Блокада на Ленинград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жители на Ленинград на Невски проспект по време на обсадата, 1942 г.
Парен локомотив вози брашно по трамвайни релси в блокадния Ленинград. 1942 г.

Блокадата на Ленинград през Германо-съветската война продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 (пробита от Червената армия на 18 януари 1943). Блокадата продължава 872 дни.

Войските на Вермахта, под командването на фелдмаршал Лееб, блокират Ленинград. Блокирани са всички шосета и железопътни линии с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро.

Повече от 900 дни жителите на града търпят огромни лишения. Гладът и силните студове убиват цели фамилии. Но въпреки това Ленинград не се предава. Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Целта е да се пробие обръчът и да се обкръжи блокиращата Ленинград германска армия между Красно село и Ропши, което става на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1943 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

Хронология на събитията около обсадата на Ленинград[редактиране | edit source]

Обсадата на Ленинград - военна блокада на немски, финландски и испански (Синя дивизия) войски през Втората световна война в Ленинград (сега Санкт Петербург). Обсадата на Ленинград продължава от 8-ми септември 1941 г до 27-ми януари 1944 г (блокадният пръстен е разкъсан на 18-ти януари 1943 година) - 872 дни.

През септември 1941 г. в града се намират 2 милиона 887 хиляди жители. По време на евакуацията на Ленинград 1941-1943 година се евакуират до 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и заводи. Смята се, че смъртните случаи от глад и атаки са 800 000 - 1 500 000 души.

  • 08 Сеп: Обсадата на Ленинград е затворена, когато германските войски достигат бреговете на Ладожкото езеро
  • 10 септември: Сталин назначава Жуков, на мястото на К. Ворошилов като главнокомандващ на Ленинградския фронт.
  • 12 09: Най-големият склад за хранителни стоки в Ленинград - Бадаевския е унищожен от пожар в резултат на германските бомбардировки.
  • 15-ти септември: Вилхелм фон Лееб e принуден да свали от фронта 4-та танкова група, която е изпратена като част от група армии "Център" за участие в атаката срещу Москва.
  • 19 09: немските войски са спрени на 10 км от Ленинград.
  • 22.09 Хитлер заявява: "Санкт Петербург трябва да бъде заличен от лицето на земята", "Ние не сме заинтересовани в запазването на живота на цивилни граждани"
  • Британското правителство заяви, че ще се върнат в приятелски отношения с Финландия, ако последната спре военните действия срещу СССР и ще бъде възстановена в границите от 1939 година. Финландците отговарят, че това е невъзможно.
  • 25.09: Разтоварване и гибел на съветския Шлиселбургски десант на южния бряг на Ладожкото езеро.
  • 03.10: Неуспешен съветски десант в завод "Пиш-Маш".
  • 05-10.10: Стрелинско-Петерхофската операция: неуспешен опит на съветските войски да свържат Ленинград с Ораниенбаумският плацдарм.
  • 8 ноември: Хитлер подчертава в речта си в Мюнхен: "Ленинград ще умре от глад".
  • 10 ноември: Начало на съветската контраофанзива, която принуждава до 30 декември немските войски да се отдръпнат от Тихвин до река Волхов и не позволява съединяването им с финландски войски на река Свир източно от Ленинград.
  • 21 ноември - в Ленинград спира електрозахранването в жилищните домове.
  • 28 ноември: Великобритания предоставя ултиматум на Финландия, в който настоява за прекратяване на войната със СССР, най-късно до 5 декември. Чърчил, в приятелско писмо съветва Манерхайм де факто да излезе от войната, под претекст че започвала зимата. Въпреки това, Финландия, до голяма степен зависима от Германия, отговоря с отказ.
  • Декември: Чърчил пише в дневника си: "Ленинград е обсаден, но непревзет "
  • 6 декември: Великобритания, последвана от Канада, Австралия, Индия и Нова Зеландия обявяват война на Финландия.

6 декември - в Ленинград излизат от строя водопроводните инсталации. Спряно е отоплението на домовете. В края на 1941 г. Финландия практически е прекратила военните действия.

1942 година

  • 7 януари: Началото на Любянската настъпателна операция на съветските войски, продължила 16 седмици, завършва без успех: Унищожена е Втора ударна армия, а нейния командир, генерал-лейтенант Власов, е заловен и дезертира на страната на немците.
  • януари: За да разкъсат блокадата на немците, съветските войски започват битката за Невския нос. Боевете в този плацдарм продължили до май 1943 г. с променлив успех. И двете страни в това време понесли тежки загуби.
  • 30 април: Безуспешно завършва операция "Леден удар" на Луфтвафе, целяща потопяване на Съветския Балтийски флот в ледовете близо до Ленинград.
  • юни-септември: Нов артилерийски обстрел на Ленинград с 800-килограмови снаряди.
  • август: Испанската "Синя дивизия" е предислоцирана в по-голяма близост до Ленинград.
  • 14 август - 27 октомври: Финландската военна флотилия "K" атакува "Пътя на живота" на Ладожкото езеро.
  • 19.08: Съветските войски започват 8-седмичната Синявска офанзива, която не е успешна, но проваля немският офанзивен план "Северно сияние".

1943 година

  • януари-декември: Нараства интензивността на артилерийския обстрел над Ленинград.
  • 12-30 януари: Операция "Искра" донася дългоочаквания резултат, за откриване на коридор между града и брега на ладожкото езеро.
  • 5 февруари - Влиза в експлоатация "Пътя на победата" - 33-километровата жп линия, свързваща Ленинград с континента.
  • 7 февруари - В обсадения Ленинград пристига първият влак от континента

1944 година

  • 14 януари - 01 март: За окончателното вдигане на блокадата съветските войски провеждат няколко настъпателни операции.
  • 27 януари: вдигане обсадата на Ленинград. Германските войски са отблъснати на 60-100 км от града. В чест на това събитие Ленинград е озарен от фойерверки - всички други зари по време на войната са били само в Москва.
  • януари: Вината за унищожаване по време на войната, на културните и исторически забележителности на южното крайбрежие на Финския залив (с изключение на Ораниенбаум), по-специално на Екатерининия дворец, Петерхоф, Гатчина и Стрелина пада върху немците. Голяма част от ценности са отнесени в Германия.

Проблеми при евакуирането на гражданите[редактиране | edit source]

Ситуацията до блокадата

На евакуацията на гражданите се придава голямо значение, но е лошо организирано и хаотично. До германското нападение над СССР не са разработени никакви планове за евакуиране на жителите на Ленинград. Смята се,че шансовете немските войски да достигнат до Ленинград са минимални, а съседната Финландия не се счита да сериозен противник способен да завладее града. Първите влакове с хора напускащи Ленинград тръгват на 26 юни, седмица след началото на войната.

Първа вълна на евакуация

Първия етап продължава от 26 юни до 27 август, когато немските войски завладяват железопътния път свързващ Ленинград с намиращите се на изток области. Този период се характеризира с две особености:

  • 1. Нежеланието на хората да напускат града
  • 2. Много Ленинградски деца са евакуирани от Ленинградска област. След блокадата повече от 175 000 деца са върнати обратно в Ленинград.

За този период от града са изведени 488 703 човека, от тях 219 691 деца /изведени са 395 091 деца, но впоследствие 175 000 са върнати/; 164320 работници и служещи са евакуирани заедно с цели предприятия. Евакуирани са 86 крупни отбранителни предприятия.

Втора вълна на евакуация

Тя има три етапа

  • евакуация през Ладожското езеро чрез воден транспорт до Нова ладога и от там до станция Волхов с автотранспорт
  • евакуация чрез авиация
  • евакуация по леда на замръзналото Ладожско езеро

Загиналите по време на блокадата са погребани на Пискарьовското гробище.

През 1945 година Ленинград е обявен за град-герой.

Вижте също[редактиране | edit source]