Болест на Уилсън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация! |
| Болест на Уилсън | |
| Класификация | |
|---|---|
| МКБ-10 | E83.0 |
| МКБ-9 | 275.1 |
Болестта на Уилсън или хепатолентикуларна дегенерация е автосоматично рецесивно генетично заболяване, при което се натрупва мед в тъканите. Това си проличава във вид на неврологични или психиатрични симптоми и заболяване на черния дроб. Лекува се с лекарства, които намаляват поглъщането на мед или премахват излишната мед от тялото, а понякога се налага и чернодробна трансплантация[1].
Болестта е наречена на Самуел Уилсън (1878-1937), британски невролог, който първи описва това състояние през 1912 г.[2]
Източници [редактиране]
- ↑ Ala A, Walker AP, Ashkan K, Dooley JS, Schilsky ML. Wilson's disease. // Lancet 369 (9559). 2007. DOI:10.1016/S0140-6736(07)60196-2. с. 397–408.
- ↑ Kinnier Wilson SA. Progressive lenticular degeneration: a familial nervous disease associated with cirrhosis of the liver. // Brain 34 (1). 1912. DOI:10.1093/brain/34.4.295. с. 295–507.
