Борис Бунев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Бунев
български революционер
Борис Бунев 
Роден: ?
Тетово, Османска империя
Починал: ?
?

Борис Николов Бунев, известен и с псевдонима Боров, е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Борис Бунев с жена си, 1929 година. Картичката е надписана от него за М. Милев. Източник: ДА „Архиви“

Борис Бунев e роден в сравнително заможно семейство от Тетово. Син е на българския революционер Никола Бунев, а сестра му е терористката на ВМРО Мара Бунева, която постъпва в редиците на революционната организация благодарение на него[1].

Борис Бунев учи в българската търговска гимназия в Солун. След Междусъюзническата война заминава за София. Там завършва Военната академия и става кавалерист в конния полк на царската гвардия. По-късно участва и в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. Тя се омъжва за един от най-добрите приятели на брат си — кавалерийския офицер Иван Хранков, като запазва бащината си фамилия.

Борис Бунев напуска армията скоро след края на войната и постъпва в редиците на ВМРО, като става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи.[2] Заселва се в Петрич по настояване на революционния комитет. Бунев е протоколчик на VI конгрес на ВМРО през февруари 1925 година в Сърбиново, на който Иван Михайлов е избран за председател на Централния комитет. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година Бунев е един от главните организатори на защитата на Петричко от гръцките нашественици.

След смъртта на сестра си Мара, той участва активно във всички акции на организацията. Става много близък с лидера на ВМРО — Иван Михайлов, който в знак на благодарност в името на сестра му му става кум. Известно време Борис Бунев живее в Скопие.[3] През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.

През 1934 година е осъден като член на ВМРО след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Излежава присъдата си в Софийския централен затвор, от където е освободен през 1939 г. с обща амнистия.

След налагането на комунистическата власт, Борис Бунев е арестуван на 10 септември 1944 г. Затворен е в концентрационния лагер на остров Белене, откъдето е пуснат на свобода през 1953 г. с групи оцелели политически затворници след смъртта на Сталин.[4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.31-33
  2. ((bg)) Мара Бунева, посетен на 09.03.2007 г.
  3. ((mk)) ВМРО - Силата на българския дух, посетен на 09.03.2007 г.
  4. ((bg)) Борис и Милко Буневи – кръвта не става вода, посетен на 09.03.2007 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.