Ботев (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.

Ботев
Botev.jpg
Височина 2376 м
Координати 42°43′02.7″ с. ш. 24°55′01.9″ и. д. / 42.717417° с. ш. 24.917194° и. д.
Местоположение Област Пловдив, България
Планина Стара планина
Първо изкачване ?
Ботев (връх) в Общомедия

Ботев е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376 м. Намира се в община Карлово, Пловдивска област.

Местоположение[редактиране | edit source]

Върхът се намира в Централна Стара планина, близо до Карлово и Калофер. Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия, причинена от мащабното строителство и полагането на множество кабелни трасета. Върхът попада в територията на резерват „Джендема“. В него се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията на резервата.

Име[редактиране | edit source]

Върхът в миналото се нарича Юмрукчал (понякога Юмрючал), после Фердинандов връх (1942-1946, наречен на изкачилия го цар Фердинанд I) и пак Юмрукчал (1946-1950). Преименуван е в чест на Христо Ботев[1] през 1950 г.

Климат[редактиране | edit source]

Метеорологичната станция

На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България[2]. Има 2 кули. По-новата кула пада (вероятно) на 7 срещу 8 декември 2012 година от ураганния вятър. На снимката вдясно ясно се вижда в червено и бяло старата кула, която все още си е на мястото. Малка част от по-новата и вече несъществуваща кула се вижда в левия край на снимката.

Туризъм[редактиране | edit source]

Маршрути[редактиране | edit source]

46а. Връх Ботев
  • Най-краткият маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа „Рай“. Преходът отнема около 2,5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Други възможности за изкачване са от хижа Плевен с преход от 3,5-4 часа, от хижа Тъжа с поход от 4,5-5 часа, и от хижа Васил Левски за 3,5-4 часа.
  • От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила. Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава сравнително лесно от всеки средностатистически турист. Има на места въжета за улеснение като на едно две места е нужно да се наберете, а другаде да се спуснете почти само на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България.
Изглед от полите на Средна гора над Калофер. Отпред е Райското пръскало
  • Хубав зимен маршрут е Карлово - хижа Равнец - Кочмара - Петолъчката - връх Жълтец - заслон „Ботев“ - връх Ботев. При хубаво време, но с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето трудно, за физически добре подготвен човек с раница около 14 кг, маршрутът се изминава за 8 часа, но е доста изморително. По този маршрут не е наложително използването на котки, но с тях се ходи стабилно и бързо, ако е заледено, и затова носенето им по този маршрут е главно за улеснение.

Южните склонове на върха са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. В местността на скалите се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, наречен Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха, които му осигуряват непресъхващ източник на вода.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кънчо Пеевски. Наименуването на връх Ботев. // duma.bg. Дума, 6 юли 2005. Посетен на 4 януари 2013.
  2. РТСС „Ботев“, predavatel.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]