Блинд (шахмат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Партия блинд (от немски blind - "сляп", "на сляпо") в шахмата е традиционна партия шах, при която единия или и двамата противници не гледат шахматната дъска и фигури. За това е необходимо играчите да помнят разположението на фигурите на дъската и да преценят възможните ходове. За комуникация (съобщаване на ходовете) се използва стандартна алгебрична шахматна нотация. При този вид шахмат е необходимо добро познаване на нотацията на ходовете/полетата на дъската, много добро пространствено въображение и памет, и не на последно място - солиден опит в шахматната игра.

Смятан в продължение на векове за чудо, днес се приема, че всеки по-силен играч би могъл да го играе[1]. За блинд-сеанс на едновременна игра са необходими доста по-сериозни качества. При такъв сеанс обикновено има посредник, който предава ходовете между играчите.

История[редактиране | edit source]

Блинд-партии са били играни твърде рано в историята на шахмата. Предполага се, че първата партия е дело на Саид бин Джубер (Sa'id bin Jubair) (665–714) в Близкия изток. В Европа блиндът става популярен, когато шахматни майстори започват да играят блинд срещу любители или други по-слаби противници.

Днес всички професионални шахматисти, изучавайки теорията и разигравайки вече изиграни партии, ползват интензивно шахматната нотация. Това, както и факта, че често им се налага да проследят записаните ходове в дадена партия и някои възможни разклонения в нея блинд, без да местят фигурите по дъската, прави тази разновидност на играта достъпна до широк кръг шахматисти.

Първото известно блинд-състезание в Европа се състои във Флоренция през 1266 г.[1] През 1783 г. великия френски майстор Андре Деникен Филидор демонстрира с голям успех уменията си в сеанс от три блинд-партии. Вестниците, отразяващи събитието, отбелязват неговия начин на тренировка - вечер, преди да заспи, си представял шахматната дъска и фигурите, наредени върху нея.

Пол Морфи през 1858 изнася блинд-сеанс срещу осемте най-силни играчи в Париж със смайващия резултат от шест победи и две ремита. Други по-ранни майстори на блинда са били Луис Паулсен и Джоузеф Хенри Блекбърн, който играе до 16 партии едновременно. Първият официален световен шампион Вилхелм Щайниц играе през 1867 в Дънди, Шотландия блинд-сеанс от шест партии с резултат три победи и три равни. За тези майстори блинд-сенасите са били също и добър източник на доходи.

Рекордите през 20 век[редактиране | edit source]

С течение на времето рекордите при блинд-сеансите растат. През 1900 г. във Филаделфия Хари Нилсън Пилсбъри играе срещу 20 противника. Следващите рекордьори са чешкият шахматист Рихард Рети и руският световен шампион Александър Алехин.

През 1924 г. Алехин играе в Ню Йорк блинд-сеанс срещу 26 много силни играчи. Между тях са Исак Кашдан и Херман Щайнер. Това вероятно е най-силният блинд-турнир игран някога, а резултатът е +16,-5,=5. Следващата година в Париж той среща 28 отбора от по четири човека, като постига впечатляващите 22 победи, 3 равни и 3 загуби. Същата година Рети подобрява рекорда му, играейки блинд в Сао Пауло срещу 29 души. След турнира той се шегува със слабата си памет, тъй като е забравил куфарчето си в залата. На 16 юли 1934 в Чикаго Алехин поставя нов рекорд, играейки блинд на 32 дъски, с резултат +19,-5,=5. Съдия на турнира е Едуард Ласкер.

Джордж Колтановски поставя световния рекорд на блинд на 20 септември 1937 г. в Единбург. Той играе 34 блинд-партии едновременно, като печели 24 и губи 10 за период от 13 часа. Постижението е регистрирано в книгата за рекорди на Гинес и се счита ненадминато и до днес.[1]

По късно двама шахматисти, Мигел Найдорф и Янош Флеш, декларират, че са го подобрили, но тъй като техните сеанси не са били наблюдавани по надлежния начин това не им се признава. Първият рекорд на Найдорф е в Росарио, Аржентина срещу 40 съперника (резултат +36,=1,-3)[2]. Блинд-сеанса е организиран, за да привлече вниманието на обществеността и косвено Найдорф да съобщи на близките си в Полша, че е жив, тъй като решава да остане в Аржентина след участието си на шахматната олимпиада през 1939 г. впредвид започващата Втора световна война. Той подобрява рекорда си в Сао Паоло през 1947 г. срещу 45 опонента с резултат +39,=4,-2. [3] Тук обаче Найдорф е имал достъп до записите на партиите[1]. Колтановски обявява, че при такива условия може да играе и срещу 100 противника.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г The Elite Meet in Monte Carlo. // ChessBase, 2003-03-15. Посетен на 2008-04-11.
  2. Perlas Ajedrecísticas - Christian Sánchez
  3. Chess Notes 4811. Blindfold Record
  4. Lawton, Geoff. Tony Miles:It's Only Me. Batsford, 2003. ISBN 0-7134-8809-3.

Външни връзки[редактиране | edit source]