиране | edit source]

Виж пълната Дискография на Black Sabbath

Студийни албуми[редактиране | edit source]

Издаден Заглавие Лейбъл Позиция в класациите Сертификат Вокал
1970 Black Sabbath Warner Bros. #8 UK
#23 US
Платинен US, Платинен UK Ози Озбърн
1970 (UK),
1971 (U.S.)
Paranoid Warner Bros. #1 UK
#12 US
4x Платинен US, 6x Платинен UK
1971 Master of Reality Warner Bros. #5 UK
#8 US
2xПлатинен US, 3xПлатинен UK
1972 Black Sabbath, Vol. 4 Warner Bros. #8 UK
#13 US
Платинен US, 2xПлатинен UK
1973 Sabbath Bloody Sabbath Warner Bros. #4 UK
#11 US
Платинен US, 3xПлатинен UK
1975 Sabotage Warner Bros. #7 UK
#28 US
Златен US, Платинен UK
1976 Technical Ecstasy Warner Bros. #13 UK
#51 US
Златен US, Платинен UK
1978 Never Say Die! Warner Bros. #12 UK
#69 US
Златен US, Платинен UK
1980 Heaven and Hell Warner Bros. #9 UK
#28 US
Платинен US, 2xПлатинен UK Рони Джеймс Дио
1981 Mob Rules Warner Bros. #12 UK
#29 US
Златен US, Платинен UK
1983 Born Again Warner Bros. #4 UK
#39 US
Платинен UK Иън Гилън
1986 Seventh Star Warner Bros. #27 UK
#78 US
Глен Хюз
1987 The Eternal Idol Warner Bros. #66 UK
#168 US
Тони Мартин
1989 Headless Cross I.R.S. Records #10 UK
#115 US
Златен UK
1990 Tyr I.R.S. #24 UK
#117 US
1992 Dehumanizer Warner Bros. #28 UK
#44 US
Платинен UK Рони Джеймс Дио
1994 Cross Purposes I.R.S. #41 UK
#122 US
Тони Мартин
1995 Forbidden I.R.S. #71 UK
#199 US
2013 13 Universal Ози Озбърн

Блек Сабат в България[редактиране | edit source]

На 23 юни 2005 г. Блек Сабат в пълния си класически състав изнасят единствения си концерт в България. Събитието се провежда на стадион Локомотив, София в рамките на фестивала „Арена Музика 2005“. Преди легендарната четворка на сцената излиза китаристът Зак Уайлд с групата си Блек Лейбъл Сосайъти. В по-ранните часове публиката е подгрявана и от българската група Ахат.[3][4]

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Phillips, William и др. Encyclopedia of Heavy Metal Music. London, Greenwood Press, 2009. ISBN 978-0-313-34800-6.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
  2. Phillips 2009, с. 35-37.
  3. http://www.last.fm/event/224681+Black+Sabbath+at+Stadium+Lokomotiv+on+23+June+2005 Last Fm -Black Sabbath
  4. http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=471&sectionid=8&id=00001 вестник „Сега“