Борис Стателов

Борис Стателов
	Борис Стателов
български морски офицер
Роден	21 август 1886 г. Солун, Османска империя
Починал	22 октомври 1959 г. (73 г.) България
Учил в	Национален военен университет
Семейство
Баща	Константин Стателов
Майка	Елена Стателова

Борис Константинов Стателов е български морски офицер, капитан I ранг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стателов е роден на 21 август 1886 година в македонския град Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Баща му Константин Стателов е директор на Солунската българска гимназия, а майка му Елена Стателова е учителка в училището. През 1905 г. Борис Стателов завършва Военното училище в София, а след това през 1907 г. след като полага всички изпити в Офицерския курс при Флота получава квалификация на морски офицер. През 1911 година последователно завършва Минния офицерски клас и Допълнителния курс по радиотелеграфия на Минния офицерски клас в Кронщат, Русия. Стажува на крайцера „Рюрик“ на Руския императорски флот. Като резултат на комплексното обучение в България и Русия през 1920 г. с постановление на Министерския съвет №6 му се признава Висше специално военноморско образование, за което му се издава „Атестат“^[1].

След завръщането си в България служи в Дунавската флотилия. По време на Балканската война 1912 – 1913 Стателов организира противодесантното наблюдение в Шаркьой, поставянето на минни заграждения в Родостенския залив на Мраморно море. Ръководи подривната команда заделена от състава на Дунавската флотилия в Одринската операция, а по-късно става командир на импровизирания от капитан-лейтенант Евстати Винаров торпедоносец „Марица“, подготвен да атакува турския броненосец „Тургут рейс“ на 31 март 1913 г. Планираната атака не се провежда поради влязлото в сила примирие.

В периода 1914-15 година Борис Стателов е назначен за преподавател по дисциплините „Метереология и океанография" и „Електротехника и радиотелеграф" в Офицерския курс при Флота на Негово Величество.

По време на Първата световна война е командир на миноносеца „Храбри“, който заедно с „Шумни“ влиза в бойно съприкосновение с руска ескадра във Варненския залив на 14 октомври 1915 година.

В периода 18.8.-22.9.1916 година Стателов провежда учебни плавания на германските подводници UB-14 и U-33. В периода 18.8-30 октомври 1917 година е „амбаркуван“ на българската подводница №18, след службата на която получава квалификация на подводничар, а след войната и право да носи „Знак за подводно плаване“^[2].

По-късно Стателов е началник-щаб на Черноморската част на Флота на Негово Величество и официален български представител в Морската навигационна техническа комисия между съюзниците от Централните сили за Черно море и река Дунав (1918). През 1917 година е произведен в чин капитан-лейтенант. От 11 септември 1918 г. е назначен за командир на учебния крайцер „Надежда“, който се намира на ремонт в Севастопол. След потушаването на протеклия на кораба бунт, сдава длъжността на лейтенант Буков и се завръща в България. През 1919 година Борис Стателов е произведен в чин капитан II ранг.

След края на войната е интендант на Флота на Негово Величество и преподавател по дисциплината „Навигация и лоция“ в Учебната част, а от 1921 – командир на Дунавската търговско-полицейска служба. По-късно е командир на Крайбрежната жандармерийска дружина и на Морската полицейска служба, а от 1926 до 1932 година е началник на Морската учебна част. През 1926 година е произведен в чин капитан I ранг. От 1932 г. е началник на Морските учебни заведения, а от 1933 г. е командир на морска бригада.^[3]

През 1933 година преминава в запаса. Известно време е комендант (по съвременната терминология – капитан) на търговския кораб „Сердика“. След Деветосептемврийския преврат е заподозрян във връзки с британското разузнаване. Интерниран е в село Слатина, Ловешко. Умира в 1959 година.

На капитан I ранг Борис Стателов е признат значителния принос като преподавател във ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, за което през 2006 г. той е удостоен със стела на Алеята на преподавателя на Училището.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

подпоручик – 2 август 1905
поручик – 15 октомври 1908
капитан (лейтенант) – 15 октомври 1912
майор (капитан-лейтенант) – 16 март 1917
подполковник (капитан II ранг) – 2 ноември 1919
полковник (капитан I ранг) – 6 май 1926

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

„Типове мореходни изчисления“ (1924);
„Мореходна астрономия“ (1938);
„Международно право“ (1927);
„Лекции по военноморска география“ (1928);
„Правилник за разрушителната служба във Флота“ (1933);
„Съвременно състояние и тактика на минното дело“ – статия в „Морски преглед“ (1930).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Константин Стателов
(1864 – 1923)

Елена Стаматова
(1862 – 1925)

Александър Стателов
(1883 – ?)

Олга Абаджиева

Борис Стателов
(1886 – 1959)

Евгения Генова

Константин Стателов

Тони Стателов

Розмари Стателова
(р. 1941)

Борис Стателов
(р. 1942)

Тони Стателов
(р. 1950)

Тони Стателов
(р. 1976)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Кожухаров, А.Н. За началото на висшето военноморско образование в България. // Военноисторически сборник, кн. 2-3, 2009, с. 14-23.
↑ Кожухаров, А.Н. Българските офицери-подводничари през Първата световна война. // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2009, Том VII, с. 110-120.
↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 248.

[1] Кожухаров, А.Н. За началото на висшето военноморско образование в България. // Военноисторически сборник, кн. 2-3, 2009, с. 14-23.

[2] Кожухаров, А.Н. Българските офицери-подводничари през Първата световна война. // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2009, Том VII, с. 110-120.

[3] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 248.

[1]

[2]

[3]