Божур
| Божур | |||||||||||||||||||||
 Култивиран хибриден божур |
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||
|
Вижте текста.
|
|||||||||||||||||||||
Божурът (Paeonia) е род двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 м, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3м . Божурът е култивиран преди повече от 4000 г.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Използват се корените (отвара), венечните листа (запарка), семената (отвара). Най–известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена. Цветовете са обикновено полу-прозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.
[редактиране] Отглеждане
Божурите достигат височина 50 – 100 см. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури . Сортовете са хиляди – до един звучащи на китайско-японски и страшно красиви. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.
Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно. Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево, различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово. Божурите се засаждат дълбоко, в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото. Обичат обогатените почви, с добавки на добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага. Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см. Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, се използват подпори. Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце. Многогодишни растения са, разсаждат се през есента или ранна пролет. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.
[редактиране] Любопитно
Практиката показва, че след преместване на ново място, божурите могат да не цъфтят няколко години.
[редактиране] Видове
- Храстовидни (около 30 вида)
- Paeonia abchasica
- Paeonia anomala
- Paeonia bakeri
- Paeonia broteri
- Paeonia brownii (Brown's Peony)
- Paeonia californica (California Peony)
- Paeonia cambessedesii
- Paeonia caucasica
- Paeonia clusii
- Paeonia coriacea
- Paeonia daurica
- Paeonia emodi
- Paeonia hirsuta
- Paeonia intermedia
- Paeonia japonica (Japanese Peony)
- Paeonia kesrouanensis (Syrian Peony)
- Paeonia lactiflora (Chinese Peony, known as 芍藥 "sháoyao")
- Paeonia macrophylla
- Paeonia mairei
- Paeonia mascula (Balkan Peony)
- Paeonia mlokosewitschii (Golden Peony)
- Paeonia obovata
- Paeonia officinalis (European Peony)
- Paeonia parnassica (Greek Peony)
- Paeonia peregrina
- Paeonia rhodia
- Paeonia sinjiangensis
- Paeonia sterniana
- Paeonia steveniana
- Paeonia tenuifolia
- Paeonia tomentosa
- Paeonia veitchii (Veitch's Peony)
- Paeonia wittmanniana
- Дървовидни (около 8 вида)
- Paeonia decomposita
- Paeonia delavayi (Delavay's Tree Peony)
- Paeonia jishanensis (syn. Paeonia spontanea; Jishan Peony)
- Paeonia ludlowii (Ludlow's Tree Peony)
- Paeonia ostii (Osti's Peony)
- Paeonia qiui (Qiu's Peony)
- Paeonia rockii (syn. Paeonia suffruticosa subsp. rockii; Rock's Peony or Tree Peony)
- Paeonia suffruticosa (Chinese tree peony, known as 牡丹 "mǔdān" in Chinese)
