Борис Елцин

Борис Елцин
1-ви Президент на Русия
Мандат 10 юли 1991 – 31 декември 1999
Премиер	Егор Гайдар (временно) Виктор Черномирдин Сергей Кириенко Виктор Черномирдин (временно) Евгени Примаков Сергей Степашин Владимир Путин
Вицепрезидент	Александър Руцкой (1991-1993)
Предшестван от	длъжността е учредена (той, като Председател на Върховния съвет на РСФСР)
Последван от	Владимир Путин
Роден	1 февруари 1931 Бутка, Свердловска област, СССР
Починал	23 април 2007 (на 76 г.) Москва, Русия
Съпруга	Наина Елцина
Полит. партия:	КПСС (преди 1990) безпартиен (след 1990)
Религия	Руско православие

Борис Николаевич Елцин ( Бори́с Никола́евич Е́льцин, [bɐˈɾʲis nʲɪkɐˈɫaɪvʲɪtɕ ˈjelʲtsɨn]) е първият президент на Руската федерация. Непосредствено след разпадането на СССР той заема ръководния пост на Руската федерация. Избран е за президент в два последователни мандата. По времето на СССР е президент на РСФСР. Умира на 76 години на 23 април 2007 година.

Детство и юношество

Борис Елцин (вторият отляво)

Роден е в село Бутка в Свердловска област в семейството на разкулачени селяни. През 1950 година постъпва в строителния факултет към Уралския политехнически университет в Свердловск. През 1955 година се дипломира като строителен инженер. През студентските си години Елцин се занимава сериозно с волейбол, участва в шампионата на страната.

Професионална, партийна и политическа дейност

• След завършване на образованието си усвоява различни строителни специалности, работи на различни обекти като майстор, началник на обект, главен инженер. През 1961 г. започнал членството си в КПСС. През 1963 година е назначен за главен инженер, а по–нататък е назначен като началник на Свердловския домостроителен кабинет.
• През 1968 г. започва партийната си кариера в Свердловския комитет на КПСС, където заема поста управител на отдела по строителството. През 1975 г. е избран за секретар на Свердловския комитет на КППС, отговарящ за промишленото развитие на областта.
• През 1976 г. по препоръки на Политбюро на ЦК на КПСС е избран за главен секретар на Свердловския комитет на КПСС. Заема тази длъжност до 1985 г. Осъществява проект за построяване на магистрала съединяваща Свердловската област със северните области, има значителен принос в настаняването в нови жилищни сгради на гражданите в затруднено жилищно положение.
• В периода 1978 – 1989 е депутат на Върховния съвет на СССР.
• През 1985 г. тогавашният държавен глава на СССР Михаил Горбачов го назначава за секретар на ЦК на КПСС по строителството.
• През декември 1985 г. чрез препоръка на политбюро при ЦК на КПСС е назначен за главен секретар на Московския градски комитет на КПСС. Елцин става популярен благодарение на популистките си разходки в обществения транспорт, проверките на магазини и складове, както с допускането на относителна свобода на словото в града. Организира голям панаир в Москва. В средата на 80-те години открито да критикува ръководството на партията. През октомври 1987 г. има сериозен конфликт с ръководството на Политбюрото на ЦК на КПСС. Играе значителна роля по време на „перестройката“, смята се за един от нейните лидери. В същото време той рязко критикува политика Горбачов, както и съветското правителство. Което го прави излючително популярен сред народните маси.
• През март 1989 г. е избран за народен депутат на СССР. От юни 1989 до декември 1990 г. е член на Върховния съвет на СССР. През март 1990 г. е избран за народен депутат на РСФСР от Свредловск. На 29 май 1990 г. е избран за председател на Върховния съвет на РСФСР. През юли 1990 година напуска КПСС.

Първи мандат

Файл:Церемония открытия памятника первому Президенту России Борису Ельцину.jpg

Церемония по откриване паметник на първия президент на Русия Б. Елцин

• През 12 юни 1991 г. е избран за Президент на РСФСР като печели 45 552 041 гласа (57,30 процента). Негов опонент в изборите е Николай Руцкой. Елцин издига лозунг срещу привилегиите на номенклатурата и суверенитета на Русия от СССР от другите съюзни републики.
• През 10 юли 1991 г. Борис Елцин полага клетва за вярност пред Русия и встъпва в длъжността Президент на РСФСР. С един от първите си укази като президент, Елцин ликвидира партийните организации в предприятията.
• След разпадането на СССР Елцин започва либерална икономическа реформа. На 2 януари 1992 г. влиза в сила указ за либерализация на цените и валутната политика на Русия, което радикализира реформата. Цените и курса на валутата започват да се вдигат и през 1993 неколкократно страната е зялята от вълни на хиперинфлация. Русия влиза в икономическа криза.
• На 1 август 1992 руския президент Борис Елцин посещава София.
• На 14 октомври 1992 - руският президент Борис Елцин предава на Лех Валенса документи на КГБ за убийството на полски офицери в Катина през 1940 г.
• Икономическата криза по времето на първия мандат на Елцин се подсилва от политическата криза. В някои райони след разпада на СССР се усилват сепаратистките настроения. Например в Чечения изобщо не се признава суверенитетът на Русия, а други региони започват да емитират собствена валута и отказват да плащат на Русия данъци.
• На 25 април 1993 е проведен Общоруски референдум по няколко важни въпроса въпроса. Първият от тях е свързан с доверието към президента Елцин, а вторият — за одобрение на социално-икономическата политика. Третият въпрос е свързан с времетраенето на избиране на депутатите в Държавната дума (парламета). Референдумът подкрепя възгледите на Елцин по всичките три въпроса.
• След този успех, президентът на Русия съсредоточава усилията си за изработката на нова конституция.
• На 21 септември 1993, в телевизионно обращение, Елцин обявява указа си за разпускане на Държавната дума.
• На 12 декември 1993 г. след референдум е приета новата конституция, която дава по-голяма власт на президента отколкото на правителството. Официално тя влиза в сила на 11 януари 1994 г.
• През ноември 1994 г., със секретен указ номер 2137, Елцин взема решение за навлизането на руски войски в Чечения, което поставя началото на т.н. Чеченски конфликт.

Втори мандат

• В началото на 1996 Русия е изправена пред избори. Елцин има сериозен опонент - лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов. Преди изборите рейтингът на популиста Зюганов расте стремително, като причината основно е тежестта на реформите и носталгията по бившия СССР. Успоредно с това рейтингът на Елцин достига най-ниските си точки. Това кара действащия президент да наеме американска PR агенция, която се справя блестящо със задачата си - Елцин посещава дискотеки и клубове, танцува, пее, което му възвръща народните симпатии. Не са маловажни и визитите в невралгични за Русия точки като Чечения и Далечния изток.
• На първия тур на изборите на 16 юни 1996 г. Елцин получава 35,28% от гласовете, а неговите опоненти Генадий Зюганов и Александър Лебед - съответно 32,03% и 14,52%. На втория тур на изборите на 3 юли 1996 г. Елцин получава 52,82% от гласовете, а Зюганов - 40,31%.
• Няколко дни след като Борис Елцин печели втория си мандат, лекарите му откриват сърдечно заболяване. Поради тежкото състояние на президента и предстоящата му сърдечна операция той трябва да назначи временно изпълняващ длъжността. За поста е посочен Виктор Черномирдин. През септември 1998 г. за министър-председател е назначен Евгений Примаков.
• През следващата година Елцин обявява оставката на Примаковото правителство. Следват многобройни правителствени рокади. През 1999 година е утвърдена кандидатурата на Владимир Путин, който по това време е слабо известен. Поради усложнената ситуация в Чечения, по съвет на Путин, Елцин започва серии от контратерористични операции. Те стават причина за нарастването на популярността на Путин.
• На 31 декември 1999 г. в 12 ч. Борис Николаевич Елцин подава оставката си от поста президент на Руската федерация. Временноназначеният на негово място Путин подписва указ, гарантиращ на Елцин, че той няма да бъде съдебно преследван.

След оставката

След оставката си Елцин заминава на почивка за о. Сардиния, където се възстановява след фрактура на бедрената кост. На 1 февруари 2006 г., по повод 75 годишнината му, Елцин е награден с църковния орден на Димитрий Донски, който се присъжда на ветерани от Втората световна война, но също и на хора, допринесли за „защитата на Отечеството“.

Интересни факти

• По време на службата си в казармата Елцин бил ранен от граната, в резултат на което останал без два пръста на лявата си ръка;
• Руски и световни медии често са коментирали проблемите на Елцин с алкохола, които понякога са били причина за дипломатически скандали и според лекуващите му лекари са довели до нуждата от операция на сърцето.
• Интересен факт е, че на бившия президент на Русия Елцин е кръстена марка водка.
• През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.