Борис Зографов
Тази статия е за българския общественик. За българския резбар вижте Борис Зографов (резбар).
| Борис Зографов | |
| български журналист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1957 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Стефан Зографов |
| Съпруга | Анастасия Ганчева |
| Борис Зографов в Общомедия | |
Борис Стефанов Зографов е български журналист и общественик, деец на Македонската патриотична организация и първи редактор на вестник „Македонска трибуна“.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Борис Зографов е роден на 6 януари 1891 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и революционер Стефан А. Зографов и учителката Фания Зографова, дъщеря на революционера поп Георче Апостолов. Баща му е църковен служител в Пелагонийската епархия, а майка му учителка в Битоля и Прилеп. Завършва българското основно училище в Скопие, след което Битолската българска класическа гимназия (1910). В 1911 година постъпва като студент по сравнителна литература и славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година, още като студент, става доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на 4-та битолска дружина. Носител е на бронзов медал с корона.[2] По време на Първата световна война е подпоручик в българската армия. Деен член на основаната в 1916 година от Александър Балабанов Студентска дружба „Бяло море“, като за известно време е и неин председател. През 1918 година завършва славянска филология в Софийския университет. В периода 1918 – 1919 година е учител в Луковит, а в 1919 - 1920 година е учител в Първа мъжка гимназия в София.[3] Около 1923 година Борис Зографов е сътрудник художник на вестник „Зора“.[4] От 1921 до 1926 година работи в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи като редактор и аташе по френския печат. Пише във всекидневниците „Мир“, „Слово“, „Нови дни“, литературните издания „Развигор“, „Литературен глас“, „Литературен час“, списанията „Завети“, „Читалищен преглед“ и „Отец Паисий“, хумористичните издания „Българан“, „Нашенец“, „Щурец“. Член е на Съюза на българските журналисти, на Полско-българското дружество и на Комисията за борба с порнографската литература.[1]
На 24 (6) юни 1922 година след дълго приятелство се жени за Анастасия Ганчева-Зографова, известна преводачка от полски и английски език.[1]
Борис Зографов е препоръчан от Кръстьо Велянов на ЦК на МПО за главен редактор на вестник „Македонска трибуна“. Дотогава Зографов работи като редактор на „Устрем“ и в издателската къща на Министерство на външните работи на България. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]
Заминава от София в края на декември 1926 година и пристига в Индианаполис на 5 януари 1927 година. Оформя дизайна на изданието и списва уводната статия в първия брой на вестника от 10 февруари 1927 година. [6] Борис Зографов се противопоставя на намесата на МПО в братоубийствените и фракционистките битки във ВМРО и подава оставка като редактор на Деветия конгрес на МПО в Йънгстаун през 1930 година. През Втората световна война илюстрира детското списание „Блок - Мила“, редактирано от Яна Язова и Никола Балабанов. Работи като редактор и на списание „Седмичен преглед“.
Директор на Българската телеграфна агенция до 1947 година, когато се пенсионира.[1]
Умира на 23 февруари 1957 година в София.[7][8]
В Централния държавен архив се пазят негови снимки, спомени и статии – ф. 683К, 3 описа, 383 а.е.[9]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Бяло море: студентска дружба (съвместно с Анастасия Ганчева), (1920)
- Народностния принцип и македонския въпрос: Реферат, четен през 1924 г. пред членовете на Соф. макед. младежки сговор (1924)
- „Социалистическата и буржоазна нация и култура“
- „Черквата и богомолците“
- „Целите на македонската борба“
- „Хуриетски дни – разкази за истински случки“
- „Начало и развой на Дунавския въпрос“ (студия, 1946)
- Българите в Америка (2016)
Статии[редактиране | редактиране на кода]
- „Целта на македонската политическа организация в САЩ и Канада“
- „България и Великобритания“
- „Днешна България“
- „100 години българско изкуство“
- „Изкуство и публика“
- „Изложба на П. Урумов“
- „Сега само България“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 132, София, 21 април 1941 г.
- „Български училища в Америка. Издържат се изключително от нашата имиграция“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 90 и 91, София, 24 май 1937 г.
- „Македонци и българи“
Писма[редактиране | редактиране на кода]
- "Драги г. Атанасов (писмо до Константин Попатанасов)" - писмо на Борис Зографов до секретаря на ген. Александър Протогеров и бивш малешевски и радовишки войвода на ВМРО - Константин Попатанасов, в което обсъжда състоянието на борбата на македонските българи и необходимостта от създаването на независима Македония.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- История на „Македонска трибуна“ – биография на Борис Зографов Архив на оригинала от 2009-06-16 в Wayback Machine. ((en))
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Яне Найдов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Адамче Найдов (1816 – 1882) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Зографов (1855 – преди 1922) | Фания Зографова (1861 – 1924) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Драган Зографов (1884 – ?) | Александър Зографов | Виктория Поппандова | Борис Зографов (1891 – 1957) | Анастасия Ганчева (1894 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пенчева, Румяна. Анастасия и Борис Зографови - хроника на един живот // Изкуство и наука, 12 март 2021 г. Архивиран от оригинала на 2022-08-22. Посетен на 22 август 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
- ↑ ЦДА, личен фонд 683 Борис Зографов, опис.2, а.е.1, л. 1.
- ↑ Цвета Трифонова, „Данаил Крапчев и в. „Зора“. Незабравимото“
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Митев, Трендафил, „Трибуна на македонските българи в новия свят /80 години от създаването на в. “Македонска трибуна““, списание „Македонски преглед“, 2007, кн.2.
- ↑ ЦДА, ф. 689К, опис 2, а.е. 2, л.9
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 299.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 342.
| --- | → | Главен редактор на „Македонска трибуна“ (1927 – 1930) |
→ | Асен Аврамов |
|
- Български просветни дейци от Македония
- Дейци на Македонската патриотична организация
- Родени в Битоля
- Български общественици от Македония
- Членове на Македонския научен институт
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Български подпоручици
- Хора от Индиана
- Българи в САЩ
- Македоно-одрински опълченци
- Български военни дейци от Първата световна война
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Носители на орден „За заслуга“
- Български офицери от Македония
- Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия