Босилеград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Босилеград
Босилеград / Bosilegrad
Знаме    Герб
Православен храм „Рождество на Пресвета Богородица“ от 1895 г.
Православен храм „Рождество на Пресвета Богородица“ от 1895 г.
Босилеград (Сърбия)
Red pog.png
Босилеград
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Регион Краище
Площ 18,328 km²
Надм. височина 696 m
Население (2011) 2 530 души
138 души/km²
Пощенски код 17540
Телефонен код +381 17 877
+381 17 878
МПС код VR
Официален сайт http://www.bosilegrad.org/
Босилеград в Общомедия

Босѝлеград е град в Западните покрайнини, Сърбия, в близост до границата с България. Градът е административен център на Община Босилеград.

География[редактиране | edit source]

Босилеградско обхваща една част от планинската област Краище, простираща от двете страни на сръбско-българската граница. В сръбската част Краището захваща планините Варденик, Доганица, Дукат, Тлъмино, Гложка планина и Босилеградска котловина. Областта представлява сложна мозайка от планински ридове и долини, твърде характерно за Босилеградския край. Той се отличава още и със сурова природа и изключително планински релеф. Босилеградският край е откъснат от останалата част на Сърбия с планинските масиви Бесна кобила, Власина и Страшер.

Най-високият връх в този планински район е планината Бесна кобила с 1 936 м. надморска височина. Затова в зимния период се случва достъпът до Босилеград да е откъснат по 6 месеца, поради снегонавявания и непроходими пътища през планинския масив. Босилеградската котловина е с дължина 5,5 км., средна широчина 1,5 км. и 730 м. надморска височина.

История[редактиране | edit source]

За най-старо племе, живяло тук, се смята племето пеони, които са се помещавали между Струма и Вардар. През 506 г. пр.н.е. голяма част от пеонците биват завладени от персите. През 4 век пр.н.е. Пеония попада под владичеството на тракийското племе — дентелети (дентелити, дантелити). Територията на дентелетите се простира от Рила до Осогово, на север — до тимошките притоци и софийското войводство. В античността този край е населен от траки, чиито главни поминъци са скотовъдството и рударството. Тук са намерени монети, говорещи за бита на траките. С това се изчерпват оскъдните сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.[1]

За пръв път в този край е включен в държавата на българите в 809 г., когато София е превзета от хан Крум. [1] При Св. цар Борис I Покръстител (845-884) Македония до Струма и Охрид са българско владение, съответно и тези краища са част от християнизираната българска държавна територия. [2] След 1014 г. районът пада под византийска власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040-41 г. и Георги Войтех в 1071-72 г. [2] През 1084 г. около 80 хиляди печенеги преминават Дунава и навлизат във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски, подпомогнати от българските, съумяват да отразят печенежките набези, а самите печенеги са разбити и от племето Чомпи е заселено около днешна София.[1] Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при цар Асен I в 1190 г. тукашният край е освободен и трайно включен в пределите на България. [3]През 1282 г. следствие татарското нашествие и продължителните междуособици в Българското царство Стефан Милутин, сръбски владетел и далечен потомък на цар Смуил, завладява за кратко околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). [3] За да получи подкрепа за действията си от многото българи нови поданиците на кралството през 1284 г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар Георги I Тертер скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - Анна Тертер. [3] Само след 18 години при цар  Светослав Тертер към 1300 г. българският суверенитет тук е възстановен. [3] В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., лекомислието на цар Михаил Шишман донася победа на  женения за дъщерята на цар Смилец сръбски крал Стефан Дечански и той установява господство над западните български земи. [3] По късно тук се оформя фактически несависимото Велбъждско деспотсво. Което към 1427-31 г. то е завладяно окончателно от османските турци.[3]

Паметникът на Васил Левски в Босилеград.

След Освобождението на България от турско робство (1878 г.), Босилеградско е част от територията на Княжество България. [4]В периода на руската администрация в България (1877-1882) Босилеград е част от Изворска оклия (волост) със център в с. Извор, част от Кюстендилски окръг и Софийска губерния, която е запазила устройството аналогично на това от османско управление когато е била Изворска нахия. [1] С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Изворска околия (Кюстендилско окръжие) се премества в Босилеград и околията се преименува в Босилеградска. [1] След по-малко от година с Указ № 408 от 5 юни 1883 г. [ДВ, бр. 60, 09/06/1883] седалището на Босилеградската околия (Кюстендилско окръжие) отново се премества в с. Извор и на околията се връща старото име. На 16 декември 1889 г. с Указ № 607 от [ДВ, бр. 6, 09/01/1890] се утвърждава "Закон за въвеждане изменение в административното деление територията на България", приет от V ОНС на 16 декември 1889 г., с който окончателно Изворска околия се премества от с. Извор в с. Босилеград и околията се преименува в Босилеградска. Босилеград е административен център на околията до 1901 г. когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901] е обнародван "Закон за административното деление територията на държавата" (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), с който Босилеградска околия е закрита и поделена между Кюстендилска и Радомирска околии, част от Кюстендилска област.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Босилеград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война , българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13-ти пехотен Рилски полк.

През април 1917 г. сръбският четнически войвода Коста Пекянец, заедно със своята чета, опожарява Босилеград и изгаря две живи деца. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. на Кралство Югославия.

По време на Втората световна война, по-точно във времевия промеждутък 1941-1944 г., община Босилеград е върната на България и се намира под българско управление. На 15 май 1941 г. е обявено официално за връщането в пределите на България на Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Западните покрайнини и Поморавието. Със заповед Заповед 2618, Западните покрайнини и Поморавието са разлени на 4 околии – Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска, които се присъединяват към Софийска област.[1] След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е върната на Титова Югославия,в състава на Социалистическа Република Сърбия.[1]

След разпадането на СФРЮ през 1991 г., през следващата година община Босилеград влиза в територията на Съюзна република Югославия, а след преобразуването на СРЮ през 2003 г. — в Сърбия и Черна гора. От юни 2006 година е в състава на Република Сърбия.[1]

Население[редактиране | edit source]

Етнически групи Население Процент
българи 2 081 76,71%
сърби 247 9,14%
югославяни 24 0,88%
словенци 3 0,11%
хървати 2 0,07%
словаци 1 0,03%
русини 1 0,03%
власи(арнаути) 1 0,03%
други 29 1,07%
Общо 2 702 100%

Населението в града през 2002 година е 2 702 души, а през 2011 година е 2530 души. В Босилеград и Босилеградска околия то е с ясно изразено българско самосъзнание и ревностно тачи своя роден език, традиции и бит. С предимно източноправославно вероизповедание, като на територията на град Босилеград са разположени множество православни храмове.

година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002 2011
Население 1 233 1 320 1 355 1 662 2 029 2 440 2 702 2 530

Говор[редактиране | edit source]

В Босилеград се говори на краешки говор, който е български диалект, част от югозападните български говори. Заедно с Пиянешки говор и Каменишки говор образуват преходната група югозападни говори, защото се явяват преходни говори между няколко диалекта. Говорът не е еднороден по своите особености, и представлява плавен преход между западните преходни говори, белоградчишко-трънски говор на север, източната част на македонските преходни северни говори, кривопаланечки говор на юг и част от централната група югозападни говори (кюстендилски и дупнишки говори) на запад. Представлява част от полоса на пограничните говори, образуващи прехода от източната към западната група южнославянски езици.

Може да се раздели на няколко подговора, в зависимост от застъпването на праславянските *tj и *dj:

  • чдж подговор: ноч (нощ), вèджи (вежди) — около и на север, северозапад от град Босилеград
  • к’г’ подговор: нок’ (нощ), вèг’и (вежди) — на юг в селата Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Караманица
  • штжд подговор: ношт (нощ), вежди (вежди) — на изток и югоизток, около село Трекляно

Официални символи[редактиране | edit source]

През септември 2002 година Общинският съвет на Община Босилеград приема официалните символи на града и общината, след проведен конкурс. Знамето е съставено от 3 хоризонтални цветни полета, редуващи се от горе надолу светло син, жълт и тъмно зелен цвят. Гербът представлява светлосин щит, върху който са изобразени книга, църква и планина с чемширен венец.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет на община Босилеград в момента е Владимир Захариев, член на Демократическата партия на Сърбия (ДСС) с председател д-р Воислав Кощуница.

Легенда[редактиране | edit source]

Според преданието, преди да попаднат под турска власт, тези земи са управлявани от крал Бусил и крал Бранко — местни земевладелци. Те са имали крепост или укрепление, намиращо се в местността Градище, в близост до сегашния Босилеград, от която са останали само основите. След време турците го залавят, следвайки минаващите през таен проход гъски. Името Босилеград, или както го наричат местните — „Бусилиград“, произлиза от словосъчетанието Бусилев+градеж => Бусилеград => Босилеград. Името на Босилеград се свързва неправилно с растението босилек.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Училища[6]

  • Основно училище "Георги Димитров", със седалище в Босилеград и паралелки от 1-ви до 4-ти клас във 22 села в община Босилеград, както и четири основни филиала в селата Бистър, Горна Любата, Долна Лисина и Долна Любата с класове от 1-ви до 8-ми. Обучението е общообразователно и се провежда на сръбски език с факултативно изучаване на майчин (български) език. В босилеградското училище съществува паралелка в която обучението се провежда на български език от учебната 2007/2008 г. Обучението изцяло на български език е провеждано до учебната учебната 1987/1988 г. [7] Директор: Методи Чипев.
  • Гимназия — средно общообразователно училище в град Босилеград. Училището е с класическа (реална) насока — в нея се изучават засилено, както природоматематическите предмети така и чужди езици. Обучението се води на сръбски език (хорариум 4 уч. часа седмично), а българския език се изучава допълнително с хорариум 2 учебни часа седмично. Изучават се латински език (седм. хор. 2 уч. часа), история на изкуството и история на музиката. В самата сграда се намират и две паралелки, филиали на техникуми, в които учениците се обучават в специализиран курс по икономика и авто-електротехника, а обучението е в срок от 3 години след 8-ми клас. В момента директор на средното училище е Стоян Величков. Гимназията е основана през 5 ноември 1941 година [6] с указ на Борис Трети, Цар на България, по настояване на делегация на българи от Босилеград. При основаването си гимназията носи името Гимназия „Княгиня Мария Луиза[8]. Обучението се провежда на български език. След Втората световна война (1946 година) новата социалистическа власт сменя името на Гимназия „Иван Кариванов“ но обучението продължава да се провежда на български език до 1959 г. със закриването на „българската“ гимназия в Босилеград, след което на нейно място е открито Икономическо училище в което българския език не е изучаван изобщо. През останалото време и до ден днешен българския език се е изучавал като допълнителен с хорариум от два часа седмично[7]. В периода 1977 — 1990 г. е открито средно профилирано училище. През 1990 година за трети път е възвърнато гимназиалното обучение в града, но гимназията не носи име на патрон поради спорове. Предложеното име Гимназия „Емануил Попдимитров“ е отхвърляно няколкократно при гласуване в общински съвет поради политически причини и предполагаемата връзката на предложения патрон с ВЪРТОП.
  • Детска градина "Детска радост ", в която се намират както предучилищния курс така и детска градина и детски ясли
  • Закрити училища На 15.ХІ.1907 г., по инициатива на Софийската търговско индустриална камара, Кюстендилската окръжна постоянна комисия открива в Босилеград „Учебна дърводелска работилница" с тригодишен курс на обучение. Директор е Владимир Стоицов. При откриването си в Босилеград училището е настанено в частна сграда с 3 стаи. На 1 септември 1911 г. Учебната работилница се премества в Кюстендил под название „Практическо дърводелско училище", сега Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство „Георги Сава Раковски“, Кюстендил

Културни формации и библиотеки

  • Народна библиотека „Христо Ботев“ разполага с фонд от 47.000 книги от различни жанрове: научно-популярна литература, белетристика, училищна литература и др. Преработва и събира стари редки книги за оформяне на фонда на нашия край. В състава и влизат и четири поделения в селата Горна Лисина, Горна Любата, Долна Любата и Бистър. Директор: Асен Михайлов.
  • Център за култура „Босилеград“ съществува повече от пет десетилетия, а неговата основна дейност е развитието на културата на територията на общината която е и основател на това ведомство. В рамките на ведомството работят следните отдели: музика, изкуство, драма и рецитации и фолклорен раздел. Ведомството е разпознаваемо по музикалния и фолклорен раздел, които са участвали в разнообразни местни и международни фестивали и манифестации със своята фолклорна формация, на които са постигнали високи резултати. Ведомството организира художествени пленери и международен фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“[9].
  • Културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“, основан на 11 декември 1997 г. [10] като филиал на гражданското сдружение Културно-информационен център на българското малцинство „Цариброд“, с председател Иван Николов. Работещо за засилване на културния и образователен обмен с България. Организатор на културни прояви честващи бележити дати от българската култура, както и основател и главен организатор на „Детският Великденски фестивал в Босилеград“[11].


Електронни и печатни медии

  • Радио-телевизизионен център „Босилеград“ — Радио програма „Радио Босилеград“ излъчва музикална програма и новини на сръбски и български език (от 1997 г.)[12]. Радиото разпространява програмата си на честота 89.10 МХц чрез предавателя Крстато Дрво[13].
  • Списание „Бюлетин — Босилеград (от 1998 с издател КИЦ „Босилеград“ с главен и отговорен редактор Иван Николов)[10]
  • Разпространяват се и следните вестници и списания от издателство Братство, със седалище в гр. Ниш, на български език предназначени за българското малцинство: седмичник „Братство“, детско ежемесечно списание „Другарче“, списание за литература, изкуство и наука „Мост“.


Политически партии и сдружения

Знаме на българите в Сърбия[14]
  • Демократичен съюз на българите / ДСБ (от 1990 г.) — партия с председател Драголюб Иванчов от Босилеград, обявила се като продължител на партията Демократичен съюз на българите в Югославия (ДСБЮ), създадена през 1990 г. Последователите ѝ са предимно в Босилеградската община.
  • Дружество на българите „Нашинец“, основано от д-р Драган Андонов през 2002 г. Основните му цели са съживяване на стопанските традиции, привличането на инвестиции възстановяване на поминъка на населението в района на Босилеград.
  • Матица на българите в Сърбия, основано през 2002 г. с председател Пене Димитров[15].
  • Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия, създаден през 2003 г. Според сръбското законодателство това е институцията, която представлява българското национално малцинство пред държавните органи на Сърбия, Финансирано от сръбската държава[16].


Спорт

  • Футболен клуб "Младост" е основан през 1975 г. от Общински съвет Босилеград. През клуба са преминали набори от футболисти, някои от които са имали забележителни успехи във висшите лиги на Сърбия. ФК Младост играе домакинските си мачове в неделя на своя терен на спортния център „Пескара“. Цветовете на екипите са — бяло и зелено. В момента ФК „Младост“ се състезава в Южноморавската лига / Нишка зона [17].

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Паметници

Църкви

На територията на Община Босилеград съществуват множество православни храмове като част от културно-историческото наследство на този край. Те са част от Архиерейско наместничество Босилеградско на Вранска епархия[18], част от Сръбската православна църква, по тази причина датите на храмовите празници са по стар стил.

  • Храм „Св. Троица“ в село Извор построена 1833-35 г. - "Вилаетската църква" една от най-внушителните с размерите си и най-ранните български възрожденски църкви в цялата българска земя, сроена от майстори от Дебър, украсена с изящни каменни резби по аркадата на нартекса, стенописи и икони от Самоковската иконописна школа включително майстор Димитър Зограф — син на Христо Димитров и по-голям брат, закрилник и учител на Захарий Зограф, камбаната и е отлята във водещия български камбанолеарен център в село Горно Броди Сярско. Подробно паметникът е описан на страницата на село Извор.
  • Манастир палянски "Св. Богородица" от ХІІІ век с храм "Въведение Богородично" на който има надпис от 818 г., фрески и  иконостас от 1893,  до село Паля
  • Храмове „Свети Никола“ IX-XIV в. запазени стенописи от 1608 г. и църква „"Св. апостоли Петър и Павел"“ 1904 г. село Божица
  • Храм „Св. Спас“ — Възнесение Господне, село Долна Лисина  зографисана в 1610г.
  • Храм „Св. архангел Гавраил“, село Колуница, предвъзрожденска,възстановена
  • Храм „Свети Харалампий“, село Бранковци, 1812 г.
  • Храм „Св. Троица“, село Трънска Клисура, 1837 година върху основите на по-стара църква
  • Манастир и храм „Св. пророк Илия“, край село Брестница, 1863 г.
  • Храм „Св. пророк Илия“, село Горна Лисина, 1871 г.
  • Храм „Св. апостол Филип“, село Бистър, 1872 г.
  • Храм „Свети Никола“, село Църнощица 1874 г.
  • Храм „Св. Спас“ — Възнесение Господне, село Долна Любата, 1875 г.
  • Храм „Св. пророк Илия“, село Зли дол, възрожденска
  • Храм „Св. архангел Михаил“, село Стрезимировци, ранновъзрожденски, полуразрушен
  • Храм "Св. Илия" възрожденски, Параклис „Пресвета Богородица“ село Ресен
  • Храм „Свети Никола“, село Кострешевци, поствъзрожденска
  • Храмове "Света Богородица" втора половина на ХІХ век и "Свети Илия" Горно Тлъмино
  • Храм "Света Богородица" първа половина на ХХ век Груинци
  • Храм „Св. великомъченик Георги“, село Топли дол, 1884 година на мястото на стар християнски храм
  • Храм „Света Петка“, село Рибарци, 1886 г.
  • Храм „Св. Илия“ — Възнесение Господне, село Горна Лисина 1889г.
Храм "Рождество на Пресвета Богородица" - интерьор

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Умни петък (първи петък след Великден) — събор (панаир) в града
  • 3-те дни от Великдена — Международен детски Великденски фестивал — състезание по чупене на яйца, организирано от КИЦ „Босилеград“
  • Малка Богородица (Рождество на Пресвета Богородица) на 21 септември (стар стил) — събор (панаир) в града, след 2002 официален празник на града.
  • Босилеградско краище пее и танцува — Международен фолклорен фестивал организиран от Център за култура „Босилеград“

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Босилеград
Починали в Босилеград

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Босилеград е побратимен град с:[19]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и Йордан Захарийев,Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918г. Официален сайт на Община Босилеград
  2. а б История на България, том 2 - Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.
  3. а б в г д е История на България, том 3 - Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.
  4. История на България, том 7 - Възстановяване и утвърждаване на българската държава. . колектив БАН, София, 1991 г.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  6. а б Основите на образованието в Босилеградска община в: Официален сайт на Община Босилеград
  7. а б Учебните програми по български език в република Сърбия(1941-2001) от Пене Ив. Димитров
  8. Цар Борис III кръщава новооснованата гимназия на името на дъщеря си Мария Луиза Българска или Мария Луиза Борисова Сакскобургготска
  9. Официален сайт на Фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“
  10. а б Официален сайт на КИЦ „Босилеград“ и списанието "Бюлетин
  11. Официален сайт на Международен детски Великденски фестивал в Босилеград
  12. http://www.predavatel.com/bg/world/scg_bosilegrad
  13. Честоти на радиостанциите и телевизии в Община Босилеград
  14. Национален съвет на българското малцинство в Сърбия
  15. Сайт на Държавна агенция за българите в чужбина / раздел Организации в Сърбия
  16. Официален сайт на Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия
  17. Официален сайт на Община Босилеград/раздел Спорт
  18. Официална страница на Вранска епархия, Сръбска православна църква
  19. Списък на побратимени градове

Външни препратки[редактиране | edit source]