Болеслав Прус
|
||||||||||
Болеслав Прус (на полски : Bolesław Prus) е творческия псевдоним на Александер Гловацки (Aleksander Głowacki), полски писател и журналист, автор на много фейлетони и хроники за печата, както и на мащабни романи за живота на полското общество - „Кукла“ (1887-89), „Еманципантки“ (1894), историческия „Фараон“ (1895-96) и други.
Биография [редактиране]
Роден в семейството на обеднели шляхтичи- герб Прус. Осиротял рано. Участвал в Полското въстание от 1863 г. Бил ранен, взет в плен от руските войски и пуснат след лечението му в болница. През 1864 г. e арестувен и хвърлен за три месеца в затвора. След като завършва лицея в Люблин, постъпва във физико-математическия факултет на Главното училище във Варшава (1866-1868). След като изоставя ученето заради материални трудности, опитва да се учи в Училището за селско и горско стопанство в Пулави, но скоро се връща във Варшава.
Дебютира в печата през 1872 г. Сътрудничи на варшавските вестници (1874-1903). Работи като редактор на списание “Новини” (“Nowiny”, 1882-1883), където публикува собствени публицистични статии. Литературно-критическите статии на Болеслав Прус спомагат за установяването на реалистична концепция за изкуството в полската критика.
Високо цени творчеството на руските писатели, особено Л. Н. Толстой. Написва за вестниците голямо количество фейлетони и хроники (над 1000). Автор на около стотина хумористични сцени и разкази, написани предимно в младостта му, разкази със социална проблематика (“Дворецът и колибата” – “Pałac i rudera”, “Михалко” – “Michałko”, “Анелка” – “Anielka”, всичките – 1880 г.; “Антек” – “Antek”, 1881). Широка известност добиват разказите му за деца (“Сирашка съдба”, 1876). Автор на повестите “Възвратна вълна” (“Powracająca fala”, 1880), “Длъжност” (“Placówka”, 1885). Болеслав Прус създава нов тип социално-психологически роман - “Кукла” (“Lalka” 1887-1889), панорама на живота във Варшава през 1878-1879 г. и същевременно история на три поколения полски идеалисти. По романа е направен едноименният филм “Кукла” на режисьора Войцех Ежи Хас (1968 г.) и телевизионен сериал (Полша, 1977 г.). Широка картина на живота във Варшава и в провинцията е дадена в романа “Еманципантките” (“Emancypantki” – 1891-1893 г.). Прус декларира привързаност към съвременната, злободневна тематика, но написва и историческия роман “Фараон” (“Faraon”, 1895-1896 г.). По романа е направен едноименния филм на Ежи Кавалерович (1966 г.). В романа “Деца” (“Dzieci”, 1908 г.) отразява руската революция от 1905 – 1907 г. В незавършения роман “Промени” пресъздава образа на руския студент-социалист. Произведенията на Прус са преведени на много езици.
