Борисова градина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алея в Борисовата градина

Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София.

Съдържание

Разположение [редактиране]

Борисовата градина е била разположена в покрайнините на столицата, които с разрастването ѝ стават неин център. Днес в нея се намират стадионите Васил Левски и Българска армия, както и най-големия плаж в София — Мария Луиза.

Имена [редактиране]

Най-напред паркът е наречен „Разсадника“, впоследствие преименуван на „Пипиниера“. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградската градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е именувана „Княз-Борисова градина“[1]. По времето на тоталитарния режим (1944 - 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III.

История [редактиране]

Езерото с лилиите

До Освобождението теренът съставлявал турски военен полигон. През 1879 значителна част от него е отредена за турско гробище с общинско разпореждане. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата - кални улици и газени фенери.[1]

През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването ѝ на швейцареца Даниел Неф. През 1883–1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината[1].

Езерото на мястото на бившото мочурище се нарича Рибното (а по-късно: Езерото с лилиите)[1].

Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.

През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк[1]

По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро.

През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници[1].

В началото на XX век е създадено езерото Ариана. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градския елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки[1].

Управители [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. а б в г д е ж Ценкова, Искра. Приказка наопаки. // сп. „Тема“. Посетен на 2010-02-15.

Снимки [редактиране]


Външни препратки [редактиране]