Борис Елцин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борис Николаевич Елцин)
Направо към: навигация, търсене
Борис Елцин
Борис Елцин
Мандат
10 юли 1991 – 31 декември 1999
Премиер Егор Гайдар (временно)
Виктор Черномирдин
Сергей Кириенко
Виктор Черномирдин (временно)
Евгени Примаков
Сергей Степашин
Владимир Путин
Вицепрезидент Александър Руцкой (1991-1993)
Предшестван от длъжността е учредена
(той, като Председател на Върховния съвет на РСФСР)
Последван от Владимир Путин

Роден 1 февруари 1931
Бутка, Свердловска област, СССР
Починал 23 април 2007 (на 76 г.)
Москва, Русия
Съпруга Наина Елцина
Полит. партия: КПСС (преди 1990)
безпартиен (след 1990)
Религия Руско православие

Борис Николаевич Елцин (Бори́с Никола́евич Е́льцин Бори́с Никола́евич Е́льцин, [bɐˈɾʲis nʲɪkɐˈɫaɪvʲɪtɕ ˈjelʲtsɨn]) е първият президент на Руската федерация. Непосредствено след разпадането на СССР той заема ръководния пост на Руската федерация. Избран е за президент в два последователни мандата. По времето на СССР е президент на РСФСР. Умира на 76 години на 23 април 2007 година.

Съдържание

[редактиране] Детство и юношество

Борис Елцин (вторият отляво)

Роден е в село Бутка в Свердловска област в семейството на разкулачени селяни. През 1950 година постъпва в строителния факултет към Уралския политехнически университет в Свердловск. През 1955 година се дипломира като строителен инженер. През студентските си години Елцин се занимава сериозно с волейбол, участва в шампионата на страната.[1]

[редактиране] Професионална, партийна и политическа дейност

  • След завършване на образованието си усвоява различни строителни специалности, работи на различни обекти като майстор, началник на обект, главен инженер. През 1961 г. започнал членството си в КПСС. През 1963 година е назначен за главен инженер, а по–нататък е назначен като началник на Свердловския домостроителен кабинет.
  • През 1968 г. започва партийната си кариера в Свердловския комитет на КПСС, където заема поста управител на отдела по строителството. През 1975 г. е избран за секретар на Свердловския комитет на КППС, отговарящ за промишленото развитие на областта.
  • През 1976 г. по препоръки на Политбюро на ЦК на КПСС е избран за главен секретар на Свердловския комитет на КПСС. Заема тази длъжност до 1985 г. Осъществява проект за построяване на магистрала съединяваща Свердловската област със северните области, има значителен принос в настаняването в нови жилищни сгради на гражданите в затруднено жилищно положение.
  • В периода 19781989 е депутат на Върховния съвет на СССР.
  • През 1985 г. тогавашният държавен глава на СССР Михаил Горбачов го назначава за секретар на ЦК на КПСС по строителството.
  • През декември 1985 г. чрез препоръка на политбюро при ЦК на КПСС е назначен за главен секретар на Московския градски комитет на КПСС. Елцин става популярен благодарение на популистките си разходки в обществения транспорт, проверките на магазини и складове, както с допускането на относителна свобода на словото в града. Организира голям панаир в Москва. В средата на 80-те години открито да критикува ръководството на партията. През октомври 1987 г. има сериозен конфликт с ръководството на Политбюрото на ЦК на КПСС. Играе значителна роля по време на „перестройката“, смята се за един от нейните лидери. В същото време той рязко критикува политика Горбачов, както и съветското правителство. Което го прави излючително популярен сред народните маси.
  • През март 1989 г. е избран за народен депутат на СССР. От юни 1989 до декември 1990 г. е член на Върховния съвет на СССР. През март 1990 г. е избран за народен депутат на РСФСР от Свредловск. На 29 май 1990 г. е избран за председател на Върховния съвет на РСФСР. През юли 1990 година напуска КПСС.

[редактиране] Първи мандат

Файл:Церемония открытия памятника первому Президенту России Борису Ельцину.jpg
Церемония по откриване паметник на първия президент на Русия Б. Елцин
  • През 12 юни 1991 г. е избран за Президент на РСФСР като печели 45 552 041 гласа (57,30 процента). Негов опонент в изборите е Николай Руцкой. Елцин издига лозунг срещу привилегиите на номенклатурата и суверенитета на Русия от СССР от другите съюзни републики.
  • През 10 юли 1991 г. Борис Елцин полага клетва за вярност пред Русия и встъпва в длъжността Президент на РСФСР. С един от първите си укази като президент, Елцин ликвидира партийните организации в предприятията.
  • След разпадането на СССР Елцин започва либерална икономическа реформа. На 2 януари 1992 г. влиза в сила указ за либерализация на цените и валутната политика на Русия, което радикализира реформата. Цените и курса на валутата започват да се вдигат и през 1993 неколкократно страната е зялята от вълни на хиперинфлация. Русия влиза в икономическа криза.
  • На 1 август 1992 руския президент Борис Елцин посещава София.
  • На 14 октомври 1992 - руският президент Борис Елцин предава на Лех Валенса документи на КГБ за убийството на полски офицери в Катина през 1940 г.
  • Икономическата криза по времето на първия мандат на Елцин се подсилва от политическата криза. В някои райони след разпада на СССР се усилват сепаратистките настроения. Например в Чечения изобщо не се признава суверенитетът на Русия, а други региони започват да емитират собствена валута и отказват да плащат на Русия данъци.
  • На 25 април 1993 е проведен Общоруски референдум по няколко важни въпроса въпроса. Първият от тях е свързан с доверието към президента Елцин, а вторият — за одобрение на социално-икономическата политика. Третият въпрос е свързан с времетраенето на избиране на депутатите в Държавната дума (парламета). Референдумът подкрепя възгледите на Елцин по всичките три въпроса.
  • След този успех, президентът на Русия съсредоточава усилията си за изработката на нова конституция.
  • На 21 септември 1993, в телевизионно обращение, Елцин обявява указа си за разпускане на Държавната дума.
  • На 12 декември 1993 г. след референдум е приета новата конституция, която дава по-голяма власт на президента отколкото на правителството. Официално тя влиза в сила на 11 януари 1994 г.
  • През ноември 1994 г., със секретен указ номер 2137, Елцин взема решение за навлизането на руски войски в Чечения, което поставя началото на т.н. Чеченски конфликт.

[редактиране] Втори мандат

  • В началото на 1996 Русия е изправена пред избори. Елцин има сериозен опонент - лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов. Преди изборите рейтингът на популиста Зюганов расте стремително, като причината основно е тежестта на реформите и носталгията по бившия СССР. Успоредно с това рейтингът на Елцин достига най-ниските си точки. Това кара действащия президент да наеме американска PR агенция, която се справя блестящо със задачата си - Елцин посещава дискотеки и клубове, танцува, пее, което му възвръща народните симпатии. Не са маловажни и визитите в невралгични за Русия точки като Чечения и Далечния изток.
  • На първия тур на изборите на 16 юни 1996 г. Елцин получава 35,28% от гласовете, а неговите опоненти Генадий Зюганов и Александър Лебед - съответно 32,03% и 14,52%. На втория тур на изборите на 3 юли 1996 г. Елцин получава 52,82% от гласовете, а Зюганов - 40,31%.
  • Няколко дни след като Борис Елцин печели втория си мандат, лекарите му откриват сърдечно заболяване. Поради тежкото състояние на президента и предстоящата му сърдечна операция той трябва да назначи временно изпълняващ длъжността. За поста е посочен Виктор Черномирдин. През септември 1998 г. за министър-председател е назначен Евгений Примаков.
  • През следващата година Елцин обявява оставката на Примаковото правителство. Следват многобройни правителствени рокади. През 1999 година е утвърдена кандидатурата на Владимир Путин, който по това време е слабо известен. Поради усложнената ситуация в Чечения, по съвет на Путин, Елцин започва серии от контратерористични операции. Те стават причина за нарастването на популярността на Путин.
  • На 31 декември 1999 г. в 12 ч. Борис Николаевич Елцин подава оставката си от поста президент на Руската федерация. Временноназначеният на негово място Путин подписва указ, гарантиращ на Елцин, че той няма да бъде съдебно преследван.

[редактиране] След оставката

След оставката си Елцин заминава на почивка за о. Сардиния, където се възстановява след фрактура на бедрената кост. На 1 февруари 2006 г., по повод 75 годишнината му, Елцин е награден с църковния орден на Димитрий Донски, който се присъжда на ветерани от Втората световна война, но също и на хора, допринесли за „защитата на Отечеството“.

[редактиране] Интересни факти

  • По време на службата си в казармата Елцин бил ранен от граната, в резултат на което останал без два пръста на лявата си ръка;
  • Руски и световни медии често са коментирали проблемите на Елцин с алкохола, които понякога са били причина за дипломатически скандали и според лекуващите му лекари са довели до нуждата от операция на сърцето.
  • Интересен факт е, че на бившия президент на Русия Елцин е кръстена марка водка.
  • През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.

[редактиране] Бележки

Открийте още информация за Борис Елцин в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  1. Свердловский период (до 1985 года). // Фонд Ельцина. Посетен на 25 януари 2010.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици