Борешница
| Борешница Παλαίστρα | |
| — село — | |
 Старото българско училище в Борешница | |
  Борешница  Борешница  Борешница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 231 души (2021 г.) |
| Борешница в Общомедия | |
Борѐшница (на гръцки: Παλαίστρα, Палестра, до 1926 година Μπορέσνιτσα, Боресница[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Леринското поле, на 10 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) на Голема река (Росенска)[2], приток на река Сакулева.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Борешница е българско село в Леринска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Борешница (Boréchnitza) е посочено като село в Леринска каза със 150 домакинства с 375 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Борешница има 348 жители българи.[4] В българското училище в Борешница в 1897 - 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Борешница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 43 къщи.[6]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 344 жители, всичките българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]
След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Борешница в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 28 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването още 9 души.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Борешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по силата на Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Борешница има 40 къщи славяни християни.[10] В 1926 година е прекръстено на Палестра.[11] Селото не пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и само няколко души се изселват в Югославия и другите социалистически страни. След войната се засилва емиграцията отвъд океана особено в Австралия.
В Борешница има две църкви – „Свети Пророк Илия“, на чийто храмов празник е и селският събор, и „Йоан Богослов“.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Росенска река[2] | Ρεσαύσκα | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[13] | реката, минаваща през Борешница, ляв приток на Сакулева[2] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 375 души
- 1920 – 372 души
- 1928 – 447 души
- 1940 – 592 души
- 1951 – 638 души
- 1961 – 600 души
- 1971 – 421 души
- 2001 - 336 души
- 2011 - 289 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Борешница
Атанас Попов (1871 – 1925), български революционер
Георги Перикли Баничотов (? – 1947), гръцки комунист[14]- Йоанис Воскопулос (р. 1957), гръцки политик, кмет на Лерин
- Христо Николов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[15]
- Други
-
Павлос Филипов Воскопулос (р.1964), гръцки политик, деец на партия Виножито, по произход от Борешница
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Диалектни текстове от Борешница и Арменохор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 114 - 144.
- Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512, 830.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
| |||||||||||||||||||||||
