Бодхичита
| Част от серията статии за Будизъм |
|
 |
|
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя Кадам · Джонанг · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
В будизма бодхичи́та [1](санскрит: बोधिचित्त, кит.: 菩提心, putixin; яп. bodaishin, тибетски:བྱང་ཆུབ་ཀྱི་སེམས་, [1]: byang chub kyi sems, jang chub sem, монголски: бодь сэтгэл) — "просветлен ум", който се стреми към просветление и състрадание към всички живи същества.
Съдържание |
Етимология [редактиране]
Етимологично, думата е комбинация от санскритските думи бодхи и чита. Бодхи означава "пробуждане" или "просветление". Чита се извлича от санскритския корен чит, и означава "това, което е в съзнание" - ум или съзнание. Бодхичита може да се преведе като "пробуден ум" или "ум на просветлението".
Определение [редактиране]
Бодхичитта е намерението да се постигне върховно просветление (Трикая) възможно най-бързо, така че да може практикуващия да облагодетелства многобройните същества. Човек, който има бодхичита като основна мотивация за всички от неговите или нейни действия се нарича бодхисатва.
Бодхичитта е обединение на състрадание и мъдрост. Това е развитие на понятието на сияещия ум в Пали канона.[2]
Бодхичита също така означава стремежа, от една страна да се носи щастие на всички чувстващи същества, а от друга страна да ги освобождава от страданието.[3][4]
Терминът бодхичитта в най-пълния смисъл на думата съчетава две неща:
- възникването на спонтанно и неограничено състрадание към всички живи същества, и
- отпадането на привързаността към илюзията за самостоятелно присъщо съществуване.
Нива на бодхичита [редактиране]
Може да се направи разграничение между абсолютна и относителна бодхичита:
- Относителна бодхичита се отнася до състояние на ума, в който практикуващият работи за благото на всички същества, сякаш е негово собствено.
- Абсолютната или Върховна бодхичита се отнася до мъдростта на шунята (шунята, санскритски термин често се превежда като "пустота").[5]
Въпреки че системите за класификация, се различават (някои школи, които отричат даже всяко концептуализиране на пътя към състоянието на Буда), например в жълтошапковите школи твърдят, че с бодхичитта човек навлиза в пътя на натрупването.
- Стремеж да се постигне просветление за благото на всички същества. Традиционна фраза изразяваща стремежа към пробуждане и същността на бодхичита: „Да стана Буда за благото на всички живи същества“.
- В контекста на Дзогчен — изначалната будност на ума е синоним на термина ригпа.
Бодхисатва е този, който е зародил в себе си бодхичита.
Според тибетската традиция духът към просветление се разглежда в два аспекта - проявяващ се на преден план и окончателен.
Духът на просветление, проявяващ се на преден план, се разделя на две фази:
- пораждащото се от безграничното състрадание решение и желание да се постигне Нирвана за благото на всички живи същества;
- навлизането в същинска медитация, чиято цел е да бъдат овладени съответните средства, необходими за овладяване на пътя на бодхисатва.
Окончателният дух на просветлението се разбира като вникване в пустата природа (Шунята) на явленията.
Различните методи за събуждане духа на просветлението водят от Атиша и посредством неговата традиция достигат до всички останали направления на тибетския будизъм.
Източници [редактиране]
- ↑ бодхи (санскрит: बोधि)1. (будизъм)Състояние на просветление, което слага край на цикъла на смърт и прераждане и води до нирвана; чита (пали от санскрит: चित्त; Devanagari चित्त) 1. ум
- ↑ Peter Harvey, Consciousness Mysticism in the Discourses of the Buddha. In Karel Werner, ed., The Yogi and the Mystic. Curzon Press, 1989, pages 97, 99.
- ↑ Khenpo Nyima Gyaltsen told me this exact thing when I met him. He is a teacher at the Drikung Kagyu college, and has been a monk most of his life.
- ↑ This definition is consistent with the definition of seeking enlightenment, as enlightenment is the freedom from saṃsāra. Bodhicitta is sometimes simply defined as the awakening of the heart.
- ↑ . Chogyam Trungpa, 'Cutting Through Spiritual Materialism', Shambhala Publications, pages 197-199
Литература [редактиране]
- Нидал, Оле. Буда и любовта. (Der Buddha und die Liebe). България, Диамантен Път на Будизма - България, 2009. ISBN 9789549246216. с. 248.
- Еше Лосал Ринпоче. „Живая Дхарма, или Дхарма для жизни“. ISBN 5-9743-0015-7 (рус.)
- Геше Джампа Тинлэй. „Бодхичитта и шесть парамит“. ISBN 5-7925-0068-1 (рус.)
- Чогям Трунгпа Ринпоче. „Преодоление духовного материализма“. ISBN 978-5-9743-0176-6 (рус.)
- Кхенчен Палден Шераб Ринпоче и Кхенпо Цеванг Донгьял Ринпоче. „Свет трёх драгоценностей“. ISBN 5-88230-080-0 (рус.)
- Лама Еше. „Введение в Тантру“. ISBN 5-9550-0613-3 (рус.)
- Лама Оле Нидал. „Основополагающие упражнения“. ISBN 5-94303-008-5 (рус.)
- А. Донец. Перспективы исследования феноменов буддизма в рамках теории игры // Вестник Бурятского университета. - Улан-Удэ, 2005, с. 38-45 (рус.)
