Болградска гимназия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“
Bulgarian high school 02.jpg
Болградската гимназия
Информация
Седалище Болград, Румъния,
(днес в Украйна)
Основаване 1858 г.
Основател Никола Богориди
Вид гимназия

Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането и се намира в Болград, Украйна.

История[редактиране | edit source]

Идеята за създаване на българско средно училище в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открие Централно училище и Национален български музей.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Проектът е разглеждан от руската администрация от средата на 40-те години, но не получава развитие, заради руската политика за създаване на централизирана образователна система. Развитието му става възможно след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова. През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.[1]

На 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Бълградско централно училище, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там, независимо от материалното им положение, при условие, че са православни, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище - български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището и начинът на неговото управление - от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.[2]

Болгарското централно училище „Свети Кирил и Методий“ е тържествено открито на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението трябва да става в две степени - тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7-и клас е създаден през 1865 година.[3]

Тълкувайки широко учредителния хрисовул на училището, неговото настоятелство се опитва да наложи обучението на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор на начални училища революционера Павел Грамадов, който, заедно с директора на училището Димитър Мутев, обикалят селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение в съществуващите. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде поставен Пандели Кисимов е неуспешен.[4]

През следващите години ръководството на училището е в постоянни конфликти с администрацията, която се опитва да интегрира гимназията в румънската образователна система. Местните и централни власти предприемат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да въведат румънските програми по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата изработва напълно нова учебна програма, заимствана от румънските училища с изключение на няколко предмета, като български език, но нейното въвеждане е осуетено от започналата Руско-турска война.[5]

Заглавна страница на „Ловчанският владика“

През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища. Там се печатат и различни брошури и периодични издания, като „Общ труд“ и открито политическия „Български глас“. От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като „Ловчанският владика“ на Теодосий Икономов и „Изгубена Станка“ на Илия Блъсков.[6]

Александър Теодоров-Балан пише в една своя мемоарна книга за младите си години.[7]:

През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл твърде спокойно както в учебно, така и в обществено отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала важни български издания. През следното повремие, от 1870 г. до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един национализъм, вече не устройствен, но политически, тласкав, без устойност.

Случи се да дойдат за учение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски училища и напуснали поради някакви неприязни спрямо тяхната българска народност: Димитър Йосифов от Прилеп, друг от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен... Тяхното дохождане в Болград съвпадна и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за преживяно в техните родни места, занимаваха живо умовете и въображението на местните болградски ученици... Между нас затече една нова струя: тя се насочваше към самообразование и българщина.

След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.

Като правило възпитаниците на гимназията постъпват да продължат образованието си във висше в най-близкия Императорски новорусийски университет.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.

Директори на гимназията[редактиране | edit source]

Директорът Димитър Мутев през 1863 г.
  1. Сава Радулов (15 март 1859 - 20 август 1859)
  2. Димитър Мутев (август 1859 - 14 януари 1864)
  3. Георгий Маркович (30 януари 1864 - 2 август 1864)
  4. Теодосий Икономов (12 август 1864 - 7 ноември 1864)
  5. Василий Берон (7 ноември 1864 - 16 ноември 1867)
  6. Павел Теодорович (1870 - 1881)
  7. Георги Стаменов (1881 - 1885)

Възпитаници на Болградската гимназия[редактиране | edit source]

Сред известните възпитаници на Болградската гимназия са[8] (в азбучен ред):

Политици и военни дейци[редактиране | edit source]

Членове на Българската академия на науките[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Дойнов 2005, с. 306-308.
  2. Дойнов 2005, с. 308.
  3. Дойнов 2005, с. 308-309.
  4. Дойнов 2005, с. 302-303.
  5. Дойнов 2005, с. 310-312.
  6. Дойнов 2005, с. 314.
  7. Александър Теодоров-Балан, “Книга за мене си”, 1952 г., второ издание 1988 г.
  8. Болградската гимназия, Никола Караиванов, 2007 г., ISBN 4306000000
Цитирани източници
  • Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.

Външни препратки[редактиране | edit source]