Бобища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Сърбия вижте Бобище (Сърбия).
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияБобища
Βέργα
Далечен изглед към Бобища
Далечен изглед към Бобища
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Бобища
Бобища на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Бобища
Бобища на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°33′59.99″ с. ш. 21°25′59.88″ и. д. / 40.5500, 21.4333 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Население 147 (2001)
Надм. височина 836 m

Бобища (рядко Бобище, в местния говор Бобишча, на гръцки: Βέργα, Верга, до 1926 Μπόμπιστα, Бобиста, Μπόεμπιτσα, Боебиста[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония със 147 жители.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в географската област Пополе в подножието на разклоненията на Вич (Вици) и Мурик (Мурики) - Которска планина, Голинска планина и Руката, в прохода между Костурско и Кайлярско, на около 20 километра източно от демовия център Костур (Кастория) и на 10 от село Горенци (Корисос).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

По време на Кримската война (1853 - 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Бобища. Четите са унищожени след края на войната.[2]

През 19 век Бобища е чисто българско село, което активно участва в борбата на българското население в Костурско за българско образование и църква:

„ Не исказанно се израдвахме като чухме за изданиіето на вѣстникъ Македонія, на коѭто само името ѝ ке е причина да разбуди много чувствителны за народность Богарскы сьрца... за това бьрзаме да ви пишеме кратко за състояніето и безпокойствіята от гьрцызмытѣ на тукашнытѣ Богари, и отъ слуховетѣ които се раздаватъ по свѣто за нашата чиста Богарска Костурска околія.

Като ны се давае много важны причины отъ безисторическытѣ и безосновнытѣ зборове на нѣкои интересаты и погьрчены людиніе най повике даскалчета, шчо кажве, оти нашата епархіа дека има синка грьцкы владика, грьцкы училишча и гьрцко по цьрквитѣ пѣеніе, а не по майкиный ни сладокъ Богарски языкъ, да оти тука заключве малоумнытѣ и не опитнытѣ оти е била и требе да быде гьрска, и за това требало да не се извьрли гьрскіо языкъ отъ нашитѣ места, ама да се уварди и да се раширя ошче повике за да не се донеси и введи майкиный ни говоримый и местни Богарский языкъ.[3]

 “

Жителите на Бобища изпращат поздравителна телеграма на Антим I по повод избирането му за екзарх и заявяват, че още на 14 септември 1871 година са се отказали от Патриаршията.[4]

А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бомбища (Bombista) живеят 600 гърци.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Бобища (Bobishta) има 60 домакинства със 190 жители българи[6]. В селото е отворено българско училище, в което в 1873 - 1874 година Златко Каратанасов, в 1876 - 1877 година - Петър Орлов, в 1877 - 1878 г. отново Каратанасов, заместен от Георги Попнаумов, загорицки свещеник, учил в Загоричани и Костур.[7] Гръцкият владика пристига в Бобища, за да се опита лично да закрие българското училище.[8]

В 1882 - 1883 година кметът Никола Бояджиев, епитропът Атанас Митрев Розов свещеник Константин Шаханов започват изграждането на църквата „Свети Николай“.[9]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Бобища:

„ На час и половина северно [от Куманичево], по склоновете на Мирихската планина се извива пътят от Костур за Солун и Воден, минаващ през Клисура. Тук се намира село Бобища с 46 български къщи, плащащи 6200 пиастри данък. В селото има една църква и едно училище с 10-15 ученици, които се обучават от свещеника.[10] “

Атанас Шопов посещава Бобища и в 1893 година пише:

„ От Клисура ний слязохме в българското село Бобища... В Бобища се отправихме право в училището, което е ново и доста сгодно... Бобища въобще прави добро впечатление; и двоицата селски свещеници поп Константин и поп Никола са хора с чувства и родолюбие.[11] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Бобища живеят 684 жители българи.[12]

От 1890 до 1893 година в Бобища е учител Златко Каратанасов и заедно с новия свещеник Никола Маркулов уговарят преминаването на цялото село под Екзархията[13]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на няколко пъти ограбвано и опожарявано от аскер и башибозук.[14] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Бобища са изгорени всички 150 къщи.[15] Убити са селяните Дине Качаров, Дине Джинар, Митко Янков, Иван Сарков, Мите Христов, Кузман Митрев, Мите Дзиля, Ване Джаклев, Тасе Димитров, Кузо Христо, Тана Лякова, Тана Стефова и Катерина Яловчева. От Бобища 33 души участват във въстанието, от които загиват Манол Розов, Андрей Сидов, Насе Орлов и Кузо Розов[16].

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бобища има 840 българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[17] Според гръцки данни селото с 50-те си семейства също е напълно екзархийско още преди 1903 година.[18] Според Георги Константинов Бистрицки Бобища преди Балканската война има 125 български къщи.[19]

Селото е опожарено от турците по време на Илинденското въстание. Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[20]

При избухването на Балканската война в 1912 година деветнадесет души от Бобища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[21]

[редактиране] В Гърция

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Бобища попада в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Верга, в превод пръчка.

След 1919 година 56 жители на Бобища емигрират в България по официален път.[22] В 1932 година в селото има 30 българофонски семейства всички с „изявено българско съзание“. Общо до 1940 година в България се изселват 55 семейства, а 10 семейства в Цариград и на други места. В 1945 година в селото има 440 българофони всички с „негръцко национално съзнание“. Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която селото дава десетина убити, а 50 души се изселват в социалистическите страни. 33 деца от Бобища са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[22]

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 243 жители
  • 1920 - 141 жители
  • 1928 - 155 жители
  • 1940 - 198 жители
  • 1951 - 131 жители
  • 1961 - 157 жители
  • 1971 - 142 жители
  • 1981 - 159 жители
  • 1991 - 147 жители

[редактиране] Личности

Родени в Бобища
Михаил Розов.
  • България Андрей Сидов, деец на ВМОРО, войвода на селска чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал на 14 август 1903 година в сраженито в местността Кайнакът при село Черешница, защитавайки знамето на Блацкия център[23]
  • България Атанас Митрев Розов, български общественик, епитроп на българската църква[24]
  • България Атанас Михайлов (1862 - 1933), български просветен деец
  • България Атанас П. Гирганов (Гурганов, Чирганов, 1876 - ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[25]
  • България Благой Орлов, български просветен деец и революционер
  • Гърция Блаже Рибов, гръцки комунист[26]
  • България Георги А. Тенекеджиев, български просветен деец, завършил Солунската българска мъжка гимназия, учител в Бобища[27]
  • България Георги Попгорганов, български революционер от ВМОРО
  • България Димитър А. Розов, български просветен деец, завършил Солунската българска мъжка гимназия, учител в Бобища[28]
  • България Димитър Костадинов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[29]
  • България Димитър Ляпов Гурин (1870 - 1941), български революционер, деец на ВМОРО, публицист, македоно-одрински опълченец
  • България Димитър Шишков (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[30]
  • България Златко Каратанасов, български просветен деец, учител в Костурското българско училище[31]
  • България Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[32]
  • България Илия Орлов, македоно-одрински опълченец, типограф, нестроева рота на Четвърта битолска дружина[33]
  • Гърция Ильо Ставров (? - 1948), гръцки комунист[34]
  • България Константин Христов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[35]
  • България Константин Шаханов, български свещеник в Бобища към 1882 - 1883 г.[36]
  • България Кръстьо Тенекеджиев (Кръсто, ? - 1913), македоно-одрински опълченец, Интендантска рота, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[37]
  • България Кузо Розов (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Ламбо Стойчев (1867 - ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[38]
  • България Манол Розов (1878 - 1903), български революционер
  • България Марко Попкараатанасов, македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина[39]
  • България Михаил Анастасов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, готвач, Трета рота на Четвърта битолска дружина[40]
  • България Михаил Розов (1874 - 1934), български революционер и просветен деец
  • Гърция Мичо Чоли (? - 1948), гръцки комунист[41]
  • България Никола Бояджиев, български общественик, кмет на Бобища към 1882 - 1883 г.[42]
  • България Никола Калиманов (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, учител, живеещ в София, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • България Петър Г. Попов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[44]
  • България Петър Николов, македоно-одрински опълченец, Втора и нестроева рота на Пета одринска дружина, носител на бронзов медал[45]
  • България Петър Орлов, български просветен деец
  • България Симеон Апостолов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[46]
  • България Стефан Николов, български учител и революционер, деец на Дедеагачния околийски комитет на ВМОРО
  • България Стефан Типов (Турунджев), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Първа рота на Единадесета серска дружина, носител на бронзов медал[47]
  • България Тодор Константинов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета одринска дружина[48]
  • България Трифон Атанасов (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[49]
  • България Цвета Орлова - Божова (1873 - ?), български учителка и революционерка, съпруга на Стоян Божов
  • България Янаки Гелев, български просветен деец и общественик
Починали в Бобища

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Бобища
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπόεμπιτσα -- Βέργα
  2. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 38.
  3. ↑ s:Дописка от село Бобища
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 575.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  7. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 14-16, 34.
  8. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  9. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18-19.
  10. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 143.
  11. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 232 - 238.
  12. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  13. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
  14. ↑ „Автономия“, №26, 29, 31, 39, 45, 46, цитирано по: Тзавела, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 22.
  15. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  16. ↑ Илюстрация Илинден, бр.136, стр.13
  17. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp.1 80-181.
  18. ↑ Μπόμπιστα
  19. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  20. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 220.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  22. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Verga.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 149.
  24. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177.
  26. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  27. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  28. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 363.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 805.
  31. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45-47.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 218.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 523.
  34. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 771.
  36. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 19.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  41. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  42. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 332.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 704.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 360.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
Дем Костур (Кастория)
Костур (Кастория) | Апоскеп (Апоскепос) | Бобища (Верга) | Брещени (Авги) | Българска Блаца (Оксия) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Вишени (Висиния) | Габреш (Гаврос) | Галища (Оморфоклисия) | Горенци (Корисос) | Горна Статица (Ано Мелас) | Горно Папратско (Птерия) | Добролища (Калохори) | Долно Папратско (Като Птерия) | Дреновени (Кранионас) | Дупяк (Диспилио) | Дъмбени (Дендрохори) | Желегоже (Пендаврисо) | Желин (Хилиодендро) | Жервени (Агиос Антониос) | Жупанища (Левки) | Загоричани (Василиада) | Загоричански манастир „Света Петка“ (Агия Параскеви) | Изглибе (Пория) | Клисура | Кондороби (Метаморфоси) | Кономлади (Макрохори) | Косинец (Йеропиги) | Куманичево (Лития) | Кърпени (Крепени) | Личища (Поликарпи) | Маврово (Маврохори) | Маняк (Маняки) | Нов чифлик (Хлои) | Олища (Мелисотопос) | Олищки манастир „Свети Врач“ (Агии Анагири) | Орман (Неа Левки) | Ощени (Инои) | Поздивища (Халара) | Псора (Ипсило) | Света Неделя (Агия Кириаки) | Сетома (Кефалари) | Сливени (Коромилия) | Статица (Мелас) | Тиквени (Колокинту) | Тихолища (Тихио) | Фотинища (Фотини) | Цакони | Черешница (Поликерасо) | Четирок (Месопотамия) | Чурилово (Агиос Николаос) | Чърновища (Маврокамбос) | Шестеово (Сидирохори)

Исторически села: Бабчор (Вапсори) | Лобаница (Агиос Димитриос) | Тръстика (Акондио) | Чърчища (Царциста)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%89%D0%B0&oldid=4489927“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици