Борис Бекер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Бекер
Boris Becker
BECKER Boris-24x30-.jpg
Информация
Държава Германия Германия
Роден 22 ноември 1967
Германия Лаймен
Живее в Швейцария Швиц
Височина / Тегло 190 cm / 85 kg
Прякор(и) бум бум Бекер, пантерата
Кариера
Професионалист 24 октомври 1983
Оттеглил се 30 юни 1999
Пари от наградни фондове $25,080,956
Сингъл
Победи-загуби 713-214
Титли от Големия шлем 6
Титли от ATP 49
Най-висока позиция 1 (28.01.1991)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия П(1991, 1996)
Ролан Гарос ПФ(1987, 1989, 1991)
Уимбълдън П(1985, 1986, 1989)
ОП на САЩ П(1989)
Двойки
Победи-загуби 254-136
Титли от Големия шлем 15
Най-висока позиция 6 (22.09.1986)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия ЧФ(1985)
Ролан Гарос (1984)
Уимбълдън (1985)
Отборно
Световна отборна купа П(1989,1992)
Хопман Къп П(1995)
Друго
Летни олимпийски игри
Златен медал Барселона 1992 - двойки
Информацията е актуална към 26.08.2008
Борис Бекер в Общомедия

Борис Франц Бекер (на немски: Boris Franz Becker) е бивш професионален тенисист от Германия.

Роден е на 22 ноември 1967 г. в Лаймен, близо до Хайделберг. В кариерата си има 6 титли от големия шлем и титла на двойки от олимпийски игри. Става най-младия шампион на Уимбълдън, едва на 17 години и 7 месеца.

Кариера[редактиране | edit source]

Детство[редактиране | edit source]

Борис е син на архитект, който построява тенис комплекс в Лаймен (Блау-Вайс тенисклуб), където той прави първите си стъпки в тениса. Преди това обръща внимание повече на футбола, но след 12-тата си годишнина се съсредоточава главно върху тениса. Печели 3 пъти немското юношеско първенство и има честа да работи с известни треньори, между които и Ник Болетиери.

1984 - 1985[редактиране | edit source]

Дебют при професионалистите прави на турнира в Кьолн на 24 октомври 1983, играе със Санди Майер от САЩ и губи с 1:2(6-3 4-6 4-6 )[1]. Още следващия сезон при първото си участие на турнир от големия шлем в Австралия стига четвъртфинал и загатва за бъдещи успехи. Същата година на 11 юни печели първата си титла на двойки в партньорство с поляка Войтек Фибак.

На 10 юни 1985 прави дебют на трева на - Куинс къп[2], с победа над американеца Нелсън Тод. След това стига до финала, където изненадващо печели срещу южноафриканеца Йохан Крийк. Две седмици по-късно постига още по-голям успех - на 17 години и 7 месеца при второто си участие печели Уимбълдън побеждавайки поставения под номер 8 Кевин Кърен с 3:1 (Репортаж от мача). Специалистите и публиката са възхитени от мощта и агресивния тенис, който им представя Бекер. Джон Макенроу възкликва:

„Когато го видях как играе, разбрах, че не е имало по-силен сервис в историята на тениса. Борис изглеждаше физически по-голям за годините си. Бе вече зрял мъж.“[3]

Три месеца след триумфа става и най-младия шампион на мастърса в Синсинати, побеждавайки Матс Виландер[4], а в края на годината се представя успешно и на Мастърса (сега Мастърс къп), като достига до финала, който губи от Иван Лендъл в три сета.

1986 - 1987[редактиране | edit source]

Бекер отново се завръща в Лондон вече поставен и без сериозни проблеми стига финала, който печели отново, този път срещу поставения под номер 1 Иван Лендъл в три сета (Репортаж от мача) и затвърждава името си като великолепно играещ на трева.

След Уимбълдън триумфира в Торонто срещу Стефан Едберг и Париж, но за втора поредна година се проваля на финала на Мастърса.

През 1987 следва лек спад във формата му. Ранно отпадане още в 3-ти кръг в Австралия, след което печели турнира в Индиън Уелс с победа над Едберг, но губи от него два пъти през сезона. На Ролан Гарос стига до полуфиналите, но отпада от Матс Виландер. Обещаващо започва борбата за 3-та титла от Уимбълдън - печели Куинс къп, но отпада сензационно във втория кръг и не успява да защити титлата си. В групите на Мастърса (няма сериозен успех и отпада още в групите.

Същата година в мач за Купа Дейвис играе един от най-дългите мачове в историята на тениса срещу Джон Макенроу. Тайбрек в мачовете за Купа Дейвис тогава няма, двубоя продължава 6 часа и 39 минути, а Бекер побеждава с 3:2 сета (4–6, 15–13, 8–10, 6–2, 6–2).[5]

Междувременно младия Бекер се превръща в един от символите на спортните успехи на Германия. Висок, едър и снажен, със светли очи, с прекрасна техника, силни удари и самочувствие на голям шампион. Печели публиката на Лондон, а след това и на другите турнири в които участва със сърцатата си игра и удивителните си плонжове. Легендарния тенисист от миналото Готфрид Фон Крам вече е история, а Германия има своите нови две звезди в тениса в лицето на Бекер и новоизгрялата звезда при жените Щефи Граф.

1988[редактиране | edit source]

Побеждава на 2 пъти Едберг - на финалите в Далас и Куинс Къп[6]. Започва успешно Уимбълдън и на четвъртфинал отстранява шампиона Пат Кеш, а след това на полуфинал Иван Лендъл за да се стигне до 3-ти мач за годината с Едберг. Този път обаче Едберг е по-добрия и печели с 1:3 сета (Репортаж от мача), а тениса има поредното велико съперничество. Мачовете между тях се превръщат в гаранция за красота и много емоции. Още същата година Бекер помага на Германия да спечели финала на Купа Дейвис[7] срещу Швеция. На сингъл Бекер побеждава Едберг с 3:0 (6-3 6-1 6-4 ), а на двойки заедно с Ерик Йелен обръщат от 2:0 до 3:2 Едберг и Андерс Йеруд. Преди това губи двубоя си с Едберг в групите на Заключителния турнир на АТП с 1:2 (6-7 6-3 4-6 ). Все пак продължава и стига до финала, където печели срещу Лендъл с 3:2 сета (5–7, 7–6, 3–6, 6–2, 7–6)

На ЮС Оупън записва най-слабото си представяне, отпадайки от Дарън Кейхил във втория кръг.

1989[редактиране | edit source]

Най-успешната в кариерата на Бекер. Започва с отпадане в 4-ти кръг в Австралия, следват 2 титли от турнирите в Милано и Филаделфия и 4 победи без допуснат сет за Купа Дейвис. Стига и до първи финал на клей в Монте Карло, но губи от Алберто Манчини.

През май Германия печели Световната отборна купа по тенис, а Бекер взима всичките си 4 мача и губи само сет. Добрите игри продължават и на Ролан Гарос, където стига до полуфинал срещу Едберг в двубой, който трябва да определи кой ще се изправи срещу младия Майкъл Ченг от САЩ. Бекер губи мача и предоставя възможността на Едберг. Все пак Ченг печели и подобрява рекорда на Бекер за най-млад шампион на турнирите от големия шлем.

Без никакъв проблем стига до полуфиналите на Уимбълдън, където го чака Иван Лендъл, решен на всяка цена най-после да спечели единствения турнир от големия шлем, който му убягва. Лендъл играе на върха на възможностите си и повежда с 2:1 сета, но нищо не може да спре Бекер по пътя към финала и след 4 часа Бекер сервира за мача. Четири мощни първи сервиса и повторението на финала е факт. След тежката загуба предния сезон Бекер е решен да си върне титлата и го прави по безапелационен начин. Първия сет трае едва 22 минути, а резултата е 6-0 гейма за Бекер. Във втория при 5-5 Едберг пробива и получава възможността да сервира за спечелване на сета, успява да го направи безпроблемно 40-0 точки и 3 сетбола, но сета още не е свършил ... следват 5 поредни точки за Бекер и тайбрек. Едберг печели първата точка, след брилянтен ретур, но следващите 7 отиват на сметката на Бекер, с което и сета. Третия сет Бекер печели с 6:4 и купата отново е в неговите ръце[8] (Репортаж от мача). Триумфа за Германия е пълен след победата на Щефи Граф над Мартина Навратилова на финала при жените и титлата на двойки.

Следват две победи над Едберг на финала на мастърса в Париж и в групите на заключителния турнир Мастърс, но поражение на финала с 1:3 ( 6-4 6-7 3-6 1-6 ).Освен Уимбълдън Бекер печели и ЮС Оупън с нова победа над Иван Лендъл - 3:1 (7–6, 1–6, 6–3, 7–6). Записва 22 победи и 2 загуби в турнирите от големия шлем, което е личен рекорд за него.

За Купа Дейвис Бекер носи нов триумф на Германия и нова драматична победа. В полуфиналния мач срещу САЩ, Андре Агаси повежда с 2:0 сета, но Борис го обръща и печели с 3:2 (6–7, 6–7, 7–6, 6–4, 6–4), с 3:2 печели и Германия и в края на годината се изправя отново срещу Швеция. Бекер е неудържим и безкомпромисно побеждава Едберг и Виландер, като им дава едва 12 гейма. В двубоя на двойки заедно с Ерик Йелен надделяват над Андерс Яруд и Ян Гунарсон и Германия отново е шампион.[9]

В годишната класация на ATP Едберг е номер едно, но Бекер печели наградата на ITF за най-добър играч през сезона, като става едва втория играч след Бьорн Борг, който взима този трофей, а не завършва годината като номер 1 в ранглистата на АТП.

1990[редактиране | edit source]

Годината започва обещаващо с титли от Щутгарт и Брюксел, след което и финал в Хамбург. Проблемите обаче започват след това. Германия отпада в групите на световното отборно първенство, а Бекер губи още в Първи кръг на Ролан Гарос от Горан Иванишевич. Иван Лендъл побеждава във финала на Куинс къп и дава сериозна заявка за титла. Все пак на финал отново са Едберг и Бекер. Едберг печели лесно първите 2 сета, но Бекер се връща печелейки 3-тия и 4-тия, дори повежда с 4:1 в 5-тия. До поредния голям и обрат и триумф на Бекер остават само два гейма, но той изпуска инициативата и губи с 4:6 гейма (Репортаж от мача), с което и втори финал от Едберг. Бекер връща поражението с победа на финала на домашния турнир на Едберг - Мастърса в Стокхолм с 3:0 сета ( 6-4 6-0 6-3)(репортаж от мача), но напуска контузен при 3:3 на финала в Париж.

Едберг не печели повече мач срещу Бекер. Все пак през 1996 двамата се срещат отново на финал и отново на трева, само че този път не на Уимбълдън, а на Куинс къп. Едберг, за който това е последен финал в кариерата му (отказва се в края на сезона) получава 7 възможности за пробив, но печели една, Бекер печели 2 от 2 и взима мача с 2:0 сета (6–4, 7–6)[10]. Съперничеството им завършва с 25 победи за Бекер срещу 10 за Едберг.

1991 - 1999[редактиране | edit source]

1991 печели 5-та титла от големия шлем на Аустрелиън оупън, като побеждава Иван Лендъл с 3:1 (1–6, 6–4, 6–4, 6–4). Печели Куинс къп срещу Едберг и всички се готвят за четвърти пореден финал. Бекер стига трудно до финала, а Едберг сензационно отпада от друг немец - Михаел Щих. Щих продължава с великолепното си представяне и на финала където побеждава Бекер, а медиите в Германия започват да говорят за ново голямо съперничевство, този път между двамата немци. Заключителния турнир Мастърс вече е в Германия и още същата година Бекер взима реванш в групите на турнира, но отпада след загуби от Агаси и Пийт Сампрас. Голямо съперничевство не се получава, но за сметка на това двамата печелят злато на двойки на олимпийските игри в Барселона през 1992. Същата година Бекер отпада на 1/4 финал на Уимбълдън от бъдещия шампион Андре Агаси.

1993 Бекер и Щих се срещат на 2 пъти , първия път на Куинс къп, където Щих побеждава с 2:0 сета и дава нови сериозни заявки за Уимбълдън, но на четвъртфинал Борис Бекер го отстранява след 5 сетова победа и стига финал срещу Пийт Сампрас, който кръг по рано побеждава шампиона Агаси. Сампрас играе своя едва втори полуфинал а за Бекер това е 7-ми. Сампрас няма кой знае какви успехи, а Бекер е с репутацията на най-добрия на трева. В този мач обаче основното му оръжие не работи, прави 12 двойни грешки и не успява да пробие съперника си нито веднъж, Сампрас печели правото да играе финал, който по-късно печели. На трева двамата играят още два пъти - финал през 1995 и четвъртфинал през 1997. Сампрас печели и двата с резултат 3:1 сета. Успява да спечели общо 7 титли и далеч да подобри рекордите на Бекер. След 1993 най-често играят на турнирите от световната купа на сингъл (сега Мастърс Къп) във Франкфурт, изиграват 6 двубоя и си разменят по 3 победи.

В периода 1992-1996 Бекер стига 4 пъти финалите в този турнир и печели два от тях: 1992 срещу Джим Къриър с 3:0 и 1995 срещу Майкъл Ченг с 3:0.

1996 изненадващо печели Аустртрелиън оупън за 2-ри път с победа над Майкъл Ченг с 3:1 сета (6–2, 6–4, 2–6, 6–2)(Целия мач). Същата година отписаният от мнозина печели и Куинс къп, Мастърса в Щутгарт срещу Сампрас, турнира във Виена и учредения от ITF турнир Купа на големия шлем в Мюнхен, този път срещу Горан Иванишевич - 3:0 (6–3, 6–4, 6–4). Това е 49-тата и последна титла в кариерата на Бекер. Преди това играе финал във Франкфурт, но губи от Пийт Сампрас с 2:3 (6-3 6-7(5) 6-7(4) 7-6(11) 4-6)(Репортаж от мача). На следващата година отпада на четвъртфинал на Уимбълдън, след което обявява край на кариерата си. Все пак продължава да играе на Уимбълдън до 1999 година. Обявил окончателното си оттегляне от тениса се пуска на турнира за двойки на Куинс Къп заедно с Пийт Сампрас, но двамата отпадат след загуба от Бен Елут и Майкъл Хил още в първи кръг[11]. На Уимбълдън започва срещу играещия с уайлдкард англичанин Милс Маклагън, губи първите 2 сета, но след това прави поредния си и за съжаление последен обрат до 3:2 сета. Във втория кръг надделява над сънародника си Николас Кифер,а в 3-ти кръг побеждава бъдещия шампион Лейтън Хюит, за да стигне до мач с Патрик Рафтър, в който сили за повече от почетна загуба няма.

На същия турнир край на кариерата си слага и другата голяма звезда на немския тенис - Щефи Граф. В края на годината се провежда последното издание на турнира във Франкфурт, след което е преименуван и преместен. Златната ера в немския тенис приключва...

В кариерата си Борис Бекер печели 49 титли на сингъл и 15 на двойки. Общо 6 турнира от големия шлем, 3 пъти турнира мастърс и веднъж Купата на големия шлем. Печели рекордните за времето си 4 титли от Куинс къп и 4 от турнира провеждащ се първо в Стокхолм, а след това в Щутгарт. Изгражда си името на симпатичен и борбен тенисист. През периода 1985-1996 всяка година печели поне един турнир от Големия шлем или сериите мастърс. За 16-те години като професионалист 11 от тях е прекарал в топ 10. Печели общо в 14 различни държави: Австралия, Австрия, Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Холандия, Катар, Швеция, Швейцария, Англия, САЩ. С отбора на Германия печели 2 пъти световното отборно първенство: през 1989 2:1 над Аржентина и 1998 3:0 над Чехия. Записва записва 54 победи и 12 загуби за отбора на Германия за Купа Дейвис. Също така печели Хопман къп през 1995 заедно с Анке Хубер[12].

През 2003 година е приет в Международната тенис зала на славата преди големия си съперник Едберг, отказал се 3 години преди него.[13]

Стил на игра[редактиране | edit source]

Играта на Бекер е изградена главно на мощния и точно пласиран сервис откъдето идва и единия му прякор - Бум-Бум Бекер. Неговият тежък форхенд и мощен ретур също имат голямо влияние върху играта му. Бекер практикува модерната за времето си тактика сервис-воле, като по този начин надделява над съперниците, които играят добре от основната линия.

Най-голямо впечатление обаче правят неговите плонжове - ефективни и атрактивни. Започва да ги изпълнява на Уимбълдън, а след това и на другите настилки, макар и с риск от нараняване. Често е канен на демонстративни мачове с чисто комерсиална цел.

Макар да е много известен и обичан той прекарва по-голямата част от кариерата си като номер 2 зад Иван Лендъл и Стефан Едберг. Лидер в ранглистата е едва 12 седмици през 1991.

Бекер като млад често има много емоционални изблици и реакции на корта. При слаба игра се укорява или удря ракетата си в корта, но за разлика от Джон Макенроу не излива яростта върху противника си

Играта на Бекер е описана по много интересни начини, като:

  • Becker Blocker - мощния му ретур
  • Becker Hecht - летящия му плонж
  • Becker Shuffle - специфичния му "танц" с който изразява радостта си от някои важни точки.
  • Becker Säge - погледа му със стиснат юмрук след спечелен важен мач

Борис Бекер играе успешно на трева, хард и турнири в зала, но няма сериозни успехи на клей, макар че първата му титла на двойки е именно на такава настилка. През 1994 губи от Пийт Сампрас в Рим, а 1995 има 2 мачбола срещу Томас Мустер в Монте Карло, но отново губи. Също така стига до 3 полуфинала на Ролан Гарос и на Мастърса в Хамбург, където е отстранен от сънародника си Михаел Щих. Именно със него печели титла на двойки в Монако през 1992, а след това и злато на двойки на олимпиадата в Барселона през 1992, които остават и единствените му значими титли на клей.

Бекер играе през по-голямата част от своята кариера с ракети на немската фирма Puma. След като производството на любимия му модел ракети е спрян, той купува лиценза и модела продължава да се произвежда от Американската фирма Estusa.

Сега той има свой собствен модел ракети и спортна екипировка.

Личен живот[редактиране | edit source]

На 13-ти декември 1993, Бекер се жени за актрисата и дизайнер Барбара Фелтус, дъщеря на Африкански войник, който след това става добре познат фотограф и майка германка. Месец по-късно на 18 януари 1994 се ражда техния син Ноа, кръстен на добрия приятел на Бекер Яник Ноа. Второто им дете Елиас е родено на 4 септември 1999. Преди сватбата си те шокират немците публикувайки свои голи снимки правени от бащата на Барбара в известно немско списание. Бекер обявява раздялата си с Барбара през декември 1999, казвайки, че просто иска малко свободно време. Въпреки това седмица по-късно Барбара отлита за Маями заедно с Ноа и Елиас и подава бракоразводно дело в окръжния съд в Маями, позовавайки се на споразумение, при което всеки от тримата има право да получи по 2.5 млн долара. През януари 2001 делото се излъчва на живо в Германия и Бекер е осъден да плати 14 млн на Барбара, която взима и попечителството над Ноа и Елиас.

През Февруари 2001 Бекер признава бащинството на дъщерята на Ангела Ермакова - Ана. Детето е резултат на кратка забежка в тоалетна на ресторант в Лондон през 1999 г. В началото Бекер отрича, но след ДНК теста признава.[14].

През 2002 година Бекер е осъден за укриване на данъци, когато признава, че живее в Германия през периода 1991-93, а претендира за пребиваване в Монте Карло. Осъден е на две години условна присъда и наложена глоба от 500 000 щатски долара. [15].

Освен това Бекер помага чрез различни фондации на болни и нуждаещи се деца. След отказването си става лице и представител на Мерцедес за Източна Европа и за Северна Германия. Фен е на футболните клубове „Байерн“, Мюнхен и „Челси“, Лондон. Живее в швейцарския град Швиц. През 2000 година Бекер става съсобственик на фирмата Völkl, която се занимава с производството на тенис ракети и спортна екипировка.

През октомври 2006 Бекер подписва двугодишен договор с Водафон, където той трябва да отговаря на избрани текстови съобщения от фенове. Условията са да отговаря на около 300 съобщения на година. Целта е да се отговаря на въпроси и мнения около ATP тур.

През ноември 2007, Бекер се включва в отбора на звездите във най-големия сайт за онлайн покер pockerstars.net. С това Бекер гарантира участие в някои от големите европейски турнири по покер [16].

През 2008 Бекер предлага брак на 24 годишната Александра Майер-Уолдън, дъщеря на бившия му мениджър - Аксел Майер-Уолдън.[17], но октомври същата година те се разделят [18].

Титли от големия шлем[редактиране | edit source]

Победи (6)[редактиране | edit source]

Година Първенство Съперник Резултат
1985 Уимбълдън 1928 Кевин Кърен 6–3, 6–7, 7–6, 6–4
1986 Уимбълдън (2) Flag of Czechoslovakia.svg Иван Лендъл 6–4, 6–3, 7–5
1989 Уимбълдън (3) Flag of Sweden.svg Стефан Едберг 6–0, 7–6, 6–4
1989 ЮС Оупън Flag of Czechoslovakia.svg Иван Лендъл 7–6, 1–6, 6–3, 7–6
1991 Аустрелиън Оупън Flag of Czechoslovakia.svg Иван Лендъл 1–6, 6–4, 6–4, 6–4
1996 Аустрелиън Оупън (2) Flag of the United States.svg Майкъл Ченг 6–2, 6–4, 2–6, 6–2

Загуби (4)[редактиране | edit source]

Година Първенство Съперник Резултат
1988 Уимбълдън Flag of Sweden.svg Стефан Едберг 4–6, 7–6, 6–4, 6–2
1990 Уимбълдън Flag of Sweden.svg Стефан Едберг 6–2, 6–2, 3–6, 3–6, 6–4
1991 Уимбълдън Flag of Germany.svg Михаел Щих 6–4, 7–6, 6–4
1995 Уимбълдън Flag of the United States.svg Пийт Сампрас 6–7, 6–2, 6–4, 6–2

Участия в турнирите[редактиране | edit source]

Турнир 1984 1985 1986 1987 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 купи/сезони Победи/Загуби
Турнир от големия шлем
Аустрелиън Оупън ЧФ НС A ЧФ Ф A Ф A A 2 / 11 29-9
Ролан Гарос A ЧФ ПФ ПФ ПФ A A A A A A 0 / 9 26-9
Уимбълдън Ф Ф Ф Ф Ф Ф ЧФ ПФ ПФ Ф ЧФ A 3 / 15 71-12
ЮС Оупън A ПФ Ф ПФ ПФ A A A A 1 / 11 37-10
Отношение победи 0 / 2 1 / 4 1 / 3 0 / 4 0 / 3 2 / 4 0 / 4 1 / 4 0 / 3 0 / 4 0 / 2 0 / 4 1 / 2 0 / 2 0 / 0 0 / 1 6 / 46 N/A
Победи-Загуби 6–2 11-3 16-2 11-4 10-3 22-2 15-4 20-3 9–3 9–4 5–2 13-4 9–1 4–2 0–0 3–1 N/A 163-40
Year-End Championship (сега Мастърс къп)
Мастърс къп A Ф Ф ГР П Ф ПФ ГР П A Ф П Ф A A A 3 / 11 36-13
АТП мастърс серии
Индиън Уелс A A A П П ПФ A A A A ПФ A A A 2/6 17-4
Маями A A A A A A A 0/8 9–7
Монте Карло A A Ф ЧФ Ф A Ф ЧФ 0/12 21-12
Рим A ПФ ЧФ A A A A A Ф A A A A 0/6 15-6
Хамбург A A ПФ ПФ Ф A ПФ A 0/12 16-12
Торонто/Монтреал A A П ПФ A A A A A A A A A A A 1/3 9–2
Синсинати A П A Ф A ПФ A ПФ A A A A A A 1/6 19-5
Стокхолм A A A A П П П ЧФ П П A 5/11 33-6
Париж A A П A A П Ф П ЧФ ЧФ Ф A 2/11 29-7

П - Спечелен турнир
Ф - Загубен финал
ПФ - Полуфинал
ЧФ - Четвърфинал
1К - 4К 1-4 кръг
ГР - Отпадане в групите
НС = Турнира не се е състоял.
A = Не е участвал на турнира.

В ранглистата на ATP[редактиране | edit source]

Година 1984 1985 1986 1987 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999
Сингъл 66 6 2 5 4 2 2 3 5 11 3 4 6 62 69 132
Двойки 67 35 13 16 26 39 28 90 80 84 153 84 227 463 208 179

Баланс срещу съперници[редактиране | edit source]

Съперник Резултат Статистика
Стефан Едберг 25:10 линк
Иван Лендъл 10:11 линк
Пийт Сампрас 7:12 линк
Матс Виландер 7:3 линк
Андре Агаси 4:10 линк
Майкъл Ченг 5:1 линк
Михаел Щих 8:4 линк

Рекорди[редактиране | edit source]

В турнирите от големия шлем:

  • 163 победи
  • 7 обрата от 0:2 до 3:2 , като в 3 от случаите след това е ставал шампион
  • 30 победи след загубен първи сет
  • 23 спечелени сета с 6:0

Отличия[редактиране | edit source]

  • Спортист на годината в Германия: 1985, 1986, 1989, 1990[19]
  • Бамби: 1985[20]
  • Немска телевизионна награда: 1999, заедно със Щефи Граф[21]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) ATPtennis.com Players Profiles, посетен на 11.07.2008
  2. ((en)) ATPtennis.com Oficial tournament draw, посетен на 11.07.2008
  3. ((bg)) Джон Макенроу за Бекер, посетен на 11.07.2008
  4. ((en)) ATPtennis.com Oficial tournament draw, посетен на 11.07.2008
  5. ((en)) World Group, Relegation Play-offs 1987 , посетен на 11.07.2008
  6. ((en)) Queens cup 1988 draw, посетен на 11.07.2008
  7. ((en)) Davis cup Final, посетен на 11.07.2008
  8. ((en)) Wimbledon 1989 Draw, посетен на 11.07.2008
  9. ((en)) Davis cup 1989, посетен на 11.07.2008
  10. ((en)) Queens cup 1996 Draw, посетен на 11.07.2008
  11. ((en)) Queens Cup 1999 Draw, посетен на 11.07.2008
  12. ((en)) Hopman cup results, посетен на 11.07.2008
  13. ((en)) Stefan Edberg - snubbed by the Tennis Hall of Fame, посетен на 11.07.2008
  14. ((en)) Tennis Legend Boris Becker Battles for Custody of Daughter, посетен на 12.07.2008
  15. ((en)) TBecker avoids jail for tax evasion, посетен на 12.07.2008
  16. ((en)) Advantage poker: Boris Becker joins PokerStars team, посетен на 11.07.2008
  17. ((bg)) Борис Бекер се жени за бившата на Хаас, посетен на 26.08.2008
  18. ((bg)) Бекер сгоден за три месеца, посетен на 05.11.2008
  19. ((de)) Sportler des Jahres (Deutschland), посетен на 11.07.2008
  20. ((de)) Bambi (Auszeichnung), посетен на 11.07.2008
  21. ((de)) Deutscher Fernsehpreis, посетен на 11.07.2008

Външни препратки[редактиране | edit source]