Бодхичита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

В будизма бодхичи́та [1](санскрит: बोधिचित्त, кит.: 菩提心, putixin; яп. bodaishin, тибетски:བྱང་ཆུབ་ཀྱི་སེམས་, [1]: byang chub kyi sems, jang chub sem, монголски: бодь сэтгэл) — "просветлен ум", който се стреми към просветление и състрадание към всички живи същества.

Етимология[редактиране | edit source]

Етимологично, думата е комбинация от санскритските думи бодхи и чита. Бодхи означава "пробуждане" или "просветление". Чита се извлича от санскритския корен чит, и означава "това, което е в съзнание" - ум или съзнание. Бодхичита може да се преведе като "пробуден ум" или "ум на просветлението".

Определение[редактиране | edit source]

Бодхичитта е намерението да се постигне върховно просветление (Трикая) възможно най-бързо, така че да може практикуващия да облагодетелства многобройните същества. Човек, който има бодхичита като основна мотивация за всички от неговите или нейни действия се нарича бодхисатва.

Бодхичитта е обединение на състрадание и мъдрост. Това е развитие на понятието на сияещия ум в Пали канона.[2]

Бодхичита също така означава стремежа, от една страна да се носи щастие на всички чувстващи същества, а от друга страна да ги освобождава от страданието.[3][4]

Терминът бодхичитта в най-пълния смисъл на думата съчетава две неща:

  • възникването на спонтанно и неограничено състрадание към всички живи същества, и
  • отпадането на привързаността към илюзията за самостоятелно присъщо съществуване.

Нива на бодхичита[редактиране | edit source]

Може да се направи разграничение между абсолютна и относителна бодхичита:

  • Относителна бодхичита се отнася до състояние на ума, в който практикуващият работи за благото на всички същества, сякаш е негово собствено.
  • Абсолютната или Върховна бодхичита се отнася до мъдростта на шунята (шунята, санскритски термин често се превежда като "пустота").[5]

Въпреки че системите за класификация, се различават (някои школи, които отричат ​​даже всяко концептуализиране на пътя към състоянието на Буда), например в жълтошапковите школи твърдят, че с бодхичитта човек навлиза в пътя на натрупването.

  1. Стремеж да се постигне просветление за благото на всички същества. Традиционна фраза изразяваща стремежа към пробуждане и същността на бодхичита: „Да стана Буда за благото на всички живи същества“.
  2. В контекста на Дзогчен — изначалната будност на ума е синоним на термина ригпа.

Бодхисатва е този, който е зародил в себе си бодхичита.

Според тибетската традиция духът към просветление се разглежда в два аспекта - проявяващ се на преден план и окончателен.

Духът на просветление, проявяващ се на преден план, се разделя на две фази:

  1. пораждащото се от безграничното състрадание решение и желание да се постигне Нирвана за благото на всички живи същества;
  2. навлизането в същинска медитация, чиято цел е да бъдат овладени съответните средства, необходими за овладяване на пътя на бодхисатва.

Окончателният дух на просветлението се разбира като вникване в пустата природа (Шунята) на явленията.

Различните методи за събуждане духа на просветлението водят от Атиша и посредством неговата традиция достигат до всички останали направления на тибетския будизъм.

Източници[редактиране | edit source]

  1. бодхи (санскрит: बोधि)1. (будизъм)Състояние на просветление, което слага край на цикъла на смърт и прераждане и води до нирвана; чита (пали от санскрит: चित्त; Devanagari चित्त) 1. ум
  2. Peter Harvey, Consciousness Mysticism in the Discourses of the Buddha. In Karel Werner, ed., The Yogi and the Mystic. Curzon Press, 1989, pages 97, 99.
  3. Khenpo Nyima Gyaltsen told me this exact thing when I met him. He is a teacher at the Drikung Kagyu college, and has been a monk most of his life.
  4. This definition is consistent with the definition of seeking enlightenment, as enlightenment is the freedom from saṃsāra. Bodhicitta is sometimes simply defined as the awakening of the heart.
  5. . Chogyam Trungpa, 'Cutting Through Spiritual Materialism', Shambhala Publications, pages 197-199

Литература[редактиране | edit source]