Борислав Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Борислав Л. Георгиев.

Борислав Л. Георгиев
български езиковед
Роден
Борислав Любомиров Георгиев
Починал
6 май 2020 г. (61 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областсъвременен български език, лингвистика, семиотика, лингвистична антропология
Работил вИнститут за български език при БАН
Нов български университет
Семейство
БащаЛюбомир Георгиев
МайкаЕлена Георгиева
ПартньорАлбена Руневска

Борислав Л. Георгиев (22 юни 1958 – 6 май 2020) е български езиковед, семиотик, езиков антрополог и публицист, доцент по съвременен български език в Нов български университет, където чете лекции по функционална грамотност и комуникативна граматика на българския език, езикова антропология, езикова прагматика, социолингвистика и семиотика на писмения текст.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на езиковедката проф. д-р Елена Георгиева и на учителя по литература Любомир Георгиев Костадинов, Борислав Георгиев е роден на 22 юни 1958 г. в София.

Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1984 г., а от 1985 до 2005 г. работи в Секцията за съвременен български език на Института за български език при БАН. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема „Норма и масмедии“[1]. Старши научен сътрудник към БАН е от 1999. Хабилитира се с монографията „Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването“[2].

В Нов български университет изгражда първата в България концепция, методология и методика за обучение на функционална грамотност по български книжовен език.

В периода 1988 – 2007 г. води седмичната рубрика „Езикова култура с Борислав Георгиев“[3] в рамките на предаването „12 плюс 3“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Съавтор на предаването „Езикова култура за всекиго“ по образователната телевизия ЕСЕТ. Ръководител на проектите „Homo Balkanicus – знаковост и културна идентичност“ и „Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование“. Работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия, водени семинар „Езици на субкултурите“ по въпросите на словесната комуникация.

Почива на 6 май 2020 г. в София след кратко боледуване.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Има многобройни публикации[5] в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията.

Борислав Георгиев е един от съставителите на „Нов правописен речник на българския език (2002 г.)“ и на „Речник на чуждите думи“ (изд. Атлантис, 1996).

Членство в международни научни организации[редактиране | редактиране на кода]

  • EURALEX (European Association for Lexicography)
  • IASS (International Association of Semiotic Studies)
  • BASS (Balkan Association of Semiotic Studies)
  • IPrA (International Pragmatic Association)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за млади и перспективни учени „Проф. Любомир Андрейчин“ на Института за български език при Българската академия на науките за постижения в областта на българското езикознание (2000).
  • Специална награда за публицистика на вестник „Литературен форум“ по случай 150 години от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов за серия публикации в същия вестник (2000).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]