Ботев (връх)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.
| Ботев | |
 | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Част от | Стара планина |
| Надм. височина | 2376 м m |
| Ботев в Общомедия | |
Ботев е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376 м. Намира се в община Карлово, Пловдивска област. До 1950 г., когато е преименуван на името на Христо Ботев, се нарича Юмрукчал.
Върхът се намира в Централна Стара планина, близо до гр. Карлово и гр. Калофер. Той представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия, причинена от мащабното строителство и полагането на множество кабелни трасета. На връх Ботев е изградена метеорологична станция и телевизионна кула (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България[1].
Туризъм
Най-краткият маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа Рай . Преходът отнема около 2,5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Други възможности за изкачване са от хижа Плевен с преход от 3,5-4 часа, от хижа Тъжа с поход от 4,5-5 часа, и от хижа Васил Левски за 3,5-4 часа.
От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила и следващ вододелното било на Троянско-Калоферската планина. Трудността му е от степен IV B. Преходът не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен. При хубаво време и добра видимост, които тук са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България.
Връх Ботев е част от прехода Ком - Емине, който представлява финала на международния туристически маршрут Е3.
Южните склонове на върха са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. В местността на скалите се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха, които му осигуряват непресъхващ източник на вода.
Връх Ботев лежи на територията на резерват Джендема. В него се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията на резервата.
Връх Ботев е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, има печат в метеорологичната станция.
Бележки
- ↑ РТСС Ботев, predavatel.bg