Болградска гимназия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“
Bulgarian high school 02.jpg
Болградската гимназия
Информация
Седалище Болград, Румъния,
(днес в Украйна)
Основаване 1858 г.
Основател Никола Богориди
Вид гимназия

Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането и се намира в Болград, Украйна.

История[редактиране | edit source]

Идеята за създаване на българско средно училище в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открие Централно училище и Национален български музей. Проектът му получава развитие едва през 1857 г., когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Богориди - българин от Котел.

През месец януари 1858 г. българските първенци в Молдавия изпращат писмо с молба от името на 39 села и град Болград до княз Богориди за създаването на гимназията. С инициативата се ангажира лично и Георги Раковски, който е приятел на княза от детските си години и активно ходатайства пред него в полза на тази кауза. Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е учредена на 28 юни 1858 г. с хрисовул (грамота) от княз Никола Богориди.

Училището е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там. Всички предмети се преподават на български и румънски език.

Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 г. с първи и втори гимназиален клас. Александър Теодоров-Балан пише в една своя мемоарна книга за младите си години.[1]:

През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл твърде спокойно както в учебно, така и в обществено отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала важни български издания. През следното повремие, от 1870 г. до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един национализъм, вече не устройствен, но политически, тласкав, без устойност.

Случи се да дойдат за учение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски училища и напуснали поради някакви неприязни спрямо тяхната българска народност: Димитър Йосифов от Прилеп, друг от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен... Тяхното дохождане в Болград съвпадна и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за преживяно в техните родни места, занимаваха живо умовете и въображението на местните болградски ученици... Между нас затече една нова струя: тя се насочваше към самообразование и българщина.

След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.

Като правило възпитаниците на гимназията постъпват да продължат образованието си във висше в най-близкия Императорски новорусийски университет.

През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.

Директори на гимназията[редактиране | edit source]

Директорът Димитър Мутев през 1863 г.
  1. Сава Радулов (15 март 1859 - 20 август 1859)
  2. Димитър Мутев (август 1859 - 14 януари 1864)
  3. Георгий Маркович (30 януари 1864 - 2 август 1864)
  4. Теодосий Икономов (12 август 1864 - 7 ноември 1864)
  5. Василий Берон (7 ноември 1864 - 16 ноември 1867)
  6. Павел Теодорович (1870 - 1881)
  7. Георги Стаменов (1881 - 1885)

Възпитаници на Болградската гимназия[редактиране | edit source]

Сред известните възпитаници на Болградската гимназия са[2] (в азбучен ред):

Политици и военни дейци[редактиране | edit source]

Членове на Българската академия на науките[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Александър Теодоров-Балан, “Книга за мене си”, 1952 г., второ издание 1988 г.
  2. Болградската гимназия, Никола Караиванов, 2007 г., ISBN 4306000000

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]