Ботев (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.

Ботев
Botev.jpg
Ботев (връх) (Област Пловдив)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение Област Пловдив, България
Част от Калоферска планина
Стара планина
Надм. височина 2376 м m
Изкачване
Първо изкачване ?
Ботев в Общомедия

Ботев е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376 м. Намира се в община Карлово, Пловдивска област.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Върхът се намира в Централна Стара планина, близо до Карлово и Калофер. Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия, причинена от мащабното строителство и полагането на множество кабелни трасета. Върхът попада в територията на резерват „Джендема“. В него се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията на резервата.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Върхът в миналото се нарича Юмрукчал (понякога Юмрючал), после Фердинандов връх (1942-1946, наречен на изкачилия го цар Фердинанд I) и пак Юмрукчал (1946-1950). Преименуван е в чест на Христо Ботев[1] през 1950 г.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Метеорологичната станция

На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България[2]. Има 2 кули. По-новата кула пада (вероятно) на 7 срещу 8 декември 2012 година от ураганния вятър. На снимката вдясно ясно се вижда в червено и бяло старата кула, която все още си е на мястото. Малка част от по-новата и вече несъществуваща кула се вижда в левия край на снимката и на [3].

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

46а. Връх Ботев
  • Най-краткият маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа „Рай“. Преходът отнема около 2,5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Пътеката се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, но безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема - вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се върховете Амбарица, Купена, Жълтец и т. н. [4]Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 м на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка.
  • Други възможности за изкачване са от хижа Плевен с преход от 3,5-4 часа, от хижа Тъжа с поход от 4,5-5 часа, и от хижа Васил Левски за 3,5-4 часа.
  • От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила. Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава сравнително лесно от всеки средностатистически турист. Има на места въжета за улеснение, като на едно- две места е нужно да се наберете, а другаде да се спуснете почти само на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България.
Изглед от полите на Средна гора над Калофер. Отпред е Райското пръскало
  • Хубав зимен маршрут е Карлово - хижа Равнец - Кочмара - Петолъчката - връх Жълтец - заслон „Ботев“ - връх Ботев. При хубаво време, но с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето трудно, за физически добре подготвен човек с раница около 14 кг, маршрутът се изминава за 8 часа, но е доста изморително. По този маршрут не е наложително използването на котки, но с тях се ходи стабилно и бързо, ако е заледено, и затова носенето им по този маршрут е главно за улеснение.

Южните склонове на върха са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. В местността на скалите се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, наречен Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха, които му осигуряват непресъхващ източник на вода.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

При недостатъчен туристически опит и подготовка и липса на компетентен водач трябва да се внимава в маркировката, в противен случай има опасност туристите да се изгубят или да пострадат. Характерни са случаите през май и декември 2014 г. [5],[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчо Пеевски. Наименуването на връх Ботев. // duma.bg. Дума, 6 юли 2005. Посетен на 4 януари 2013.
  2. РТСС „Ботев“, predavatel.bg
  3. Aleksndar-snimka.bg - новата кула на вр. "Ботев", 19.7.2010 г.
  4. Aleksndar-snimka.bg - Панорама, снимки № 17, 22, 25
  5. Откриха тримата младежи, изгубени в Стара планина
  6. Издирват пострадал турист в района на връх Ботев

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]