Борис Гуляшки
Борис Гуляшки | |
български журналист, поет и сценарист | |
Роден |
14 ноември 1945 г.
|
---|---|
Починал | 16 декември 2007 г.
|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | журналист, поет , сценарист |
Литература | |
Псевдоним | Гули |
Семейство | |
Баща | Ненчо Гуляшки |
Майка | Здравка Гуляшка |
Съпруга | Николина Гуляшка |
Деца | Сергей Гуляшки Филип Гуляшки |
Борис Ненчов Гуляшки – „Гули“ е български журналист, поет и сценарист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Борис Гуляшки е роден на 14 ноември 1945 г. в София. Завършва гимназия в София и право в Софийския държавен университет.
Първи поетични публикации прави във в. „Средношколско знаме“ и сп. „Родна реч“. Член е на литературния кръжок към къщата музей „Николай Лилиев“.
Работи като журналист – репортер и редактор във в. „Народна младеж“, редактор в сп. „Наша родина“, редактор в сп. „М“ и в сп. „Шок дайджест“, редактор в отдел „Култура“ на в. „Отечествен фронт“, редактор във в. „Наздраве“, в. „Новини+“ и в. „Ние, мъжете“.
Борис Гуляшки е сценарист на анимационни и документални филми. Автор е на поетични произведения.
Негови синове са Сергей Гуляшки и актьорът Филип Гуляшки.[1]
Отива си от този свят на 16 декември 2007 г. в София, след дълго боледуване.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Сборници с поезия
- „Изгорели букви“ (1982)
- „Оркестърът приключи“ (1989)
- „Зараснали илюзии“ (1996)
- „Пясъчен часовник“ (2001)
- „Животът ми…“ (2005)
- „Клинична пътека“ (2006)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Борис Гуляшки в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „Случка“ от Борис Гуляшки Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
- Албум в „Литературен свят“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Актьорът Филип Гуляшки пред Lupa.bg: Щастлив съм, че професията ми е хоби и начин на живот, интервю на Марина Чертова, Lupa.bg, 17 ноември 2021 г.
|