Ботулизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ботулизъм
Дете на 14-годишна възраст с ботулизъм. Признаци на тотална офталмоплегия с птоза на левия клепач. Детето е в съзнание.
Дете на 14-годишна възраст с ботулизъм. Признаци на тотална офталмоплегия с птоза на левия клепач. Детето е в съзнание.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 A05.1
МКБ-9 005.1, 040.41, 040.42

Ботулизъм е рядко срещано заболяване, дължащо се на токсикоинфекция възникнала от действието на ботулиновия токсин, който действа върху нервните клетки, и предизвиква паралитичен ефект. Произвежда се от бактериите Clostridium botulinum.

Форми на ботулизма[редактиране | edit source]

Механизмите за попадане на ботулиновия токсин в организма са основно три. На тази база се дефинират трите форми на ботулизма:

Хранителен ботулизъм[редактиране | edit source]

Дължи се на приемане на ботулиновия токсин с храната. Тази форма е най-често срещаната в по-слабо развитите държави.

Токсинът обикновено попада в храната в резултат на заразяването ѝ с Clostridium botulinum - например ако продуктите не са достатъчно добре измити (бактерията се съдържа в големи количества в почвата). Самата бактерия е сравнително чувствителна на топлинна обработка и лесно умира. Произведеният от нея токсин обаче е изключително устойчив и остава. Класическата форма на ботулизъм се описва при консумиране на консерви или салами, които наглед имат добър външен вид (бактерията е била убита, преди да се размножи много и да увреди вида на продукта, но устойчивият ботулинов токсин е останал).

Раневи ботулизъм[редактиране | edit source]

Дължи се на инфектиране на рана с бактериите Clostridium botulinum, които се размножават в раната и отделят токсина си в нея. Това е най-често срещаната форма в развитите държави, където се следи за добра хигиена при приготвянето на храната.

Обикновено човешкият имунитет се справя добре с тази бактерия, и го убива рано или предотвратява размножаването му до количества, когато отделеният токсин става опасен. Затова раневият ботулизъм се среща най-вече при хора с тежко увредена имунна система, или организъм, много отслабен поради друго заболяване.

Гастро-интестинален ботулизъм (ботулизъм на пеленачетата)[редактиране | edit source]

Дължи се на приемане на спорите на бактерия. В храносмилателния тракт тези спори могат да прераснат в бактерии, и да отделят там токсина си. Този механизъм може да забави появата на симптомите.

Заболяването се среща основно при деца под 1-годишна възраст, по-рядко при хора с понижена стомашна киселинност или операции на стомаха, които отстраняват по-голямата част от него. Сред възможните причини се предполагат ниската киселинност на стомашната среда, като при деца до 1 годишна възраст pH на стомашния сок не е по-ниско от 5 по време на хранене, а при възрастни е около 2 /Неутралното pH е 7, като стойности под 7 показват кисела реакция, а стойности над 7 - алкална/. Поради ниската киселинност на стомашния сок при кърмачета /деца до 1 годишна възраст/ постъпилите с храната спори на причинителя на ботулизма не могат да бъдат унищожени, а се превръщат в живи организми, които отделят силен екзотоксин, причинител на смъртоносното заболяване. Друга причина за по-лесното развитие на ботулизъм при кърмачета е липсата на достатъчно друга бактериална флора, която на конкурентна основа, както и поради блокиране на рецепторите на епитела на стомашно-чревния тракт за които клостридиите се захващат да не му позволи да се развие. Тази особеност на стомашно-чревния тракт на децата е съществена причина да се препоръчва да не се дава натурален пчелен мед на деца под една годишна възраст. По данни на някои автори [1] на кърмачета може да се дава технологично преработен пчелен мед, който е бил загряван при температури около 120 градуса за няколко часа. Това не е правилно, тъй като при свръхмерно загряване на меда винаги се образува ХМФ /хидроксиметилфурфурол/ - канцерогенно вещество. Рискът от заболяване на кърмачета от ботулизъм в случай че им се дава мед е твърде висок и не може да се пренебрегне. Според някои автори в 10% от меда се намират спори на Clostridium botulinum. [2]. Лечението е възможно, но е проблемно и смъртните изходи към 2010 г. в САЩ са в 8% от случаите. При кърмачета този процент е по-висок. При излекуваните години наред след това се наблюдават здравословни проблеми, свързани най-вече с дихателната система.

Симптоми[редактиране | edit source]

Хранителен и раневи ботулизъм[редактиране | edit source]

Симптомите обикновено включват сухота в устата, затруднено преглъщане, завален до трудно разбираем говор, слабост на мускулите, двойно виждане, повръщане, понякога диария. В по-тежките случаи може да се наблюдава паралитичен илеус с тежък запек и дори пълна парализа. Токсинът засяга и дихателните мускули и може да доведе до смърт вследствие спиране на дишането. Всички тези симптоми се дължат на паралитичното действие на ботулиновия токсин; самата бактерия Clostridium botulinum не причинява особени вреди пряко.

Гастро-интестинален ботулизъм[редактиране | edit source]

Първият симптом обикновено е запек, последван от обща слабост, затруднено движение на главата и затруднено хранене (т.нар. синдром на отпуснатото бебе). Крайният изход може да бъде смърт, ако детето не бъде поставено на командно дишане.

Изход на болестта[редактиране | edit source]

Ботулинусовото отравяне е изключително опасно и много лесно води до смърт. Затова при съмнение за отравяне с ботулинов токсин задължително се търси спешна медицинска помощ.