Божур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Божур
Peonies.jpeg
Култивиран хибриден божур
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Saxifragales
семейство: Paeoniaceae
род: Paeonia Божур
Научно наименование
Уикивидове Paeonia
Linnaeus, 1753
Видове

Вижте текста.

Божурът (Paeonia) е род двусемеделно растение. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 m, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3 m. Божурът е култивиран преди повече от 4000 години.

Разпространение[редактиране | edit source]

В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Корените и семената се използват за отвари, а венечните листа за запарка.

Най-известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.

Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най-популярните у нас видове божури са кичести.

Отглеждане[редактиране | edit source]

Божурите достигат височина 50–100 cm. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури. Сортовете са хиляди. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.

Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.

Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево, различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.

Божурите се засаждат дълбоко, в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото. Обичат обогатените почви, с добавки на добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.

Между растенията трябва да има разстояние поне 60–90 cm.

Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, се използват подпори.

Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по-добре на слънце.

Многогодишни растения са, разсаждат се през есента или ранна пролет. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.

Любопитно[редактиране | edit source]

Практиката показва, че след преместване на ново място, божурите могат да не цъфтят няколко години.

Видове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]