Боголин
| Боголин | |
  Боголин  Боголин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 418 души[1] (15 март 2024 г.) 78,3 души/km² |
| Землище | 5344 km² |
| Надм. височина | 947 m |
| Пощ. код | 2931 |
| Тел. код | 07547 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 04707 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сатовча Арбен Мименов (ДПС; 1999) |
| Кметство – кмет | Боголин Бисер Караилиев (ГЕРБ) |
Боголѝн (старо название: Боболинъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 418 |
| Българи | 89 |
| Турци | 6 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 321 |
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Боголин се намира в Западните Родопи, на няколко километра от гръцката граница. Разположено е в долината на река Бистрица между селата Абланица и Вълкосел. То попада в историко-географската област Чеч.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Заимов името Боболин е вероятно от *Боболяне, от местното име *Бобол, диалектното боболи „царевеца“.[3]
Преданието за основаването на селото разказва, че Боголин води началото си от съседното село Вълкосел. Според него във Вълкосел живеел човек с прозвище Чумаря, който избягва оттам и се заселва на това място. Затова, че избягал оттам, е наречен Бегалин Чумар и така дава името на селището.[4] Според друго предание, името на селото произлиза от някой си „бог Лин“.[5]
В XIX век Боголин е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Боболина (Bobolina) е посочено като село с 12 домакинства и 28 жители помаци.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Боголин (Боболинъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 65 българи-мохамедани[7] в 13 къщи.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Боголин има мюсюлманско мъжко население 40 души, което живее в 12 къщи.[9]
През 1899 година селото има население 158 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[10] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибул живеят 1692 помаци.[11]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В селото има основно училище, което се казва „Св. Паисий Хилендарски“. То е открито на 15 септември 1926 година. Първият учител в селото е Ангел Стефанов Стойлков от село Узем. След него пристигат Апостол Василев Георгиев от Петрич, Костадин Георгиев Денев, Георги Петков Панайотав и други. През същата година е избрано училищно настоятелство, което осигурява класни стаи, снабдява го с учебници, шкафове, сметало и принадлежности. Имайки предвид наскорошното насилствено покръстване, населението по това време се отнасяло твърде презрително към училището, а на учителя се е гледало като на „враг“ на населението. С течение на времето започнали да приемат училището и да променят отношението си към него. От 1970 до 1990 година директор на училището е Георги Николов Попов. От 1990 година директор е Красимир Недков Даутев от Боголин. През 1993 година училището е преобразувано от начално в основно. През 1994 година училището е преименувано от „Отец Паисий“ на „Св. Паисий Хилендарски“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Емил Бисеров Юруков – бивш народен представител в XXXVI народно събрание от листата на СДС.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107 – 108.
- ↑ Сюлейман Моллов, сп. Родопи, кн. 11, 1969, с. 18.
- ↑ Сребранов, Румен. Чечкият говор. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-230-8. с. 17.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
| |||||||||||
