Борис Волинов
| Борис Волинов | |
| Съветски космонавт | |
|---|---|
| Националност | руснак |
| Роден | 18 декември 1934 Иркутск, РСФСР, СССР |
| Друга професия | летец |
| Звание | полковник |
| Престой в космоса | 52 денонощия 7 часа 17 мин 47 сек |
| Селекция | Група ЦПК/ВВС-1 (1960) |
| Мисии | Союз 5, Союз 21 |
| Емблема на мисията | |
| Пенсиониране | 30 май, 1990 |
Бори́с Валенти́нович Воли́нов (род. 18 декември 1934, Иркутск) е летец-космонавт на СССР, два пъти Герой на Съветския съюз.
Съдържание |
Кратка биография[редактиране]
Роден в Иркутск. През 1952 г. завършва средно училище. През 1953 г. е във военна авиационна школа, а след това, през 1956 г. е в Сталинградското (днес Волгоградско) военно авиационно училище за летци. След завършване на училището служи в авиационните части на Московския окръг по ПВО (летец, старши летец), летял на самолет МиГ-17. През март 1960 г. е зачислен в отряда на космонавтите (Група ВВС № 1). От 1970 г. е командир на отряда на слушателите-космонавти. През 1976 г. е назначен за заместник-командир на отряда на космонавтите, старши инструктор-космонавт (от 1982 г. — инструктор-космонавт-изпитател). От 1983 г. до 1990 г. е командир на отряда на космонавтите.През май 1990 г. е уволен в запаса по възраст и е отчислен от отряда на космонавтите. Така той установил абсолютен световен рекорд — 30 години служба в отряда на космонавтите. Той и неговата съпруга Тамара Фьодоровна досега живеят в Звездното градче (съседи на една площадка са с вдовицата на Юрий Гагарин — Валентина)[1].
Космически полети[редактиране]
Б. Волинов е в отряда на космонавтите от март 1960 г. Преминава пълния курс на подготовка за полети с кораби тип «Восток». От ноември 1961 до август 1962 г. преминава подготовка по програмата на груповия полет с корабите «Восток-3» и «Восток-4».
През юни 1963 г. Б. Волинов е дубльор на Валери Биковски по време на полета на кораба «Восток 5».
През 1964 г. преминава тренировка за полета на космическия кораб «Восход» заедно с Борис Егоров.
През 1965 г. преминава тренировка като командир на екипажа на космическия кораб «Восход-3», но през май 1966 г. полетът е отменен.
От септември 1966 до 1967 г. преминава теоретическа подготовка по програмата за облет на Луната с космическия кораб «Л-1».
На 15 януари 1969 г. Б. Волинов извършва полет с космическия кораб «Союз 5». По време на полета за първи път е осъществено скачване с другия космически кораб «Союз 4». Двамата космонавти, Евгений Хрунов и Алексей Елисеев, излизат в открития космос и преминават в кораба «Союз 4» под управлението на космонавта Владимир Шаталов. Корабите «Союз-4» и «Союз-5» се намират в скачено състояние 4 часа 35 минути. На 18 януари 1969 г. Б. Волинов се завръща на Земята с кораба «Союз-5». По време на спуска не се отделя приборния отсека от спускаемия апарат на кораба. По тази причина спускът е балистически, с претоварване около 10 g, а не е управляем, когато претоварването е около три пъти по-малко. Корабът при спирането започва да се върти, и е имало риск за отварянето на парашута, което би могло да доведе до падане на спускаемия апарат с голяма скорост и неизбежна гибел на космонавта. За щастие това не става и при приземяването Волинов не получава сериезни травми.
След това за известно време е отстранен от полети. Но от 1974 отново е включван в съставите на дублиращи екипажи.
На 6 юли 1976 г. Борис Волинов извършва своя втори космически полет с кораба «Союз 21» заедно с Виталий Жолобов. На следващия ден се скачват с орбиталната станция «Салют-5». Това е първата експедиция на орбиталната станция «Салют-5». Полетът продължава 49 денонощия и е прекратен във връзка с лошото здравословно състояние на В. Жолобов. На 24 август 1976 г. космонавтите се връщат на Земята.
| Полети и стартове, в които участва Борис Волинов | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
|
|
|
|
|
|
|
|
| 1 |
|
|
|
|
|
|
| 2 |
|
|
|
|
|
|
| Обща продължителност на престоя в космоса — 52 денонощия 7 часа 17 минути и 47 секунди. | ||||||
Награди[редактиране]
- Два пъти Герой на Съветския съюз (1969, 1976)
- Орден «За заслуги пред Отечеството» - IV степен (2 март 2000) — за големи заслуги пред държавата в развитието на съветската пилотирана космонавтика[2]
- Два ордена "Ленин" (1969, 1976)
- Орден "Червена звезда" (1961)
- Орден «За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР» - III степен (1990)
- Медал «За отличие в охраната на държавната граница» (1977) — за изпълнение програмата на полета на орбиталната станция «Салют-5»)
- Десет юбилейни медала
- Орден "Държавно знаме на УНР" (ВНР, 1973)
- Медал «25 години народна власт» (НРБ, 1969)
- Медал «За укрепване братството по оръжие» (НРБ)
- Медал «100-години от Освобождението от османско иго» (НРБ)
- Медал «Братство по оръжие» (ПНР)
- Медал от Куба
Семейство[редактиране]
- Женен, има син дъщеря.
Примечания[редактиране]
- ↑ «Российская газета», 11 януари 2010 г.
- ↑ Указ на Президента на Русия от 2 март 2000 г. № 457
Препратки[редактиране]
- http://www.astronaut.ru/crossroad/035.htm
- http://www.astronaut.ru/as_rusia/vvs/text/volinov.htm
- http://www.peoples.ru/military/cosmos/volynov/
- http://pressa.irk.ru/kopeika/2006/14/007001.html
- http://www.vestnik.com/issues/2000/0509/win/loktev.htm
- http://www.rg.ru/2010/01/11/volynov.html
- http://www.nvkz.com/index.php?option=com_content&task=view&id=559&Itemid=37