Божурлук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Божурлук
България
Red pog.png
Божурлук
Област Плевен
Red pog.png
Божурлук
Общи данни
Население 114 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 13,853 km²
Надм. височина 113 m
Пощ. код 5926
Тел. код 06533
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 5044
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)

Божурлу̀к е село в Северна България. То се намира в Община Левски, Област Плевен.

Заселване[редактиране | edit source]

Селото е заселено през 1865 година и се намира на 18 километра югозападно от гр. Свищов, на пътя Свищов – Плевен. Първоначалното му име е било "Мюхют бей Кьови", на името на бея, който е ръководел строителството и заселването на селото. След изгонването на черкезите от Русия през 1864 год. те преминават в Турция. Турското правителство решава да ги засели в най-далечните свободни места, като образува нови селища, тъй като черкезите в своя скитнически живот са извършвали много кражби. По нареждане на русенския валия Мидхат паша, който управлявал и Търновския вилает, мъжете от съседните села се задължавали чрез ангария да построят по две къщи в двор, от които едната да служи за живеене, а другата за зимник на добитъка. До края на 1864 година в 36 двора били построени 72 постройки – 36 за хора и 36 за добитък. Други мъже разорали по 10 дюйма бозалък за ниви, та който дойде да се засели да има и готови ниви за засяване.

След построяването на къщите и разораването на нивите черкезите дошли през пролетта на 1865 год., но отказали да се заселят, тъй като мястото било пусто, нямало гори, а те се препитавали главно с лов. На тяхно място дошло едно мюсюлманско племе абази, дванадесет семейства, но след година и те се върнали обратно в с.Чаушка махала (Деляновци). Тогава Мидхат паша разгласява в балканските села: "Който желае да се засели в новото село край Свищов нека дойде. Има готови къщи, зимници за добитък и разорани ниви."

През 1866 и 1867 г. се заселват първите семейства, идващи от различни краища на страната. След заселването на селото, една от първите грижи на населението била водоснабдяването. За целта през 1867 година жителите изкопават два кладенеца до барата, хващат водата от тях и построяват две чешми, където сега е построен големия мост на канала. Две години по-късно свищовският жител Мехмед Хаджисалишеолу, с помощта на селяните, построява още една чешма. През 1938 година е построена новата чешма, запазена и до днес. Изградена е по инициатива на Слави Харизанов от гр. Свищов със средства и доброволен труд на населението.

През 1869 година в селото се открива първото начално училище, което се помещава в къщата на Петко Николов–Брадата. След преминаването на руските войски в България при Свищов за губернатор е назначен Найден Геров.

През есента на 1877 г. учителят Христо Йоданов–Брадата отива при Найден Геров и го замолва да разреши да отидат в село Хаджи Муса (Морава), да съборят къщи на избягалите турци и с материалите (керемиди, греди и дъски) да построят училище. Губернаторът дава писмо, с което разрешава, и през лятото на 1878 година мъжете от с.Божурлук построяват училището. Официалното откриване на основното училище е през септември 1878 г.

От останалите неупотребени материали е построена общинската сграда до двора на Тодор Георгиев Калчев.

През 1877 г. селото е преименувано от Мюхют бей Кьови на Божурлук – на името на совата, където е заселено.

По време на Руско–Турската освободителна война (1877-1878) година жители на селото са взели участие в XII-та и XIII-та сборни дружини. Нечо Георгиев от 1 август 1877 год. заминал като доброволец с руските обози и прекарал с тях осем месеца край Плевен, на Шипка, Шейново, като се завърнал през м. април 1878 г. след подписването на мирния договор. В боевете на Шипка участва и учителят Димитър Ников, който по-късно се преселва и става учител в Божурлук.

Заселването на селото продължава и след Освобождението на България от турско робство.

През 1881 година жителите на селото замислят да построят църква, но нямали никакви средства за тази цел. Тогава свищовският гражданин Димитър Начович се съгласил да им помогне, като те извозят материалите, а той ги заплаща. Така също за майсторите - кмета да подсигурява майстори, а Начович им плаща. Построяването на църквата станало през 1882 година. Първоначално покривът бил направен кевгерлия от тухли. Тогавашният клисар Тодор Георгиев Калчев и свещеникът забелязали, че покривът започва да се пропуква. През зимата на 1893-1894 година църквата била затворена и на 4 март 1894 година се срутила. След събарянето селяните разчистват мястото и отиват отново при Димитър Начович с молба да им помогне за построяването на нова църква,. Начович оба(е той отказва, защото за първоначалното ѝ построяване изразходвал 12000 лева. Григор Начович – син на Димитър Начович, тогава пълномощен министър в Турция, в момента бил в Свищов при баща си и се намесил в разговора, като казал на баща си, че няма защо да купува ниви (чифлици), а да помогне за църквата. Димитър Начович се съгласил. Втората църква била направена от камък, а Начович лично идвал да наглежда строежа на място с файтон, до завършването на църквата.

В административно отношение селото няколко години е било самостоятелна община. По една - две години е било и съставно село на Татари и Стежерово. През 1910 година е построена нова общинска сграда, като селото се отделя в самостоятелна община до края на 1934 година.

Къща в с.Божурлук

От 1935 година до януари 1939 година селото било към община с. Ореш. От 1 февруари 1939 година до 4 септември 1944 година - към община с. Татари. От 4 септември 1944 година до края на 1959 година селото отново е самостоятелна община - по това време населението достига до 1040 жители. От 1 януари 1960 год. до месец март 1978 година селото е съставно на община с. Стежерово. От 1 април 1978 год. село Божурлук отново е самостоятелно, но вече като кметство, а не като община.

През 1953 година от водохващането на питейната вода в местността "Горни бахчи" от местността "Лехите" до "Генчева ливада" се прокопава канал за поройни води. Заслуга за това има Йордан Петков Йорданов. Каналът се прокопава на ръка - отмервано по равно на всички трудоспособни мъже в селото (с доброволен труд). Пръв си изпълнява нормата Йордан Петков Шишков. Десет години по-късно – през 1963 година, каналът се предълбочава и разширява с багер. Това създава възможност за застрояване между шосето и канала, където се застрояват 26 къщи върху общински дворни места – с отстъпено право на строеж.

По времето на Тодор Савов Недялков (1958-1969) се построява читалищният дом и се закупува радиоуредба, оформя се паркът в центъра на селото с канал облицован с камък и бетон, постила се главната улица с едър камък (турски калдъръм), прави се водоснабдяване с тръби по всички улици, ограда на училищния двор, тротоари и бордюри, построява се и търговската сграда - магазин и пивница.

От месец април 1978 година с. Божурлук се отделя от Община Стежерово, след преобразуването на общините на кметства. Кметство става и с. Божурлук със самостоятелно ТКЗС. Георги Николов Тодоров става кмет (от м. април 1978 год. до септември 1995 г.), а Николай Иванов Николов е секретар на кметството.

По тяхно време се довършват спирката и сладкарницата, построяват се: склад за строителни материали, гаражите на кметството и домът на покойника. Закупува се самоходно шаси - 16 т и колесен трактор ЮМЗ. Разширяват се уличното осветление, тротоарите и бордюрите. Асфалтират се улици. Прави се облицовка на салона с добро осветление и парно на читалищната сграда с парен котел, а на етажа с помещения за АТЦ. Телефонизира се селото - поставиха се 116 телефонни поста. В землището се създават се пет петна с борови и пет с акациеви насаждения. Всичко това е направено до 1989 година – до сриването на социализма, след което започват трудните години, каквито бяха и в периода 1944-1955 година.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Общата площ на земята на село Божурлук е 14 078 дка., а обработваемата земя е 10 554 дка. чернозем. След освобождението от Турско робство в североизточната част на землището се установява земевладелец с площ от около 700 декара, които увеличава до 3 700 декара. Срещу него селяните водят дело през 1914 година, но без успех. Делото подновяват чак през 1933/1934 година, но пак безуспешно, след което се отказват повече да водят дела, защото видели, че са безсилни. Една част от божурлучани са се занимавали със зеленчукопроизводство. Земите, подходящи за зеленчуци са качествени, но са много малко, затова много добри градинари тръгнали по околните села, а някой от тях отишли в Чехия, Унгария, Сърбия, Хърватско и другаде, където пренесли своите умения в зеленчукопроизводството.

По опитните зеленчукопроизводители ставали предприемачи, наречени "газди", наемали повече земя, наемали и работници. От печалбата покривали разходите за наем, семена, храна на работниците и др. наречено сюрюмия, а останалото (кярът) делели за газда, продавачи и работници.

Животновъдството в селото не е било силно развито, а и пасищата са били малко. През 1918 година в селото е имало само 1174 овце. След 9.IX.1944 год. до аграрната реформа 1946 година за земите на чифлика се е водел спор между селата Божурлук и Татари в чие землище са, обаче собственика на чифлика Ангел Гроздев – зет на чифликчията Сашо Караначев, който е бил много доволен от божурлучани, е доказал, че земите му са в божурлушко землище, а и самият той става жител на Божурлук. Така с. Татари загубва делото. След аграрната реформа земите на чифлика са разпределени: 700 декара към фонд ТПС – общински, а 3 000 дка. са раздадени чрез оземляване на безимотни и малоимотни стопани от Божурлук. До 1950 година земята се е обработвала по примитивен начин – с волове и коне, а модерната селскостопанска техника се състояла единствено от жътварки, редосеялки и други.

Останалите са сели, жънали и ронели на ръка или са ползвали техниката на други. Вършитбата на пшеница, ечемик, ръж, фий, просо, боб и др. първоначално се е извършвала "на харман", (Почиства се мястото – хармана (окръжност с диаметър 10-15 м.), полива се с вода, за да няма пепел и като изсъхне се настила с пожънатата реколта). Вършитбата става по два начина: Първият – в центъра на хармана се забива здрав кол (стълб). В него се връзват 1-2 коня с въже дълго колкото е радиуса на хармана. Конете обикалят а въжето се навива. Като се навие въжето в стълба движението се обръща в обратна посока и така докато се овършее, като през цялото време реколтата се обръща с вили, за да се урони всичкото зърно. След това се изтръсква сламата и се отделя, а зърното се отвява с веялка или на ръка при ветровито време. Вторият начин вместо стълб и въже чифт волове или коне се впряга в диканя – широка дъска с приблизителни размери от 100/150 см. до 150/200 см. на която отдолу са наковани кремъчни камъчета, набити в дъската, а дъската отпред е леко завита нагоре като шейна и с нея се обикаля по хармана докато се урони зърното. По късно в селото започва вършитба с вършачка задвижвана с парна машина собственост на Генчо Дончев от с. Стежерово. Придвижването на вършачката и парната машина е ставало с два чифта волове.

С вършачката са вършели само основните житни култури - пшеница, ечемик и ръж - и то само стопаните с по-голямо производство. Останалите са вършели все още по примитивния начин - "на харман". Така са се вършели и останалите култури – фий, просо, боб, делидара (мухар) и др.

С вършачка се е вършало и първите години след създаването на ТК3С. През 1949-1950 година в селото 23 семейства създават сдружение за колективна обработка на земята. Колективна е само обработката, а всеки си получавал изцяло продукцията от собствените ниви. Това е лястовицата на колективизацията. ТК3С в селото се създава през 1950 година - годината на колективизацията или масовизацията. На 18 юни 1950 година по покана на инициативен комитет в селото е свикано събрание и учредено ТКЗС.

По социален състав се разпределят: 38 бедни и 10 средни. По политическа принадлежност се разпределят: 35 членове на БКП, 1 член на БЗНС и 12 безпартийни. Събранието е ръководено от най-стария – Петко Господинов Димитров, секретар-протоколист е Тодор Пенев Петков. Гласували 48 стопани с 1 577 декара обработваема земя и ливади, овощни градини и гори.

Избраният за председател Иван Христов Ганчев е безпартиен и среден селянин с оглед укрепване вярата в останалите и увличане за масово влизане в новоучреденото ТКЗС. Същата година (годината на масовизацията) с протокол № 3/12.08.1950 година са приети почти всички останали домакинства. На 11 октомври 1950 година за разколебаване с протокол № 8 са изключени Иван Савов Брайнов и Христо X. Гутев. Големи трудности са срещани при събирането на добитъка и инвентара, тъй като не е имало достатъчно обори и навеси (сушини). Взети са някой селско стопански постройки от чифлика и са наети други из селото. Съставени са четири стада овце от по 120 бройки. През следващата 1951 година се е получило известно сътресение в укрепване дейността на кооперативното стопанство. Значителен брой кооператори са искали да правят молби за напускане на ТКЗС, поради което се е стигнало до изключване на 16 кооператори, но до края на годината някой от тях отново са приети за членове. През 1951 година е имало 213 кооперирани домакинства с 861 човека и 10 113 декара земя.

Започва строителство. Построен е първият обор и три овчарника (кошари). Направено е и преустройство на общинска сграда във фурна, която работи до 1969 година. От 1951 до 1953 година се дава по един хляб на човек. Хляб от много малай и малко брашно. През 1952 година се слага началото на създаване на расово животновъдство. Закупуват се: един разплодник "Си-ментал"за кравефермата и седем броя овни "Меринофлайш" за овцефермата. Произведено е 1137 kg. сирене и 149 kg. вълна. Засадена е и 10 декара овощна градина. През 1953 година са закупени: сноповьрзачка, жътварки, крава от порода "Монтафон" и 15 броя пчелни семейства, като се слага началото на кооперативен пчелин. Същата година се изготвя перспективен план за петилетката 1952-1957 година, който се приема от УС на ТКЗС на 30 септември 1353 година. Засадени 400 декара лозя под ръководството на бригадира Иван Христов Ганчев. Засадена е овощна градина от 80 декара в т.ч. 45 декара кайсии от които е предавано 40 тона за износ и отделно за вътрешен пазар и преработка. Започва строителство на масивни селскостопански сгради. Закупува се едър инвентар. Електрифицира се стопанския двор. Закупен е първият трактор и ремарке. През следващите години започва закупуване на повече изкуствени торове, на по-добри сортови семена, производство на повече сочен фураж, увеличение на зеленчукопроизводството като по-доходно. Подобряват се условията на труд в животновъдството, увеличава се броя на свинете и овцете.

През периода 1956-1960 година зеленчукопроизводството е добре развито. Предавани са по 200 – 300 тона домати за износ. Разкрити са щандове в Троян, Свищов и с. Николово Русенско за продажба на домати, пипер, краставици, зеле и други зеленчуци. Голямо количество домати е предавано и на Консервен комбинат "Република" гр. Свищов. За обработката на земята спомагат създадените МТС (Машинно-тракторни станции). Отначало МТС "Свищов" (тогава Божурлук е към Свищовска околия) помага с машини - 1952 г., а от 1953 година - МТС с. Деков. С машини и на ръка се събарят синорите и се създават големи блокове за по-добра машинна обработка. Периода 1953–1958 година е период на възход на стопанството. Премахва се рентата. Заплащането не труда става на чист доход. Увеличават се добивите.

Срещу предадено захарно цвекло към захарни заводи през 1956 год. ТК3С е раздало над 22 тона захар на кооператорите срещу заработка. Резултата в кравефермата в сравнение с другите кооперативи е много добър. Същото е и в овцефермата. Финансовите резултати са въз възходящ успех. Това се дължи на успехите в растениевъдството и животновъдството и особено от кравефермата и овцефермата.

Наред с производството и финансовите успехи, има и натрупвания, главно на основни фондове, капиталовложения, други помощи и резервни фондове.

Така се създава материална база за механизиране производителните процеси и увеличаване производителността на труда.

Бригадир на животновъдството от 1954 год. до 1984 година е Никола Тодоров Филев. През 1954 год. кравефермата е била със 100 крави – първа по млеконадой в Свищовска околия. Овцефермата три пъти е била окръжен първенец с млеконадой по 120 - 130 литра от овца. Повече от половината овчари са ходили на екскурзии по награда в чужбина – СССР, Румъния, Унгария и много екскурзии из страната. Имало е четири стада овце.

Но идват годините, когато се взема решение за крупно уедряване на селското стопанство. През 1959 година се обединяват ТКЗС-тата на селата: Стежерово, Божурлук, Татари, Петокладенци и Ново село (Осъм) с председател Христо Атанасов от с. Божурлук. Седалището на ОТКЗС е в с. Стежерово. От 1 януари 1960 год. Татари, Петокладенци и Ново село излизат от ОТКЗС. Обединени остават само Стежерово и Божурлук. Седалището е пак в Стежерово. Председател на ОТКЗС на двете села е Йордан Петков Йорданов от с. Божурлук. Негова е заслугата за водоснабдяването на с. Божурлук. Тогава със средства на ОТКЗС се строи помпената станция и резервоарите и се прекарва водопровод в стопанския двор с. Божурлук. На следващата година Тодор Савов Недялков и Николай Иванов Николов отиват в Горна Оряховица и уреждат докарването на канало-копателна машина, която прави изкоп по всички улици за водоснабдяване на цялото село. Разходите за водоснабдяването на селото са изцяло от самооблагане – средства от населението (2% от доходите). От 1 януари 1971 година се създават АПК (Аграрно промишлени комплекси) – по примера на софхозите в СССР. Създаде се и АПК "Ленин" гр. Левски със селата Асеновци, Аспарухово, Божурлук, Българене, Варана, Градище, Изгрев, Козар Белене, Малчика, Обнова, Стежерово, Трънчовица.

Председател на А П К "Ленин" гр. Левски става Владо Борисов, а по-късно Тодор Тодоров. Председател на Контролния съвет (КС) на АПК от 1971 до 1976 год. е Йордан Петков Йорданов от с. Божурлук. През 1977-1978 година същият е председател на филиали Стежерово – Божурлук, а от 1978 до 1981 г. отново е председател на КС на АПК.

През 1982 година се вижда грешката на уедряването и от 1 януари 1983 година АПК се раздробиха. Така и АПК “Ленин” гр. Левски се рои. Създаде се АПК "Дон" с. Обнова с председател Георги Дунев, към което минаха селата Божурлук, Българене, Изгрев, Стежерово и Трънчовица.

АПК "Дон" с. Обнова, към което е и с. Божурлук, изкупува от Държавни имоти при Окръжен народен съвет гр. Плевен двора срещу кметство Божурлук, който е актуван като държавна собственост, събаря старата полурухнала жилищна сграда и на нейно място строи административна сграда за филиала на АПК в селото. Строи се също и навес в задния край на същия двор с цел използуването му за изкупуване на селскостопанска продукция. Това става 1984-1985 година.

Но и това раздробяване на АПК не се оказва достатъчно. Напълно се прекратяват някой производства, като например: зеленчукопроизводството, птицевъдството и др. Всичко това довежда до ново разпадане. Всички села се отделят самостоятелно. Отделя се и Божурлук. От м. септември 1987 година се създава ТКЗС "Септември" с. Божурлук. За негов председател е избран Станко Димитров Станев от гр. Левски, който допринася за укрепване на стопанството. Прави се с помощта на Тодор Тодоров и Георги Дунев сушилна с голям навес към нея, голям метален навес за груб фураж, малък навес за фураж, асфалтира се стопанския двор и една улица, доставя се голям струг, трактори и автомобили.

От 1997 година, за срок от пет години земята е предоставена за обработка на "Плевенагрохимсервиз" ООД гр. Плевен, тъй като самостоятелното съществуване на ЧПК "Божур" – с. Божурлук на практика е вече невъзможно. През 1991 година започва аграрната реформа – връщане земята на бившите ѝ собственици в реални граници, което продължи до края на 1993 година. През 1994 година в кметството са направени и нотариално заверени над 800 протокола за доброволна делба на непокрити полски земеделски имоти и започва ваденето на нотариални актове. По това време общата площ е 14 078 декара.

През 1999 година започва възстановяване собствеността и на горите. Според поземления регистър при кметството от 1949 година в землището на Божурлук следва да бъдат възстановени 593 декара гори.

Просвета[редактиране | edit source]

Първото начално училище в селото е открито през 1869 година в къщата на Петко Николов – Брадата. Той е учител. Сградата на първото начално училище е построена през 1878 година под ръководството на Христо Йорданов – Браделя. Христо хаджи Йорданов изпълнява ролята на учител докато се намери такъв. Същият починал през 1879 година. През 1915 година е построена сградата на новото училище. Основния камък е положен на 16 май 1915 година и до месец септември училището е било покрито, но обявяването на войната попречило да бъде изкараш. Училището е завършено едва през 1920 година - след свършването на войната. Първият човек прекрачил прага на новото училище при откриването на учебната година е учителят Димитър Д. Ников – участник в боевете на Шипка по време на освободителната Руско-Турската война.

От 1905 година в училището има по двама учители. 1920-1921 г. Занятията започват в новото училище. Димитър Димитров Ников открива учебната година и новото училище и пръв прекрачва прага на новата сграда, но на 24.IX.1920 година внезапно почива. За заслугите си към селото и родината той е погребан с почести в черковния двор и му е издигнат голям паметник. Учебната година продължават и завършват Веселина Попова от Свищов и от 1.XII.1920 година Ангел Стоянов от с. Г. Раковица, Софийско.

Учебната 1921-1922 година започва с трима, а в следващите години достигат до осем учители (1959-1960 г.) и 127 ученика (1958-1959 г.). През 1923-1924 г. училищната инспекция подарява на училището карта "България" за 500 лева. На 2 юни 1926 г. се организира голямо честване по случай 50 години от смъртта на Христо Ботев.

1966-1967 г. На мода е уедряването на училищата и прогимназията е прехвърлена към училището в с. Стежерово. Учениците се извозват с бордови автомобили, в някой случаи и без бризенти. Това е една от причините много млади семейства да напуснат селото. В началното остават двама учители със слети класове: Мара Банкова Пенева и Гинка Пенчева Найденова. Така е и през следващата 1967-1968 учебна година. През учебната 1968-1969 година и началното училище (I-IV клас) е прехвърлено към училището в Стежерово. През същата учебна година до училището в Стежерово пътуват 74 ученика. Много млади семейства отиват на работа в Свищов, в ХК "Свилоза" и др. предприятия, получават жилища и си вземат децата, за да не пътуват. Така за няколко години в селото остават малко млади семейства. Вечерни училища: Първото вечерно училище за ограмотяване в селото организира учителя Димитър Д. Нинов през 1918-1919 година. Втори път се организира вечерно училище за ограмотяване през 1946-1947 год. с преподавател Гинка Пен. Найденова. През периода 1956- 1963 година в училището се явяват много частни ученици за завършване на основно образование. Детски градини: От 1950 до 1968 година в селото е имало “Лятна” или “Временна детска градина”. В този период детски учителки са: Димитрана Василева Коева през 1956, 1957 и 1958 години, а през останалите години детски учителки са учителките от училището, които са на дежурство през лятната ваканция. От 1969 до 1984 година в селото има Целодневна детска градина с 20 – 22 деца и 6 човека персонал. От 1985 до 1987 година Целодневната детска градина е с 15 - 20 деца и 4 човека персонал.

От 1989 до 1992 година Целодневната детска градина е с 15 – 20 деца, но те постепенно намаляват на 12 – 10 – 8 и детската градина е закрита през 1992 година, а инвентара и посудата са взети от отдел "Просветата" в община Левски и предадени в други населени места. Така става невъзможно ново откриване на детска градина.

Култура[редактиране | edit source]

През 1919 година учителя Ангел Стоянов, който учителствувал по-малко от два месеца, но подпомогнат от учителя Димитър Ников успява да събере книги от населението и създаде библиотека, която наброява 500 книги. Книгите се съхраняват в училището и се раздават от учителите.

От 1930 - 1936 год. библиотекар е учителят Стефан Русев. От 1936 до 1938 г. библиотекар е учителят Иван Пенчев. За периода 1935 - 1940 година са давани пиесите:

  • "Обесването на В.Левски" – главен артист изпълняващ ролята на В.Левски е Александър Христов Гаврилов.
  • "Хъшове" – най-добър артист Гаврил Христов Гаврилов.
  • "Хан Татар" – в главната роля Петър Петков Йорданов.
  • "Един ден жена" – в главните роли учителката Берта Иванова Пенчева и Гаврил Христов Гаврилов.
  • "Аз убих" – в главната роля Петър Петков Йорданов.

От 1939 до 1990 година библиотеката се прехвърля в магазина, а библиотекар е Христо Василев Николов, който е и председател на потребителната кооперация. От 1950 до 1960 година библиотеката се прехвърля в канцеларията на ТКЗС, а книгите се раздават от служителите. През 1960 година се открива новопостроената читалищна сграда и библиотеката се премества в новата сграда на втория етаж. Книгите се раздават от служители на ТКЗС, но поради честата смяна на библиотекарите книгите от 1147 тома намаляват на 751 тома до края на 1962 година. През 1963 година библиотеката преминава към Общината, а през 1967 година е назначен първият платен библиотекар.

През 1998 година библиотеката разполага с 4 260 тома книги. Читателите са 110, а раздадените книги за прочит са над 2 000 тома. През същата година председателя на читалището с. Божурлук – Николай Иванов Николов и Читалище "Георги Парцалев" гр. Левски даряват на читалище "Н. Вапцаров" село Божурлук по 50 тома книги.

От 1960 до 1970 година председател на читалището е Слави Христов Славов, а от 1970 година е Николай Иванов Николов, който към 1999 г. е председател на читалищното настоятелство.

Най голяма дейност читалището развива в периода от 1960 до 1988 година. Има театрален колектив и певческа група. Давани са много пиеси:

  • "Изгубена Станка"
  • "Балканджи Йово"
  • "Майстори"
  • "Пристанала"
  • "Нонкината любов"
  • "Цигани"
  • "Свекърва"
  • "Рада"
  • "Две майки" и други.

Пиесите са представяни и в селата Ореш, Татари, Стежерово, Петокладенци, Драгомирово. Давани са и едноактни пиеси - "Велико нещо е жената", "Панчо Тъ.Панчев" и др.

Имаше прояви и певческата група, която е участвала в прегледи на художествената самодейност в гр. Левски. В прегледа е участвал и театралния колектив със "Седянка". Най-добре се представи Донка Иванова Георгиева – Демирчето, която участва и индивидуално с песни.

Фестивал на художествената самодейност 2009

През 2006 г. е създадена Групата на автентичен фолклор "Божур" към Читалището. Групата участва във фолклорния събор "Искри от миналото" - Априлци 2008, както и във Фестивалът на художествената самодейност Божурлук 2009 г.

Показател за добрата дейност на читалището са:

  • Грамота "За високи творчески успехи в националния преглед за най-добра дейност на народните читалища" през 1980 година.
  • През 1984 година – III-та награда "Национален преглед на читалищата" група В-4.
  • През 1986 година – Донка Иванова Георгиева е наградена с "Грамота за участие в V-ти окръжен събор на народното творчество" проведен в с. Горни Дъбник.
  • През 1987 година – II-ра награда "Национален преглед на читалищата" група VI.

В периода 1960 – 1988 година ежегодно се провеждат вечери на водачите на превозни средства с хумор за проявилите се, вечер на пенсионера, сребърна сватба, тържества и чествания – Нова година, Бабин ден, Трифон Зарезан, 8-ми март, 1-ви май, 24-ти май, Вечер на войнишката майка, Новобрански вечери, наборни срещи и др.

Провеждани са и възпоменания при паметника на загиналите във войните - 1912 - 1915 - 1918 г. - Балканската и Европейската, на който са изписани имената на загиналите.

Паметника е построен по инициатива на Петко Димитров Илиев – Брадата, който организирал коледуване. За 2-3 години събират средства, които са използувани за паметника. Камъка за паметника извозвал Петко Брайнов е каруца от село Дикилитаж (Пиргово) през 1935 година. Участник в Септемврийското въстание 1923 година е Никола Петков Караниколов, роден на 19.01.1884 година. От 1905 год. става член на Земеделския съюз. От 1905 до 1912 г. той е най-ревностния активист на Земеделския съюз в селото. По време на Балканската война за отхвърляне на отоманското иго на българите в Македония и Одринско Никола П. Караниколов проявява подчертан патриотизъм с ясна мисъл и съзнание, че се бори за националната свобода на един изстрадал и поробен народ. За самоотверженост и храброст е произведен в чин подофицер. Прекарал три години в окопите, срещнал се лице в лице със смъртта. При пробива на Добро поле на 24.IX.1918 година е сред войниците, които в района на Берово, Лехчево и Парево село оформят група, издигнала лозунга: "Под нож погромаджиите". Тази група създава лагер в Радомир на 27.IX. 1918 година предвождана от Райко Даскалов и провъзгласява Радомирската Република. До 1923 година Никола Петков Караниколов участва във всички конгреси на Земеделския съюз. По време на Деветоюнския преврат 1923 година БЗНС се вдига на борба. По време на въстанието след като узнава, че от Свищов ще тръгне влак с войска за подпомагане на Плевенския гарнизон, който бил най-силно притиснат от въстаниците, Никола П. Караниколов организира бойна група от двадесетина души за отпор срещу превратаджиите и заминават за гара Драгомирово, за да спрат влака с войската. Там той става командир на групите от селата: Божурлук, Драгомирово, Морава, Деляновци и Българско Сливово. Организаторският талант и себеотрицанието на пламенният патриот Никола П. Караниколов проличават в този тежък момент. Под негова команда групите заемат позиция за причакване на влака преди навлизането му в района на село Драгомирово. Друга група от четирима божурлучани: Петко Господинов Димитров, Атанас Михов Иванов, Иван Иванов Гутев и Михо Донев Йорданов заемат позиция на завоя на ЖП линията срещу чифлика и спират влака пълен с войска. Войниците скачат от влака, за да ги заловят, но във влака са били като военнослужещи божурлучаните: флдфебел Асен Христов Димов и ефрейтор Райко Господинов Димитров, които дават заповед на войниците да се върнат във влака. По такъв начин дават възможност на четиримата да се изтеглят и да се укрият. По същото време Никола П. Караниколов нарежда на машиниста идващ от гара Левски да откачи машината на гара Драгомирово и двамата потеглят към гара Ореш да проверят идва ли влак с войска. По пътя в местността "Солището" ("Далисюле") те забелязват идващия влак и под обстрел на картечница се връщат в Драгомирово. Никола П. Караниколов прави проверка на хората и дава заповед да се открие огън по пристигащия влак, но след няколкочасаво сражение групата е разбита, а самият той арестуван и заедно с други участници откаран в Свищов. След жестоки мъчения, без да издаде никого, той е осъден на десет месеца затвор. От затвора излиза с разклатено здраве, но продължава политическата си дейност. На следващия ден след събитията срещу чифлика и при Драгомирово полиция и военни идват в селото за да извършат масови арести. Те изпращат прислужника на общината Иван Иванов Стоянов да вика участниците в събитията по списък, но той ги предупреждава и всички избягват – едни при близки, а други по полето. За тази си дейност Иван Иванов Стоянов получава ритници и шамари, но много хора са спасени от побоища. Арестувани са и жестоко бити: Петър Петров Брайнов, Никола Йорданов Николов, Филю Иванов Стоянов и др. След атентата в софийската църква Света Неделя през 1925 година отново са арестувани Никола П. Караниколов и Никола Йорданов Николов. Вследствие на инквизициите Никола Петков Караниколов умира на 22 май 1926 година – едва на 42 год. а Никола Йорданов Николов след жесток побой е осъден на една година условно. На скромния дом на Никола П. Караниколов е поставена мраморна паметна плоча, а главната улица, минаваща край неговия дом през 1971 година е именувана на неговото име – „Никола П. Караниколов".

Участници във Втората световна война от селото са 32 души, от които трима загиват на фронта. От селото има и трима пленници, които се завръщат след свършването на войната.

През 1977 година на 4 март имаше голямо земетресение с епицентър "Вранча" в Румъния. Загинаха и трима божурлучани. Най-дългата зима от 4 ноември 1995 година до месец април 1996 година в постоянна снежна покривка.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

След построяването на читалищния дом, в които са предвидени помещения за здравна служба, поща, община, ТКЗС и библиотека беше разкрита Здравна служба с щатни бройки медицински фелдшер и 0.5 санитарка. От 01.03.1960 година за медицински фелдшер е назначен Георги Пенчев Георгиев от Голяма Желязна, Троянско, който става божурлушки зет и остава за постоянно в селото. Същият има полувисше медицинско образование, но е със завидни докторски познания в професията си. Търсен е редовно и от нуждаещи се от селата Стежерово и Петокладенци. Непосредствено до здравна служба е оборудван и стоматологичен кабинет с модерна за времето си техника. Има и 1/4 бройка зъболекар – Минчо Влаевски от гр. Плевен, но след като здравна служба минава към Районна болница гр. Левски от 1981 год. от болницата вземат цялото стоматологично оборудване, без да уведомят за това кметството.

Вероизповедания[редактиране | edit source]

Селото представлява преселници от балкана и най-вече от Еленския балкан – източноправославни. В Божурлук са идвали техни Височайши Превъзходителства: свети Търновски митрополити Климент, Антим, Йосиф и Филип. Идвал е и Владиката през 1978 година. След заселването на селото и построяването на църквата в нея са служили 14 свещеници.

Музика[редактиране | edit source]

1 След 1890 година в селото ни сватбите се правят с музика.

Първата духова музика в селото засвирва около 1935 год., а няколко години по-късно повикват музикант от с. Изгрев (с. Дервишко) – бай Пенчо, който обучава музиканти по ноти.

Духовата музика свири до месец ноември 1977 година, когато при автомобилна катастрофа загива Йордан Петков Гутев – ръководител на музиката. Пет – шест години по-късно, след като се вижда, че в селото не може да се формира музика, читалището събира инструментите и ги продава на читалището в село Българене.

Спорт[редактиране | edit source]

Футбол 

От 1948 год., до юни 1975 година в селото има футболен отбор, който никога не е заемал место в дъното на таблицата. Класирал се е на второ место в групата. Бивал е и водач на групата. В едно от първенствата за първите седем мача не бе допуснат гол във вратата си. Най-голяма победа на чужд терен е постигната в с. Гривица – 5:0 за "Чавдар" Божурлук, а на собствен терен – 10:0 с Муселиево, когато Петко Петков вкарва сам 6 гола. С "Гигант" Белене – 2:0 в Божурлук и 4:4 в Белене.

Тенис на маса 

По този спорт през 1979 год. с. Божурлук спечели второ място на спартакиадата в град Левски. Отбора спечелил второто место бе в състав: Йордан Иванов Савов – първа ракета, Слави Асенов Стоянов – втора и Николай Иванов Николов – трета.

Лов и риболов 

Ловно-рибарската дружинка в селото създава през 1960 год. През 1962 година дружинката наброяваше вече 24 члена. Ловната дружинка разсели и около 200 бр. малки фазанчета от които се развъдиха много фазани. Ловното стопанство бе богато на полезен дивеч – зайци, сърни и фазани до 1988 год. За лов останаха само фазаните. Явиха се и глигани, но понеже няма подходящи условия за тях, те са с непостоянно местопребиваване.

Търговия[редактиране | edit source]

Първоначално след заселването търговия в селото не е имало. За сол, газ, катран и др. хората са ходели и са се снабдявали от гр. Свищов.

Сладкарницата (павилион) е построена през 1978 година.

Отговорник на Селкоопа след построяването на търговската сграда 1965 година до смъртта си 01.II.1978 година бе Димитър Йовков Димитров, който изпълняваше и длъжността "Закупчик" на животни и зеленчуци – най-вече яйца и домати от личните дворове на стопаните, откъдето изкупуваше 240 - 260 т. домати за износ, отделно за вътрешен пазар и преработка.

Изхранване на населението – фурна.

През 1950 год. се направи фурна в общинска сграда. Фурната работи до 1970 година.

След 1970 год. хляб се доставя от фурната от с. Стежерово. През 1991-1992 год. се построи нова фурна. Фурната бе напълно завършена и електрифицирана, но така и не заработи, защото настъпиха нови времена. Ликвидира се ТКЗС, чиято събственост бе и фурната.

През 1994-1995 година хляб се доставяше от с. Ореш.

През 1996 година хляб се доставяше от частна фурна в с. Българене. От м. септември 1996 година снабдяването с хляб отново става от фурната в с. Ореш – на ишлеме, срещу внесено жито. Социален патронаж.

През 1988-1989 година бе създаден "Социален патронаж" за подпомагене на възрастни и самотни хора. Работата на социалния патронаж тръгна много добре, но след като цените на стоките и продуктите рязко скочиха нагоре се стигна до неговото закриване. Ниските пенсии не стигаха дори само за храната.

Съобщения и Електрификация[редактиране | edit source]

До 1960 год. селото е към ПТТСтанция гр. Свищов. От 1960 до 1974 г. е към ПТТСтанция с. Стежерово. От 1975 година се открива пощенска станция в Божурлук - пощенски клон и клон на ДСК. Първата началничка на пощенския клон от 1975 до 1979 г. е Дора Йорданова Йовкова. От 1979 год. началник на клона е Стоянка Илиева Тодорова. Първоначално пощата – колети, писма и вестници – са получавани от общинския прислужник (разсилния), който ги е раздавал на хората.

Електрификацията на селото се извършва 1943-1950 год. През 1949 година с каруци от населението е прекарана баластра от пристанището в Свищов по линията на далекопровода Стежерово Божурлук. Бетонните стълбове са отливани и изправяни на место от населението с доброволен труд. Държавата е подсигурявала само цимент, арматура и кофраж, а също и дървени импрегнирани стълбове за района на селото след тра-фопостовете. Първите десетина години е имало само един трафопост в селото. След това се правят още два в селото и един в стопанския двор на ТКЗС. За да се получи медна жица за уличната мрежа общината събирала стари медни съдове от населението и ги предава за претопяване. Така ел. мрежата достига до всеки дом. През 1951 год, в селото е останала само една къща без ток – къщата на Минка Павлова Йовкова. В техническо отношение селото се обслужва от ел. работници от други населени места до 1981 година, когато към Електроснабдяване постъпва Борян Петков Иванов, а от 1985 година към електроснабдяване постъпва и Георги Тодоров Господинов.

Водоснабдяване и канализация[редактиране | edit source]

Първоначално жителите на с.Божурлук изкопават два кладенеца от двете страни на барата(рекичката), там където сега е големият мост на багерния канал до мивката за моторни превозни средства и направили две чешми с по един чучур. Това станало през 1867 година. През 1860 година жителите на селото прекопават седем кладенеца в местността "Горни бахчи", срещу "Дамянова гора", съединяват ги с тръби и довеждат водата до центъра на селото, като направили чешма там, където се намира сладкарницата. През 1938 година е направено ново модерно водохващане с дренаж в същия район и с метални тръби водата е докарана до новата голяма чешма с три чучура. През 1960-1961 година се прави модерно водоснабдяване на селото. Построяват се помпена станция и резервоари. Поставят се водопроводни тръби по всички улици на селото. През 1962 година водоснабдяването минава към "ВиК”, от където се назначава щатен водопроводчик и се извършва обслужване и поддръжка.

Услуги[редактиране | edit source]

Коларо-железарски 

Първите коларо-железари в селото са Михо Йовков – Ковача и Иван Димитров Ковачев. По-късно работят прочутите в околността майстори на красиви, здрави и пеещи каруци: Гено Никифоров със синовете си Йордан, Петко и Христо; Стоян Йорданов Петков със синовете си Йордан и Дончо; Тодор Филев Филев със сина си Никола. При тях се учи, а после се отделя Тодор Иванов Тодоров.

Дърводелски 

Като дърводелци са работили: Георги Иванов Георгиев–Марека; Марко Петров Бобойчев, при когото са се учили: Тодор Георгиев Пенев – Щуката, Атанас Атанасов Петков–Танчо и Слави Йорданов Генчев.

Бъчварски 

Бъчвари в селото са били Христо Христов Гутев и синът му Христо Хр, Христов.

Шивашки 

Като шивачи са работили Никола Иванов Костов и синовете му Иван и Тодор. При Иван Николов са се учили за шивачи: Богдан Филев Иванов, Георги Калчев Йорданов и Стоян Георгиев Стоянов – Душката.
Дамско шивачество са упражнявали: Атанаса Калчева – Глухонямата и Пенка Тодорова Атанасова – Попадията.
Машинно плетачество - Радка Георгиева Иванова – Маречето.

Бръснарство 

Бръснари: Юсеин Мехмедов от Свищов, Атанас Петков Атанасов–Тачо, Георги Николов от Стежерово, Петко Костов Кунев, Върбан Цветков и Алико Шерифов Решков от Стежерово.

Сарачи 

Тодор Иванов Райков, Никола Бончев Колев, Георги Иванов Райков, Тодор Георгиев Димитров и Георги Костадинов Господинов. Преси за цедене на сладки метли - Христо Христов Йорданов – Перчана, Велчо Стоянов Велчев и Петър Михов Станев, който по-късно я дава на Георги Калчев Йорданов.

Ракиеизваряване 

Казани за изваряване на ракия са притежавали: Христо Димов Недялков, Илия Христов Тодоров и Никола Иванов Костов. Всички те до 1950 година, след което казаните се национализират и минават към потребителните кооперации - Селкооп и Наркооп, така и досега.

Политика[редактиране | edit source]

Най-старата политическа организация в селото е земеделския съюз - БЗНС. Никола Петков Караниколов става член на земеделския съюз през 1905 година. Той е създателя на БЗНС в селото, а първият председател на БЗНС в Божурлук е Петко Господинов Димитров, който ръководи земеделския съюз до 9 юни 1923 год. След 9 юни 1923 год. до 1924 година председател на земеделския съюз е Петко Йорданов Николов, а от 1924 до 1934 година председател е Христо Василев Николов.

  • От 1934 до 1944 година политическите партии в България са забранени. Не е имало организация и в Божурлук.
  • От 1944 до 1945 год. председател на 3С е Петко Славов.
  • От 1945 до 1970 г. п-л на БЗНС е Тодор Савов Недялков.
  • От 1971 до 1979 г. п-л на БЗНС е Христо Петков Кънчев.
  • От 1980 год. п-л на БЗНС е Тодор Георгиев Петров.

Младите симпатизанти на БЗНС след 9.IX.1944 год. изграждат 3МС – Земеделски младежки съюз, а негов председател става Йордан Петков Иванов – Раехчето. През 1938-1939 година Петър Петков Йорданов и Цветан Господинов Ковачев организират кръжоци в които участват около 40 души. Създават се условия за изграждане на ремсова група. През 1942 год. се създава ремсовата група, в която са и Христо Атанасов и Йордан Йорданов. Тази група е основата за създаване на РМС - Работнически младежки съюз. Отговорник на групата е Христо Атанасов Михов.

За секретар на РМС е избран Тодор Маринов Петров. До следващата година организацията достига 35 члена. На 17.IX.1944 година е изградена партийна организация – БКП с 18 члена. За секретар на организацията е избран Петър Петков Йорданов, а за заместник-секретар по пропагандата – Христо Атанасов Михов. През 1948 година БКП наброява 90 члена.

След разпадането на социалистическия строй в България се образуваха няколко десетки партии. Основните - най-големи и авторитетни са: СДС, БСП, БЗНС, но БЗНС се рои на няколко различни БЗНС-та и др. В Божурлук се оформиха три партии: БСП, СДС и БЗНС.


Източници[редактиране | edit source]

  • Три страници (първите) от стара история, написана от Георги Тодоров Георгиев по разкази от баща му Тодор Георгиев Калчев и дядо му Георги Калчев Кованлъчанина (един от първите заселници)
  • Книгата "Или отвъд Дунава или в Дунава" от Лариса Чакалова и Рашко Иванов.
  • Летописната книга на Училището.
  • Летописната книга на черквата.
  • Регистрите на кметството.
  • Протоколи и доклади на бившето ТКЗС "Георги Димитров", а по-късно ТКЗС "Септември" с. Божурлук.
  • Архивите на читалището, Ловната дружинка, спорта и Турингклуба.
  • Спомени на стари хора.
  • Албум на Деяна Димитрова: Фестивала в с.Божурлука