Богомир Лазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богомир Лазов
български художник
Роден
Починал

Богомир Костадинов Лазов е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Богомир Лазов е роден на 15 февруари 1906 г. в град Кюстендил. Завършва Художествената академия – София, специалност живопис (1931) при проф. Никола Маринов. Работи като учител по рисуване в с.Коларово, Петричко, с.Друган, Радомирско, Кула, Копривщица, Радомир и Кюстендил (1939 – 1961). Като учител в Кюстендилската гимназия рисува над 120 портрета на известни български и чужди учени, писатели и революционери. Автор е на проекта за вътрешно оформление на музея „Георги Димитров“ в с.Ковачевци, Пернишко.

Лазов става член на Дружеството на новите художници още от основаването му през 1931 г.[1] Един от основателите на картинната галерия и музея в Кюстендил (1954). Творчески секретар на окръжната група на СБХ.

Рисува портрети, натюрморти и многофигурални композиции, но се изявява най-силно в акварелния пейзаж. Участва в общи художествени, окръжни и зонални изложби. Организира 5 самостоятелни изложби в Радомир (1937) и Кюстендил (1943, 1948 и 1960 – юбилейна. Негови произведения се намират в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ и в частни сбирки и колекции.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милев, Иво. Богомир Лазов (1906 – 1969) и българският акварел // Посетен на 6 август 2019.
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 362.