Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борусия Мьонхенгладбах)
Вижте пояснителната страница за други значения на Борусия.

Борусия Мьонхенгладбах
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Жребците“, „Гладбах“
Членове: 70 000
Фенклубове: 690
Основан1 август 1900 г.;
преди 123 години
 (1900-08-01)
ДържаваГермания
СтадионБорусия-Парк,
Мьонхенгладбах, Германия
Капацитет54 067
Президент Ролф Кьонигс
Старши треньор Херардо Сеоане
ПървенствоПърва Бундеслига
2022/23Първа Бундеслига, 10 място
СпонсорПостбанк (Postbank)
ЕкипировкаPuma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Борусия ФФЛ 1900 в Общомедия

„Борусия Мьонхенгладбах“, често наричан просто „Гладбах“ (в печатните медии се среща и като М'Гладбах) (на немски: Borussia Verein für Leibesübungen 1900 e.V.), е футболен клуб от град Мьонхенгладбах, Германия. Той е сред най-популярните и успешни клубове в страната. Има 70 000 члена и е 4-тият по големина клуб в Германия. „Борусия“ е латинизирана форма на Прусия и е често използвано име за немски клубове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Предтечата на клуба е свободна асоциирана група от няколко млади занимаващи се със спорт мъже, познати като ФК Германия Мюнхен-Гладбах от градския район Ейкен, основана в края на 1899 г. Самият клуб Борусия Мьонхенгладбах е основан на 1 август година по-късно и веднага започва участието си в местната лига.

Новият клуб прави устойчив прогрес нагоре в дивизиите като дори стига финала на местната лига през 1912 г., загубен от 1. ФК Кьолн с 2:4. През 1919 отборът се обединява със Турнферайн Германия 1889 и се преименува на Ферайн фюр Турн-унд Разенспорт Мюнхен-Гладбах на следващата година ФфТуР стига до финала отново, но този път побеждава 1. ФК Кьолн с 3:2. На следващата година играят първия си мач в националните плейофи, но не се представят добре, губейки от ФК Гройтер Фюрт със 7:0. През 1921 г. футболистите напускат гимнастическия клуб и формират Борусия ФФЛ Мюнхен-Гладбах.

През 1932 Жребците се обединяват за кратко със СК Мюнхен-Гладбах и играят като Борусия СК Мюнхен-Гладбах до август 1934 г. Отборът се класира тогава за местната Гаулига една от 16-те топ дивизии по време на Третия Райх. Там играят още два сезона като ФфЛ, но играят в по-долна дивизия, докато не се изкачват в Оберлига Запад през 1952 г.

Изкачване в Бундеслигата[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 клубът печели първия си трофей, побеждавайки с 3:2 Карлсруе СК на финала на Купата на Германия, а на следващата година вземат познатото Борусия ФФЛ Мьонхенгладбах. Други отличия на клуба идват по-късно. Последното десетилетие на успехи за Гладбах не им помага да спечелят място в новосформираната през 1963 г. Бундеслига и им се налага да играят във Втора дивизия.

Мьонхенгладбах печелят мястото си в Първа Бундеслига през 1965 г. заедно със сегашния гранд Байерн Мюнхен. Тези два клуба по-късно ще се борят за надмощие в Германия. Тази голяма вражда от 1970-те започва с титлата на Байерн през 1969 г.

Златното десетилетие: Байерн срещу Гладбах[редактиране | редактиране на кода]

Феновете на Борусия

Златното десетилетие на М'Гладбах е през 1970-те. С треньор като Хенес Вайсвайлер младият тим показва силен и атрактивен футбол, с който се харесва на фенове от цяла Германия. То започва с титла през 1970 и след това още една през 1971, която прави отбора на Жребците първият в Бундеслигата, успял да защити титлата си. След тях Байерн се превръща в първия клуб спечелил три поредни титли, като Борусия завършва на една точка зад тях през 1974 г. През 1973 г. отборът си дава малко свеж въздух с победа над 1.ФК Кьолн с 2:1 на финала на Купата на Германия. Тимът се преборил с Байерн и спечелил три поредни титли през 1975, 1976 и 1977 г., като дори стигат финала на Европейската купа през 1977 г., загубен от ФК Ливърпул. Борусия печелят също така на два пъти Купата на УЕФА през 1975 и през 1979, но също така имат и два загубени финала през 1973 и 1980 г. С този финал златните години на клуба свършват и в равносметка те имат 8 трофея и три изгубени финала на европейско ниво. На сметката на клуба има дори и една награда за най-добър футболист на Европа, спечелен от Алан Симонсен.

1980 и по-нататък[редактиране | редактиране на кода]

Златните години свършват с разпродажбата на играчите, заради финансова нестабилност на отбора. Без доказани треньори като Хенес Вайсвайлер и Удо Латек клубът не успява да се задържи на върха. Въпреки това Жребците винаги завършват в горната половина на таблицата, а през 1984 дори участват в четиристранно състезание за шампионската титла, завършвайки на една точка пред Байерн и наравно със Хамбургер ШФ и шампиона ФФБ Щутгарт. Този сезон М'Гладбах губят финала за Купата на Германия от Байерн Мюнхен след дузпи.

През 1990-те нивото на играта на клуба спада рязко и те се мъчат в по-долната част на таблицата. Те губят още един финал за Купата, този път срещу Хановер 96, преди да спечелят последния си трофей след победа над Волфсбург с 3:0 на финала за Купата на Германия през 1995 г. Те отпадат през 1999 г. във Втора Бундеслига, където прекарват два сезона. След завръщането им Жребците не се представят успешно като отново преживяват във втората половина на таблицата. Дори мениджъри като Дик Адвокаат и Хорст Кьопел не успяват да съвземат състоянието на отбора.

Новият стадион на Жребците – Борусия-парк

За да докажат финансовата си стабилност Борусия строят нов стадион, наречен Борусия-Парк с тотален капацитет от 59 771 души (54 067 за Бундеслигата и 46 249 за международни мачове). Клубът дълго време е играл на много по-неподходящия Бьокелберг с капацитет от 34 500 души. С отварянето на новия стадион се отварят вратите на клуба за по-голяма печалба от билети и по-добри времена.

Въпреки всичко през сезон 2006/07 Жребците отново отпадат във Втора Бундеслига след като в 31-вия кръг губят от Щутгарт с 1:0.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Представяне на ФФЛ Борусия по сезони

Борусия Мьонхенгладбах печели правото си да носи две звезди над герба си след като печелят петата си титла на Германия през 1977 г.

  • Шампион на Германия: 1970, 1971, 1975, 1976, 1977
  • Купа на Германия: 1960, 1973, 1995
  • Купа на УЕФА: 1975, 1979

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 8 септември 2016 г.

Националност Пост Играч
1 Швейцария В Ян Зомер
3 Дания З Андреас Кристенсен
4 Дания З Яник Вестергаард
5 Германия П Тобиас Щробл
6 Германия П Кристоф Крамер
7 Германия П Патрик Херман
8 Германия П Махмуд Дахуд
9 Швейцария Н Йосип Дърмич
10 Белгия П Торган Азар
11 Бразилия Н Рафаел
13 Германия Н Ларс Щиндл
14 Германия П Нико Шулц
15 Германия З Марвин Шулц
16 Гвинея П Ибрахима Траоре
17 Швеция З Оскар Вендт
Националност Пост Играч
18 Испания З Алваро Домингес
19 САЩ П Фабиан Джонсън
20 Швейцария П Джибрил Соу
21 Германия В Тобиас Сипел
22 Словакия П Ласло Бенеш
23 Германия П Йонас Хофман
24 Германия З Тони Янчке
26 Германия П Ций Уйлям Нденге
27 Германия З Юлиан Корб
28 Германия Н Андре Хаан
29 Франция З Мамаду Дукуре
30 Швейцария З Нико Елведи
33 Германия В Кристофър Хаймерод
35 Германия В Мориц Николас

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]