Борис Христов (писател)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
За оперния певец вижте Борис Христов.
Борис Христов
български поет, белетрист и сценарист
Роден
14 август 1945 г. (78 г.)
Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Работилписател, сценарист
Литература
Период1975 –
Жанровестихотворение, повест, сценарий
Известни творби„Вечерен тромпет“ (1977)
„Честен кръст“ (1982)
НаградиГолямата награда на Софийския университет за литература (2000)
„Никола Фурнаджиев“ (2009)
„Орфеев венец“ (2009)
Голямата награда на портал „Култура“ за цялостно творчество (2013)[1][2]
„Богдан Богданов“ (2017)[3]
Вазова награда за литература (2020)[4]
Семейство
Уебсайт

Борис Кирилов Христов е български поет, белетрист и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1970). Работи като учител в Перник (1971 – 1972), като журналист и редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1973 – 1981).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982)[5], на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“, художник Яна Левиева (1987), „Думи върху други думи“, художник Анри Кулев (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), „Камък и слово“ (2015), на „Спомени за хора, камъни и риби“ „Стълп от прах. Избрано“ (2015), [6] „Салонът на природата“, художник Милко Божков (2020).

Съставител на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997), на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи сборник „Веда Словена“ (1997), както и на „Антология: Сборник за народни умотворения“ (2020) и Антология „Иван Вазов, Лирика“ (2020)

Антология "П.К. Яворов, Лирика", 2023

Негови творби се изучават в часовете по литература на 12. клас в българските училища.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975
  • Вечерен тромпет. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1977. (Второ издание: 1979)[8]
  • Честен кръст. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1982[9]
  • Бащата на яйцето. Роман. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1987[10]
  • Сляпото куче. Долината на обувките. Повести. Варна: Г. Бакалов, 1990[11]
  • Думи и графити (1991; 2002),
  • Крилете на вестителя (1991),
  • Смъртни петна (1991),
  • Думи върху други думи (1992),
  • Вечерен тромпет. Честен кръст (2000),
  • Поезия (2004)
  • Христов, Борис. Каменна книга (Хеликон, 2006)
  • Спомени за хора, камъни и риби (ИК Рива, 2013)
  • Книга на мълчанието (ИК Рива, 2014)
  • Стълп от прах (ИК Рива, 2015)[6]
  • Камък и слово (ИК Рива, 2015)
  • Салонът на природата (Методиеви книги, 2020)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Книги
  • Иван Станков, Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов. Велико Търново: Слово, 1996
  • Борис Христов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съст. Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2013
  • Иван Станков, Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов. Велико Търново: Фабер, 2016
  • Ангел Дюлгеров, Думи от дългия път. Онтология на болката в поезията на Борис Христов. Варна: Онгъл, 2019
  • Едвин Сугарев, Вик в тишината. Поезията на Борис Христов, София: Рива, 2023
Дипломни работи
  • Бакалов, Н., Присъствието на Борис Христов в съвременната българска поезия, В. Търново, 1984.
  • Харалампиева, И., Поезията и прозата на Борис Христов (Единство на художествения свят), В. Търново, 1991.
  • Васевски, Ив., Художествена реализация на мита в стихосбирката „Честен кръст“ на Борис Христов, В. Търново, 1991.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов е автор на сценарии за игрални, документални и анимационни филми, между които:

  • 1982 – Смъртта на заека (игрален)
  • 1983 – Сънувам музика (документален)[12]
  • 1991 – Бащата на яйцето (игрален)[13]
  • „Лабиринти“ (документален)
  • „Свирачи“ (документален)
  • „Корабът“ (анимационен)
  • „Всичко ми говори“ (документален)
  • 1996 – Дудуна (документален)
  • 2001 – Зелената къща (документален)
  • „Името на моя вятър“ (документален)
  • 2005 – Душевно (документален)
  • 2012 – Загадката „Веда Словена“ (документален)
  • 2014 – Книга на мълчанието (документален)

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

В края на март 2012 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Будители и сънуватели (На 1 ноември, Деня на народните будители, Портал „Култура“ връчи първите си годишни награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката през 2013 г.), Портал за култура, изкуство и общество, 4 ноември 2014.
  2. ↑ Първи награди на портал „Култура“, БНТ, 4 ноември 2014.
  3. ↑ „На церемония в Аулата на НБУ, на 2 ноември 2017 г., рожденият ден на професор Богдан Богданов беше връчена първата Награда за хуманитаристика на поета Борис Христов“, сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
  4. ↑ Борис Христов е носител на Вазовата награда за литература за 2020-а година, karlovopress.com, 3 юли 2020.
  5. ↑ Мария Димитрова, Борис Христов – поетът, който просто те превзема, BulgarkaMagazine.com, 13 октомври 2018.
  6. ↑ а б Борис Христов, Стълп от прах, Портал за култура, изкуство и общество, 7 май 2015.
  7. ↑ Цветелина Стефанова, Виктор Пасков и Борис Христов в учебника по литература за XII клас, 24chasa.bg, 20 април 2018.
  8. ↑ Рецензии: Божидар Кунчев, „Искам да капна от моите сълзи...“, Народна младеж, № 202, 26 август 1977; Минко Бенчев, Общуване с поезията, С., 1977, с. 196 – 199; Здравко Недков, „Оригинално и свежо присъствие“, Пулс, № 18, 30 август 1977; Георги Мицков, „Дано да чуете и вие“, Димитровско знаме (Перник), № 74, 16 септември 1977; Иван Радев, „Стихът – вик и болка“, Борба (В. Търново), № 104, 1 септември 1977; Светлозар Игов, „Вечерен тромпет“, Литературен фронт, № 39, 29 септември 1977; Румяна Арнаудова, „Ярко самобитно дарование“, Пламък, 1977, № 12; Константин Еленков, „Един поет ни търси“, Септември, 1978, № 3; Румяна Узунова, „През лятото по пладне“, Тракия, 1978, № 1; Петър Велчев, „Как ще живея с тоя скитник – сърцето“. Поетическото творчество на Б. Христов“, Септември, 1979, № 4; Божидар Кунчев, „Едно младо дарование“, Родна реч, 1979, № 9; Иван Радев, „Размисли за поезията на младите“, С белега на времето, С., 1980; Божидар Кунчев, „Човекът в ъгъла...“ Един бял лист, едно перо, Литературно-критични очерци, С., 1981.
  9. ↑ Рецензии: Константин Еленков, „Какво ни казва поетът?...“ Пулс, № 36, 7 септември 1982; Пенчо Данчев, „Не, не са спомен ярките поети“, Пулс, № 10, 2 март 1982, Здравко Чолаков, „За поезия със значими идеи, богата на оригинални естетически внушения“, Литературен фронт, № 15, 15 април 1982; Петър Караангов, Изказване, Литературен фронт, № 14, 7 април 1983; Николай Звезданов, „А да звъня при удар само – като камертона“, Народна култура, № 12, 25 март 1983; Иван Радев, „За смисъла на един спор в съвременната ни поезия (Борис Христов и Иван Милчев)“, Предходници и съвременници, Критически етюди, С., 1984; Стефан Влахов-Мицов, „Борис Христов. Творчески портрет на поета, Родна реч, 1989, № 3; Розалия Ликова, „Но да вървим сега, надеждо моя...“, Творчеството на поета, Септември, 1989, № 9; Божидар Кунчев, „Вик в тишината“, Творчеството на поета, Пламък, 1990, № 5; Росица Димчева, „Баладно-сатирични мотиви в поезията на Борис Христов“, Съвременник, 1992, № 2; Росица Димчева, „Стихът на Борис Христов“, Език и литература, 1993, № 1; Розалия Ликова, „Процеси на интензификация на поетическото съзнание. Борис Христов“, Поезия на седемдесетте и осемдесетте години, С., 1994; Христо Трендафилов, „Черти от поетиката на Борис Христов“, Младата поезия (1975 – 1989), 1996; Никола Иванов, „Подреждане на балната зала“, Поетът Борис Христов, 2006.
  10. ↑ Рецензии: Димитър Коруджиев, „Непознатото духовно пространство“, Пламък, 1988, № 9; Боряна Матеева, „Роман във филмовото пространство“, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Михаил Неделчев, „Светове под курортното безгрижие“, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Силвия Топалова, „Поглед отвъд бариерите, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Александър Йорданов, „Роман за алтернативите“, Септември, 1988, № 11.
  11. ↑ Рецензии: Валери Стефанов, „В земната градина“, Септември, 1990, № 7; Стефан Влахов-Мицов, „Прочетете тази книга“, Читалище, 1990, № 7; Румяна Койчева, „От поезия към белетристика“, Пламък, 1990, № 11 и 12.
  12. ↑ „Сънувам музика“, БНТ.
  13. ↑ „Бащата на яйцето“, БНТ.
  14. ↑ Национални литературни награди на Община Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03. Посетен на 2012-09-08.
  15. ↑ Мишева, Гергана. Писател се отказа от правителствена награда // Dir.bg, 30 май 2010.
  16. ↑ Програма на Националната научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 24 март 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_Христов_(писател)&oldid=12007176“.