Борис Янишлиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Янишлиев
български просветен деец
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 - 1911. Прави - Борис Янишлиев, Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали - Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 - 1911. Прави - Борис Янишлиев, Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали - Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева
Роден
Починал
1964 г. (76 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Научна дейност
ОбластИстория
Семейство
Братя/сестриНикола Янишлиев
Борис Янишлиев в Общомедия

Борис Дионисиев Янишлиев е български просветен деец, общественик, композитор, художник, публицист и краевед от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янишлиевъ, Борисъ Д. Градъ Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934.
Янишлиевъ, Борисъ Д. Градъ Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). Второ издание на автора (с нѣкои допълнения, картини-изгледи на града и нотирани пѣсни. София, Печатница „Съгласие“, 1936.

Янишлиев е роден през 1887 година в град Дойран. Баща му Дионис Н. Янишлиев (1841 - 1916) е виден български деец в града, ученик на Андроник Йосифчев и Димитър Миладинов, а след това на първото българско училище в Цариград. Брат му Никола Янишлиев е също учител.

Борис Янишлиев завършва прогимназия в родния си град, а след това учи в Солунската българска мъжка гимназия. Към 1905 - 1906 година завършва педагогическото училище в Скопие.[1] През 1908 година със стипендия от Българската екзархия записва турското юридическо училище Хукук мектеби в Солун, но не го завършва. През 1912 година е приет в Художественото индустриално училище в София.

Преподава рисуване в Гумендже[2] и в Солунската гимназия рисуване и благозвучност.[3] Учителства още в Дойран, Лерин, Гевгели, Битоля, Гостивар, Бобошево, където преподава рисуване и музика.

Борис Янишлиев участва активно в обществено-политическия животна родния си град. Там организира изложби, композира, ръководи ученически хор, за което през 1943 година по време на българското управление на част от Вардарска Македония е обявен за почетен гражданин на Дойран. Работи като доброволен секретар на черковно-училищното настоятелство в Дойран. През 1910 е секретар на българската митрополия в Лерин, а през 1912 – 1913 година е директор на 10-те основни училища в Битоля.[4]

Участва в Балканската война от 1912 - 1913 като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 1 дебърска и в 15 щипска дружина.[5]

След Междусъюзническата война от 1913 година продължава учителската си дейност и следва пътя на Солунска гимназия, която се мести в градовете Струмица и Щип.[6][7][8] Участва и в Първата световна война от 1915 – 1918 година.[8]

През 1919 година за три месеца Борис Янишлиев е директор на прогимназията в Бобошево, след което се връща в Струмица, където от Щип е върната Солунската гимназия.[9] През същата година в Струмица основава Дойранско благотворително братство „Полянин“, на което изработва устава. От 1924 до 1927 година е член на Българския музикален съюз и на Класния учителски съюз.

В 1925 година напуска Горноджумайската гимназия[10] и се установява в София. От 1937 година е пенсионер с 36-годишен стаж, от които 8 години е администратор и коректор на „Списанието на българското икономическо дружество“, а останалите е преподавател.

Борис Янишлиев композира над 160 песни, рисува картини, изготвя карти и табла, събира старини. Подготвя и над 30 ръкописни книги, свързани главно с българската история, на които прави художествена украса.

Оставя спомени за град Дойран и за учителската си дейност в Солунската гимназия.

През 1959 година дарява личния си архив на Окръжния исторически музей в Благоевград, обособен в Личен фонд „Борис Янишлиев“.[11]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 97.
  3. ↑ Дарик News. С изложба отбелязват 130 години от създаването на Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий", 28 април 2010
  4. ↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 126.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 821.
  6. ↑ Гимназия „Пейо К. Яворов“, Петрич, архив на оригинала от 5 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111105045053/http://www.gimnaziq-petrichbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=6, посетен на 10 август 2010 
  7. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 39.
  8. ↑ а б Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.
  9. ↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 128.
  10. ↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 130.
  11. ↑ Александрова, Елена. „Българската солунска гимназия „Св. св. Кирил и методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран“. Списание „Македонски преглед“, кн. 3, София, 2008, стр. 123-130.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_Янишлиев&oldid=12067575“.