Борис Тиков
| Борис Тиков | |
| български революционер | |
 Борис Тиков в средата | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 декември 1972 г.
|
| Борис Тиков в Общомедия | |
Борис Тиков с псевдоним Калоян[1] и Малешевски[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тиков е роден в Кюстендил в 1898 година. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил и става учител. След това завършва Школата за запасни офицери в София и по време на Първата световна война е взводен командир в 13-и пехотен рилски полк.
През 1919 година се прибира в Кюстендил, основен пункт на възстановената от Тодор Александров ВМРО.[3] През 1920 година Тиков става член на ВМРО и от 1922 година е четник в четата на Тодор Александров, действаща в Царевоселско и Кочанско. За известно време е секретар на четата, а през 1923 година е войвода в Царевоселско.
През 1924 година Тиков е заместник-началник на градската милиция на ВМРО в Горна Джумая и взема дейно участие в акцията на 12 септември 1924 година, когато в Горна Джумая са наказани виновниците за убийството на Тодор Александров.[4] През 1925 година Тиков е определен за войвода в Малешевско, а по-късно действа като войвода в Царевоселско. Тиков получава от Иван Михайлов задачата да открие и ликвидира ренегата Илия Пандурски, който с въоръжена и заплащана от властите чета тормози проявените българи в Малешевско. Тиков влиза с чета от 7 души в Малешевско. Залавя и избесва някои от ятаците на Пандурски по селата и води две престрелки със сръбската полиция, от които четата му се измъква без загуби, а Пандурски е застрелян от внедрен в бандата му младеж – Христо Вангелов Стоев (Ристо Дерижабо) от село Никудин. Наказанието на Пандурски, както и дейността на Борис Тиков и неговата чета, повдига духа на населението в Малешевско.
На 7 юли 1925 година четата на Тиков води ново сражение със сръбската потеря в местността Бабини колиби, в което загиват четирима сърби. През лятото на 1926 година четата на Тиков води сражение в местността Материца, Малешевско, а на 23 юли 1927 година – в село Костин дол, Царевоселско.
В 1929 година Тиков се оттегля от революционна дейност и отново постъпва на служба в армията командир на 8-а трудова дружина в Стара Загора[5]. На този пост се задържа до 1946 година, когато става бригадир във Водоканалпроект - Стара Загора.[6]
Борис Тиков умира на 11 декември 1972 година в град Стара Загора.[7][8][9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 318.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 185 - 186, 199.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 166.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 36.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
- ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 463-464.
