Божин Ласков
| Божин Ласков | |||||||||
 Плакат с лика на Божин Ласков, издигнат от публиката на Левски София, по повод 100 години от рождението му, 19-2-2022 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Попето | ||||||||
| Роден | Божин Георгиев Ласков 15 февруари 1922 г. | ||||||||
| Починал | 31 март 2007 г. | ||||||||
| Второ гражданство | Чехословакия | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Божин Георгиев Ласков е български футболист, централен нападател. Роден е през 15 февруари 1922 г. в София. Физически силен футболист, добър реализатор на голове с глава. Божин Ласков има две висши образования. Завършил е духовната семинария и медицина. Работи като лекар след като спира с футбола.
През 1947 година напуска България, заради комунистическия режим в страната и живее в Чехословакия (днес Словакия) до смъртта си. В последните години преди смъртта си Божин Ласков е активен член на Българското общество в Словакия.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва кариерата си в отбора на Победа от софийския квартал Орландовци (1939 – 1940). След това преминава в Левски. За мъжкия тим на клуба играе от 1941 до 1947 г., винаги с № 9. Участва в 56 шампионатни мача и вкарва 40 гола, 46 мача за купата на страната с 21 гола, 9 международни мача с 5 гола и повече от 35 други срещи с над 24 гола. Двукратен шампион на България през 1942 и 1946, трикратен носител на купата (1942, 1946, 1947) и четирикратен столичен шампион през 1942, 1943, 1945 и 1946 г. По време на бомбардировките над София е евакуиран и играе за Етър (Велико Търново).[1]
През 1949 г. популярното френско издание „Франс Футбол“ го обявява за най-добър в Европа. По това време Ласков вече е емигрирал в Чехословакия.[2] Играл е още за Руда Хвезда (настоящият Интер Братислава), Слован (Братислава) (1949 – 1952, 98 мача с 48 гола) и Тренчин. Общо в Чехословашкото първенство е изиграл 169 мача. Три пъти е шампион на Чехословакия през 1949, 1950 и 1951 г. със Слован и от 60 години живее в Братислава.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
За „А“ националния отбор на България има 6 мача и 2 гола. На Балканиадата в Тирана през 1946 г. е обявен за най-добър футболист на Балканите.
Има и 3 мача за чехословашкия национален отбор.[3]