Богомила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 41.5931° с.ш. 21.4717° и.д.

Богомила
Babuna Bogomila Macedonia.jpg
Мостът на Бабуна.
Богомила (Република Македония)
Red pog.png
Богомила
Богомила на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Вардарски
Община: Чашка
Географска област: Азот
Население: 476 (2002)
Надморска височина: 499 m
Геогр. положение: 41° 35' 35" сев. ш.
21° 28' 18" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС: VE

Богомила (на македонска литературна норма: Богомила) е село в Република Македония, част от община Чашка.

Съдържание

География [редактиране]

Богомила е главното село на областта Азот и е разположено на 50 километра западно от град Велес, на река Бабуна между планините Якубица и Бабуна. Богомила е спирка на железопътната линия Велес - Битоля.

История [редактиране]

В Османската империя [редактиране]

Стара къща в Богомила.

В 19 век Богомила е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Богомиле (Bogomilé) е посочено като село със 110 домакинства и 479 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на 19 век Богомила има 900 жители българи християни.[2].

През лятото на 1868 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че българското село Боговила край Велес е нападнато от 40 дебърски албанци на коне, които го плячкосали без никаква съпротива, тъй като повечето жители работели на полето.[3]

В началото на 20 век в Богомила пуска корени сръбската пропаганда в Македония и по-голямата част от жителите му в началото на века са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия - според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богомила живеят 152 българи екзархисти и 1096 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[4]

В Сърбия и Югославия [редактиране]

Църквата „Свети Атанасий“.

През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богумил (Bogumil) като наскоро посърбено българско село.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Богумил като българско село.[6]

Селото пострадва значително по време на Втората световна война. Български армейски и полицейски части провеждат Бабунската акция край селото с цел да унищожат Велешко-прилепския народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“[7].

Според преброяването от 2002 година селото има 1 794 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 471
албанци 2
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Личности [редактиране]

Петър Попарсов.
Родени в Богомила
Починали в Богомила

Бележки [редактиране]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 158.
  3. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, том II (1866-1871), София 1998, с. 138 / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band II (1866-1871), Sofia 1998, p. 138.
  4. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.118-119.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Сеченица 1942, http://bogomila.makedoniko.com
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Чашка Flag of Čaška Municipality.svg
Чашка | Баница | Бистрица | Богомила | Бусилци | Владиловци | Витанци | Войница | Габровник | Голозинци | Горно Врановци | Горно Яболчище | Долно Врановци | Долно Яболчище | Дреново | Еловец | Извор | Капиново | Крайници | Крива круша | Кърнино | Лисиче | Мартолци | Мелница | Мокрени | Нежилово | Ново село | Оморани | Ораов дол | Ореше | Отищино | Папрадище | Плевене | Поменово | Попадия | Раковец | Смиловци | Согле | Стари град | Степанци | Теово | Црешнево

Исторически села: Припор | Ясеново

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.