Бонсай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бонсай
Друг вид бонсай

Бонсай (на японски: 盆栽, "градинарство в поднос") е изкуството да се отглеждат умалени копия на дървета и храсти (както и мъх, но той е второстепенен елемент), които се срещат естествено в природата (има бонсай по на 300 години).

Това китайско изкуство произлиза от едно по-древно, наричано "penjing" (което в същността си е идентично с бонсай).

Груби рисунки на бонсай, датиращи отпреди 4 хилядолетия, са открити в древноегипетски гробници. Впоследствие са забелязани кервани, пренасящи дървета в различни съдове из цяла Азия. Дърветата са били източници на съставки, използвани по медицински предназначения от лечители, пътуващи с керваните, както и от хора в населените места, през които е преминавал керванът.

Съвременното изкуство бонсай води началото си от Китай и е отпреди повече от 2 века; там то е било наричано пензай и е било изписвано по един и същи начин на ханзийски и канджийски правопис (ханзи е по-старото китайско йероглифско писмо, а канджи е по-опростено като начин на изрисуване на знаците; канджи е произлязло от ханзи).

Било е пренесено до Япония от императорски посланичества до Танг (7ми-9ти век). През периода Камакура penjing, който е пазил обичаи от Хейския период, започва да се изрисува на някои картинни свитъци и документи. През периода Муромахи penjing се развива в различни посоки на японски. Точно както японска градина, той придобива изкуството на "Wabi-sabi" (незавършена, несъвършена, мимолетна красота) като сърцевина. Въпреки това бонзай все още оставал удоволствие за хора от избраната йерархия в периода за разлика от епохата Едо, в която е станало достъпно за много Даймио (най-заможните феодални владетели), самураи, търговци, граждани и други.

Често е било изнасяно представлението "Бонсай". Освен това бонсайската саксия също станала популярна. Всеки даймио е назначавал самостоятелен иконом за глинените съдове, отговарящ за съответен бонсай. Източници твърдят, че по това време изкуството е започнало да се нарича по този начин. Много бонсаи са били рисувани на японското изкуство у-ки-о ("образи от люлеещия се свят").


Стилове бонсай[редактиране | edit source]

  • Гора - красив стил напомнящ истинската гора в природата , но в по малък размер . Тук се използват предимно дръвчета от един вид и се подреждат по произволен начин , като няма значение в размера или възрастта на дръвчетата . За този стил предимно се използват овални плитки съдове , но стават и други (квадрати , правоъгални и др. ). След засяване в саксията и оформяне на композицията се поставя мъхът и се полива обилно . След месец и дръвчетата и мъхът ще са се хванали за почвата здраво .
стил гора





  • Пейзаж - абсолютно същия стил като горния само , че за разлика от него тук е желателно да се използват различни видове дръвчета и да се оформи някъква природна картина ( езеро , скален пейзаж или дори група дръвчета на хълм и още много видове композиции )
Стил гора също наподобява пейзаж





  • Дръвче върху скала - красив стил напомнящ онези недостъпни места където дръвчетата растат духани от ветрове и живеещи в сурови условия . За целта ви е нужна пореста или напукана скала върху която се поставя дръвчето и се прилепва с глина , след което се покрива с мъх , за да се запазва влагата . Постепенно корените ще влязът в пукнатините и ще стане здрав захвата .


Отглеждане на бонсай[редактиране | edit source]

  • Светлина - дръвчетата са светлолюбиви. През лятото може да се изнасят на по осветено място, например терасата. Това подпомага растежа, но е необходимо да се избягва пряката слънчева светлина.


  • Температура - според избрания тип дръвче. Субтропичните видове се отглеждат при температури 10°С до 16°С, докато тропичните видове обичат малко по-топъл климат: 18°С до 24°С.


  • Напояване - особено важен момент в отглеждането на бонсай. Винаги почвата на дръвчетата трябва да се поддържа влажна. Според избрания вид дръвче, поливането става от всеки ден, до веднъж на 2-3 дни. При топъл и сух климат, листата на дръвчето се пулверизират.


  • Присаждане - На всеки две години. Дръвчето се изважда от съда, изрязват се около 1/3 от корените му, отрязаните връхчета се пинизират и дървото се поставя във вече сменената почва.


  • Подхранване (торене) - за правилното наторяване на почвата, най-добре е да се използват течни торове. През топлия сезон, дървото се подхранва веднъж месечно, а през хладния - веднъж на всеки два месеца.


  • Подкастряне - необходимо за поддържане на правилната форма и растеж на дръвчето. Пожълтелите листа се изрязват редовно, както и някои от долните клонки и нежелани разклонения.

Външни препратки[редактиране | edit source]