Борисово (област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борисово (Област Русе))
Вижте пояснителната страница за други значения на Борисово.

Борисово
Общи данни
Население850 души[1] (15 март 2024 г.)
28,7 души/km²
Землище29,653 km²
Надм. височина39 m
Пощ. код7064
Тел. код08131
МПС кодР
ЕКАТТЕ05517
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Сливо поле
Валентин Атанасов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Борисово
Иван Михов
(БСП)

Борѝсово е село в Северна България. То се намира в община Сливо поле, област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Борисово се намира на 25 км североизточно от град Русе в плодородната Дунавска равнина и влиза в състава на община Сливо поле. Разположено в долината на река Дунав, на 9 километра от реката. Климатът е умереноконтинентален. Алувиални почви.В селото добре е развито земеделието като преобладаващ отрасъл е растениевъдството – основно производството на зърнени култури. От животновъдството добре е развито овцевъдство. В района на селото има благоприятни условия за развитие на пчеларство, поради разнообразната медоносна растителност. Землището на селото предлага много добри условия за отглеждане на трайни насаждения /най-вече ябълки, круши/, зеленчукопроизводство и отглеждане на технически култури.

История[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на младоженка от Борисово, преди 1945 г. Източник ДА „Архиви“

Първите сведения за селото са от 1680 г., когато се споменава под името Сърнъ Бейкьой, а по-късно се нарича Сърнабей. През 1894 г. е преименувано на Борисово, в чест на раждането на престолонаследника княз Борис Търновски.

На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[2]

След 9 септември 1944 г., за около 2 години 1949 – 1950 г., се е нарича Ботево, но след настоятелен апел от страна на населението към централната власт, е възвърнато името Борисово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се изповядват две основни религии: християнство и ислям.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Архитектурна забележителност е черквата „Св. Архангел Михаил“ построена през 1868 г.
  • Паметна плоча на загиналите във войните – открита на 6 май 2009 г.
  • В покрайнините на селото се намира вековният дъб „Близнаците“. Дъбът е на около 200 – 250 г. До самия ствол има камен кръст от 1860 г., на който е изписано Оброчище „Света Троица“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в селото се провежда неговият традиционен сбор. Сборът съвпада с Архангеловден, който е празник на църквата, която се казва св. Архангел Михаил. Отслужва се литургия, прави се курбан за селото. Самодейци от местното читалище „Христо Ботев“ изнасят концертна програма в киносалона на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“. На площада в центъра на селото свири оркестър. Извиват се кръшни борисовски хора и ръченици. Има търговци със сергии.

Важни факти и събития за село Борисово от миналото до днес[редактиране | редактиране на кода]

  • В началото на 18 век избухва епидемия от чума в района на селото и почти 3/4 от населението умира.
  • 1855 – 1860 г. – заселване на първите жители на селото.
  • 1868 г. – построена черквата и килийното училище.
  • 1909 г. – голямо наводнение в селото, водата идва от Тетово.
  • 1911 г. – построено началното училище „Петър Берон“.
  • 1916 г. – голямо наводнение от идващата от Тетово вода, която стига чак до Сливо поле
  • 1927 г. – построена прогимназията „Св. св. Кирил и Методий“.
  • 1928 г. – посещение от подвижно държавно кино.
  • 1940 г. – в землището на селото се приземяват два полски самолета; 23 дни зимна ваканция за учениците, поради големите студове; 22 октомври и 10 ноември – големи земетресения с пропукване на къщите и съборени комини.
  • 1942 г. – голямо наводнение на с. Ряхово. Борисово приютява 200 евакуирани от селото.
  • 1944 г. – 9 септември – установяване на нова комунистическа власт; евакуирани са жители на гр. Русе в с. Борисово, поради опасност от бомбардировки над града.
  • 1948 г. – 21 ноември – официално пуснат електрически ток; 25 декември – учредено ТКЗС.
  • 1954 г. – големи студове, удължена зимна ваканция.
  • 1960 г. – въвеждане задължително осмокласно образование; идват ученици от с. Юделник, с. Стамолово и с. Кошарна.
  • 1973 г. – открита АТЦ Борисово.
  • 1977 г. – 4 март – голямо заметресение с епицентър Вранча, Румъния – пропуквания, полуразрушени постройки, съборени комини.
  • 1980 г. – Олимпиада в Москва – участници от селото – гимнастиците Румен и Пламен Петкови.
  • 1981 г. – открита етнографската музейна сбирка.
  • 1989 г. – ликвидиране на ТКЗС.
  • 2008 г. – закриване на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Използвани са откъси от книгата „Борисово мое, хубаво село си ти“ на авторите Пенка и Петър Петрови, 2009 г.
  • „Борисово: Истории за селото“ от Йордан Николов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]