Борисова градина
Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София.
Съдържание |
Разположение [редактиране]
Борисовата градина е била разположена в покрайнините на столицата, които с разрастването ѝ стават неин център. Днес в нея се намират стадионите Васил Левски и Българска армия, както и най-големия плаж в София — Мария Луиза.
Имена [редактиране]
Най-напред паркът е наречен „Разсадника“, впоследствие преименуван на „Пипиниера“. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградската градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е именувана „Княз-Борисова градина“[1]. По времето на тоталитарния режим (1944 - 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III.
История [редактиране]
До Освобождението теренът съставлявал турски военен полигон. През 1879 значителна част от него е отредена за турско гробище с общинско разпореждане. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата - кални улици и газени фенери.[1]
През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването ѝ на швейцареца Даниел Неф. През 1883–1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината[1].
Езерото на мястото на бившото мочурище се нарича Рибното (а по-късно: Езерото с лилиите)[1].
Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.
През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк[1]
По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро.
През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници[1].
В началото на XX век е създадено езерото Ариана. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градския елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки[1].
Управители [редактиране]
- Даниел Неф (1882 - 1900)
- Йозеф Фрай (1906 - 1934)
- Георги Духтев (1934 - 1944)
Източници [редактиране]
Снимки [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Подробна история за градините на София
- Исторически фотографии на Борисовата градина
- Снимки на Борисовата градина
|
||||||||||||||||||||||||||