Бодо Узе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бодо Узе
(Bodo Uhse)
Bodo Uhse.jpg
Бодо Узе през 1950 г.
Роден: 12 март 1904 г.
Ращат, Германия
Починал: 2 юли 1963 г.
(на 59 г.)
Берлин, Германска демократична република

Бодо Узе (на немски: Bodo Uhse) е немски белетрист, есеист и публицист, роден в Ращат в семейството на пруски офицер.

Живот[редактиране | edit source]

Отначало Узе желае да последва военното поприще на баща си, но след поражението на Германия в Първата световна война тази мечта се осуетява и той се включва в различни паравоенни формации, като за известно време е редактор на различни нацистки вестници. През 1930 г. прекратява членството си в националсоцалистическата партия, търси контакт с Комунистическата партия на Германия и става неин член. Тогава започва да пише първите си разкази. След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, писателят емигрира в Париж и е лишен от немско гражданство.

Творби[редактиране | edit source]

Водна кула в Ращат

Във френската столица Бодо Узе създава първия си, почти автобиографичен роман "Наемник и войник" (1935) и взима участие в Международния писателски конгрес за защита на културата (1935). След избухването на Испанската гражданска война в 1936 г. Узе се записва доброволец и се включва като военен комисар в интернационалните бригади. Разболява се и през 1938 г. се завръща в Париж. През 1939 г. писателят се преселва в САЩ, а на следващата година — в Мексико. Там създава художествено най-силната си творба — романа "Лейтенант Бертрам" (1944).

ГДР[редактиране | edit source]

След края на войната Бодо Узе се завръща в Източна Германия, където публикува романа "Ние, синовете" (1948), сборниците с разкази "Света Кунигунда в снега" (1949), "Мостът" (1952), първата част на романа "Патриотите" (1954), "Мексикански новели" (1957) и сборниците с разкази "Пътешествие в синия лебед" (1959), "Фреската" (1960) и "Неделно мечтание в Аламеда" (1961).

Признание[редактиране | edit source]

Бодо Узе си създава име като майстор на социалнокритическия разказ, изграден с ярък неусложнен език, но с дълбок, често приглушен лиризъм. В 1963 г. става главен редактор на престижното литературно списание "Зин унд форм". Отличен е с "Националната награда на ГДР" (1954), а от 1955 г. е член на Немската академия на изкуствата.

Библиография[редактиране | edit source]

Гробът на Бодо Узе в Берлин
  • Söldner und Soldat, Roman, 1935
  • Leutnant Bertram, Roman, 1944
  • Wir Söhne, Roman, 1948
  • Die heilige Kunigunde im Schnee und andere Erzählungen, 1949
  • Landung in Australien, Reisebericht, 1950
  • Die Brücke. 3 Erzählungen, 1952
  • Die Patrioten, Roman, 1954
  • Tagebuch aus China, 1956
  • Mexikanische Erzählungen, 1957
  • Die Aufgabe. Eine Kollwitz-Erzählung, 1958
  • Gestalten und Probleme, 1959
  • Reise in einem blauen Schwan, 1959
  • Sonntagsträumerei in der Alameda, Erzählungen, 1961
  • Im Rhythmus der Conga. Ein kubanischer Sommer, 1962

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]