Българска граматика (Неофит Рилски)
| „Българска граматика“ | |
| „Болгарска грамматіка“ | |
 | |
| Автор | Неофит Рилски |
|---|---|
| Първо издание | 1835 г. Крагуевац, Княжество Сърбия |
| Оригинален език | Български |
| Жанр | Новобългарска граматика |
„Българска граматика“ („Болгарска грамматiка“) е първата граматика на българския език, издадена от видния възрожденец Неофит Рилски през 1835 г. в Крагуевац, столица на Княжество Сърбия.[1]
През 1835 г. в Габрово е открито Габровското народно взаимно училище, станало основно българско културно-просветно средище. В училището преподава Неофит Рилски, изучавал в Букурещ взаимоучителния метод. Той превежда на български таблиците, по които се води обучението, подготвя и първите учебници и по-специално своята „Българска граматика“, за да може да унифицира и систематизира новобългарския език. В предговора, озаглваен „Филологическо предуведомление“, той показва необходимостта от създаване на единен български книжовен език:[1]
| „ | Явно е прочее всякому, защо е потребна една обща грамматика за сичката Болгария, по която требува сички да последуват своите списания...[2] | “ |
В граматиката си Неофит Рилски отразява езиковата действителност в българските земи: въвежда кратките местоимения „ме“, „те“ и „се“, налага пълна употреба на членни форми и призовава към умерено използване на чужди думи. Накрая на граматиката има кратък речник на турцизми и гърцизми с техните „русийски“ и „славенски“ съответствия.[1]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- „Първичка българска граматика“, Иван Богоров, 1844 г.
- „Основа за българска граматика“, Йоаким Груев, 1858 г.
- „Граматика за новобългарския език“, Иван Момчилов, 1868 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 119.
- ↑ Болгарска грамматіка, стр. 3.
