Богомил Райнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Богомил Райнов български писател Роден: 19 юни 1919 София, България Починал: 8 юни 2007 София, България

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика. Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век,^[1] и брат на скулптора Боян Райнов.

От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.

Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много "идеологически заблудени" български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“.^[2] Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“.^[3]

Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.^[4]

Съдържание 1 Избрана библиография 1.1 Романи и повести 1.2 Други 2 Външни препратки 2.1 От Богомил Райнов 2.2 За Богомил Райнов 3 Бележки

[редактиране] Избрана библиография

[редактиране] Романи и повести

• „Любовен календар“ (1942)
• „Инспекторът и нощта“ (1963), екранизиран
• „Пътища за никъде“, повест, екранизирана („Бялата стая“)
• „Умирай само в краен случай“, екранизиран (1978)
• „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), екранизиран
• „Господин никой“ (1967, 1971, 1974), екранизиран
• „Денят не си личи по заранта“, ISBN: 9547397133
• „Голямата скука“ (1971, 1974), екранизиран
• „Бразилска мелодия“, екранизиран
• „Един наивник на средна възраст“ (1975), екранизиран (1976)
• „Реквием за една мръсница“ (1975), екранизиран (1976)
• „Тайфуни с нежни имена“ (1977), ISBN: 9547397125
• „Третият път“ (1977)
• „Черните лебеди“ (1977), екранизиран, дъщеря му Диана в главната роля
• „Само за мъже“ (1977, 2003), ISBN: 954445845X
• „Денят не си личи по заранта“ (1981), екранизиран
• „Не ме разсмивай“ (1983, 1989)
• „Тихият кът“ (1999)
• „Ченге втора употреба“ (2000)
• „Цветовете на болката“ (2004)
• „Тайната“ (2005), ISBN 9547396919
• „Магичен фенер“ (2005), ISBN 9547396072
• „Тютюневият човек“

[редактиране] Други

• „Стилът в изобразителните изкуства (увод в стилознанието)“ (1948)
• „Против изкуството на империализма“ (1953)
• „Пътищата на ционизма“ (1969), очерк
• „Ерос и Танатос“ (1971)
• „Портрети“ (1975)
• „Людмила“ (2003)
• „Облачно“, стихове, ISBN 9549044270
• „Тайното учение“ (2003)
• „В името на отца“ (2001), биография, ISBN 954-90442-5-4, Продуцентска къща „2 ½”

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] От Богомил Райнов

• В Моята библиотека
• Тайното учение
• Людмила - Мечти и дела

[редактиране] За Богомил Райнов

• Невена Стефанова, „Талантлив угодник, какво унизително съчетание“, вестник „Култура“, 14 май 2002.

[редактиране] Бележки

1. ↑ mediapool.bg „Богомил Райнов избран за носител на държавна награда за 2006 г.“
2. ↑ Борис Делчев, „Дневник“, София, 1995, стр. 206, 278 и 467
3. ↑ Невена Стефанова, „Талантлив угодник, какво унизително съчетание“, вестник „Култура“, 14 май 2002
4. ↑ Как бе източвано културното наследство при Людмила Живкова?