Бобешино
| Бобешино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 26 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 14,506 km² |
| Надм. височина | 1000 m |
| Пощ. код | 2567 |
| Тел. код | 07935 |
| МПС код | КН (Кн) |
| ЕКАТТЕ | 4491 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община - кмет |
Кюстендил Петър Паунов (СДС, Атака, ДСБ, …) |
Бобешино е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Бобешино се намира в Западна България, в най-западната част на географската област Каменица, до българо-сръбската граница, в Чудинската планина, по ридовете от левия водослив на Копривската река (приток на река Бистрица), на 28 км. западно от гр.Кюстендил.
Селото е разпръснат тип, съставено от махалите : Широкодолска, Перянска, Ридарска, Лапушанска, Реката (центъра на селото), Ягодничка, Зверска, Средна, Пещерска и Падишка.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Бобешино (1883-1934), Община Долно село (1934-1958), Община Жиленци (1958-1959), Община Долно село (1959-1978), Община Гюешево (1978-1983), Община Гърляно (1983-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.) [1]
[редактиране] Население
| Година | 1866 | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 |
| Население | 322 | 443 | 550 | 445 | 706 | 689 | 628 | 526 | 224 | 146 | 118 | 72 | 46 | 30 |
[редактиране] История
Няма данни за възникването на селото. Има следи от антично селище на 1 км западно от селото, в махалата Широки дол. През землището на селото са минавали т.н. "Железарски пат" и "Борнарски пат", които през средновековието са свързвали областта с Кюстендил и Крива паланка.
Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; селото има 38 домакинства с 322 жители.
В края на XIX век селото има 6773 декара землище, от които 4764 дка ниви, 632 дка ливади и 1377 дка гори и се отглеждат 1768 овце, 468 кози, 244 говеда, 97 коня и 84 пчелни кошера. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти.
През 1884 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Йоан Кръстител“, изписана от Евстатий Попдимитров.
При избухването на Балканската война един човек от Бобешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
През 1917 г. е открита военна мандра за производство на кашкавал и сирене нуждите на българската армия.
През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността "Женско присое" : 12 дка (1938), 20 дка (1940), 15 дка (1943) и в местността "Влао клаге" - 300 дка с бор (1945).
През 1946 г. е учредена Кредитна кооперация "Зелен бор". През 1949 г. става всестранна коопераци, през 1952 г. се присъединява към Селкооп "Единство" - с.Долно село.
През 1948 г. се изгражда ново училище.
През 1957 г. е учредено ТКЗС"Граничар", което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС - ф.Долно село, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"Румена войвода" - село Гърляно.
Селото е електрифицирано през 1968 г. и частично водоснабдено през 1975-79 г.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Църква “Свети Йоан Кръстител”. Построена е през 1886 г. Намира се на самата българо-сръбска граница, над селото. През 1920 г., съгласно Ньойският договор, границата минава през самия храм, но след намесата на местното население, международната комисия се съгласява и тя е прокарана на няколко метра от апсидата. Църквата е еднокорабна постройка с полуцилиндричен свод с дъсчена обшивка. Южната и северната стена завършват с корниз, който преминава и по западната стена като конзоли, за да поддържат дъгата, очертаваща свода. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония. В съседство с църквата са разположени няколко офицерски гроба от войните в началото на XIX век.
- Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
[редактиране] Религии
Село Бобешино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
[редактиране] Обществени институции
В Бобешино има кметски наместник.
[редактиране] Редовни събития
- на 15 август - Голяма Богородица : курбан при паметника на загиналите във войните.
- на 22 септември - събор
[редактиране] Личности
- Кръсте Ангелов - първия кмет на Бобешинската селска община след Освобождението (1883).
- Косте Милков Стоичин - участник в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г и Първата световна война 1914-1918г
[редактиране] Литература
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.287-292;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.55-56;
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.85, 88, 99.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.12-13;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.23-28;
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.
[редактиране] Външни препратки
- Времето в с.Бобешино
- Разстояния от село Бобешино до други населени места в България
- Паметници на културата в Община Кюстендил
- Сайт на Община Кюстендил
- Радио и телевизия в Кюстендил
|
|||||