Борис Гуляшки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Гуляшки
български журналист, поет и сценарист
Роден
Починал

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилжурналист, поет , сценарист
Литература
ПсевдонимГули
Семейство
БащаНенчо Гуляшки
МайкаЗдравка Гуляшка
СъпругаНиколина Гуляшка
ДецаСергей Гуляшки
Филип Гуляшки

Борис Ненчов Гуляшки – „Гули“ е български журналист, поет и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Гуляшки е роден на 14 ноември 1945 г. в София. Завършва гимназия в София и право в Софийския държавен университет.

Първи поетични публикации прави във в. „Средношколско знаме“ и сп. „Родна реч“. Член е на литературния кръжок към къщата музей „Николай Лилиев“.

Работи като журналист – репортер и редактор във в. „Народна младеж“, редактор в сп. „Наша родина“, редактор в сп. „М“ и в сп. „Шок дайджест“, редактор в отдел „Култура“ на в. „Отечествен фронт“, редактор във в. „Наздраве“, в. „Новини+“ и в. „Ние, мъжете“.

Борис Гуляшки е сценарист на анимационни и документални филми. Автор е на поетични произведения.

Негови синове са Сергей Гуляшки и актьорът Филип Гуляшки.[1]

Отива си от този свят на 16 декември 2007 г. в София, след дълго боледуване.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с поезия
  • „Изгорели букви“ (1982)
  • „Оркестърът приключи“ (1989)
  • „Зараснали илюзии“ (1996)
  • „Пясъчен часовник“ (2001)
  • „Животът ми…“ (2005)
  • „Клинична пътека“ (2006)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]