Боротино
| Боротино Боротино | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Боротино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 571 m |
| Население | 277 души (2002) |
| Пощенски код | 7525 |
| МПС код | PP |
| Боротино в Общомедия | |
Боротино (на македонска литературна норма: Боротино) е село в централната част на Северна Македония, община Кривогащани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония, южно от общинския център Кривогащани, на левия бряг на река Блато.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Заимов етимологията на името е от изчезналото лично име *Борота. Сравнимо със село Боротно в Русия.[1]
В местността Тумба има селище от бронзовата, а в местността Петков вир – от римската епоха.[2] Църквата „Света Марина“ е от 1862 година.[3] В църквата е запазена римска мраморна статуя без глава.[2]
В XIX век Боротино е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Боротино (Brortino) е посочено като село с 40 домакинства и 175 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Боротино има 280 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Боротино е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 38 къщи.[6]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Боротино 120 българи екзархисти.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 277 жители, всички македонци.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 109.
- ↑ а б Aрхеолошки локалитети во околината на Прилеп // Крале Марко. Посетен на 12 март 2014 г.
- ↑ Црква „Вознесение Марина“, село Боротино // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007
| ||||||||
