Блюма Зейгарник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блюма Зейгарник
Блюма Вульфовна Зейгарник
руски психолог
Родена
Починала

Националност Русия
Учила вХумболтов университет на Берлин
Научна дейност
ОбластПсихология
Учила приМакс Вертхаймер
Работила вМосковски държавен университет
Известна сефект на Зейгарник
ПовлиянаМакс Вертхаймер
Блюма Зейгарник в Общомедия

Блюма Зейгарник (на руски: Блюма Вульфовна Зейгарник) е руска психоложка, известна с ефект на Зейгарник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 9 ноември 1900 година в Приенай, Литва. През 1916 завършва гимназия в Минск. През 1921 се премества в Берлин, където се записва във Факултета по филология на Берлинския университет. Там е силно повлияна от лекциите по психология на Макс Вертхаймер. През 1924 се омъжва за Албърт Зейгарник. Завършва университета (1927) и през 1931 г. заминава за СССР, където е най-близкият сътрудник на Лев Виготски.

Зейгарник е известна на Запад с дисертацията си, която представлява първият формален тест на теорията на Левин, че постигането на целта или успешното придвижване към положителна валентност намалява напрежението. В това изследване, изследваните лица са прекъсвани по средата на някаква задача, но им е позволено да вършат други задачи. Един час по-късно прекъснатите задачи се помнят по-добре, отколкото завършените, което представлява подкрепа на теорията на Левин. Феноменът става известен като ефект на Зейгарник.

В страна, където поведенческата патология е изключително област на психиатрите, Зейгарник една от малкото клинични психолози в западния смисъл на думата. Нейната изследователска област се фокусира върху психозите, макар че публикува и статии върху историята на психопатологията в СССР.

Умира на 24 февруари 1988 година в Москва на 87-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]